Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е № 451

 

гр.Бургас, 27 март 2012г.

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на четиринадесети март, през две хиляди и дванадесета година, в състав:

                                                                                       СЪДИЯ:  ГАЛИНА РАДИКОВА

при секретар Ст. А., като разгледа докладваното от съдия Г.Радикова  адм.д. № 13 по описа за 2012 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл. 145 и сл. АПК.

Образувано е по жалба, подадена от М.П.И. против Заповед № 834/ 11.11.2011г., издадена от Директор на Дирекция „Социално подпомагане” гр. Айтос, потвърдена с Решение № 18/ 2011г. на Директора на РДСП гр.Бургас. твърди се неправилно приложение на закона и се иска отмяна на акта.

В съдебно заседание жалбоподателката не взема становище.

Ответникът Директор на Дирекция „Социално подпомагане” гр. Айтос, намира оспорването за неоснователно.

Жалбата - предмет на настоящото производство, е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от легитимирано лице и е процесуално  допустима.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, от фактическа и правна страна приема следното:

 Предмет на контрол за законосъобразност е Заповед № 834/ 11.11.2011г., издадена от Директор на Дирекция „Социално подпомагане” гр. Айтос по изрично разпореждане на чл. 13, ал. 5 от ЗСП, който предвижда обжалване по административен ред на акта, с който се отказва отпускането на социални помощи по реда на АПК. Следователно, на съдебен контрол подлежи първоначалният административен акт, освен в случаите, в които е отменен от по-горестоящия орган и е постановен нов по съществото на спора. В настоящия случай, Заповед № 834/ 11.11.2011г., издадена от Директор на Дирекция „Социално подпомагане” гр. Айтос е обжалвана пред по-горестоящия административен орган, който с решение № 18/ 2011г.  отхвърля жалбата.

Административното производство е започнало с подаване на молба- декларация от М.П.И. за отпускане на целева помощ за отопление с твърдо гориво на 31.10.2011г. Административният орган е събрал писмени доказателства, относно значимите за производството факти, които са обобщени в социален доклад, изготвен на 11.11.2011г.

Според този документ И. , която е на 84 години живее на посочения в молбата адрес, в едночленно семейство. В нетрудоспособна възраст е и получава пенсия. Намира се в недобро здравословно състояние, с поставена диагноза- остър глаукомен пристъп на лявото око. За предходните 6 месеца е получила доход от пенсия в размер на 1 017, 23 лв. и доход от рента в размер на 129, 23 лв. Обитава жилище, което e собствено и не е в размерите, предвидени с нормата на чл. 10 ал.1 от ППЗСП. Прието е, че това жилище не може да бъде източник на допълнителни доходи. Установено е наличие на земеделска земя в собственост, от която е получена рента в размер на 129, 23 лв., изплатена на 30.08.2011г. Не са констатирани други източници на доходи. Въз основа на изложените факти е определен средномесечен доход в размер на 191, 19 лв., което е мотивирало социалния работник, изготвил доклада да предложи отказване на целева помощ, с оглед превишението на определения по реда на чл.2 ал.4 т.13 от  наредба № РД- 07/5 от 16.05.2008г. минимален доход в размер на 187, 20 лв.

Със Заповед № 834/ 11.11.2011г., Директора на Дирекция „Социално подпомагане” гр. Айтос е отказал отпускане на целева помощ за отопление с твърдо гориво за отоплителен сезон 20011/ 2012г., като са изложени мотиви идентични с тези, съдържащи се в социалния доклад.

Според жалбоподателката, неправилно при изчислението на средномесечния доход за последните 6 месеца, предхождащи подаването на молбата декларация е взета предвид и сумата от 129, 23 лв. / получена рента/. Твърди, че тази сума е получена след подаване на молбата декларация / на 11.10.2011г./, поради което и не е декларирана като доход за периода април 2011г.- септември 2011г. В подкрепа на заявеното и пред административния орган е представила покана за пощенски запис от 10.10.2011г. Такъв документ в хода на съдебното производство не е представен.

Възраженията са неоснователни.

Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление правото на целева помощ за отопление възниква за лицата и семействата, чийто средномесечен доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на молбата-декларация е по-нисък или равен от диференциран минимален доход за отопление и отговарят на условията по чл. 10 и 11 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП). Съгласно чл. 2, ал. 3 от ЗСП, право на социално подпомагане, каквото представлява целевата помощ за отопление, имат българските граждани, семейства и съжителстващи лица, които поради здравни, възрастови, социални и други независещи от тях причини не могат сами чрез труда си или доходите, реализирани от притежавано имущество, или с помощта на задължените по закон да ги издържат лица да осигуряват задоволяване на основните си жизнени потребности. Изрично е установено в социалния доклад, че жалбоподателката отговаря на всички условия на чл. 10 от ППЗСП и за нея не са налице пречките по чл. 11 от същия нормативен акт, поради което единственият критерий, който е следва да бъде съобразен, е доходът на лицето, което е поискало отпускането на социална помощ, щом е установено, че няма лица, които по закон са задължени да го издържат и няма имущество, от което да се получават средства.

Допълнителната разпоредба на § 3 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление дефинира понятието "диференциран минимален доход за отопление" като индивидуалната граница за достъп до целева помощ за отопление за всяко лице съобразно възрастта, семейното положение и здравословното състояние, определена по реда на  чл. 2, ал. 4.

С оглед фактите по делото, приложимата разпоредба, съобразно която следва да се определи минималния доход за отопление е тази на чл. 2 ал.4 т. 13.

В случая не спорен, определения по посочения ред размер на минимален доход от 187, 20 лв., а дали е налице неговото превишение при отчитане на недекларираното от жалбоподателката плащане на рента в размер на 129, 23 лв. Отговорът на този въпрос е положителен.

Действително с молбата декларация, подадена на 31.10.2011г. не заявено получаване на сума, като плащане на рента за ползване на земеделска земя.

Въз основа на служебно изискана информация обаче, е представено удостоверение № 22/ 4.10.2011г., подписано от касиер и председател на ЗК” Ал.Стамболийски” с. Сигмен, според което рента в размер на 129, 90 лв. е изплатена на М.И. на 30.08.2011г. Други доказателства относно датата на плащане на рентата не са налични. В този смисъл твърденията в жалбата относно спорния факт не са доказани.

Поради това, правилно административния орган е приел, превишение на определения минимален доход за отопление и е отказал отпускане на целева помощ.

По изложените съображения, съдът намира, оспорването за неоснователно.

Ето защо и на осн. чл. 172 АПК , АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, ІV състав,

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.П.И. против Заповед № 834/ 11.11.2011г., издадена от Директор на Дирекция „Социално подпомагане” гр. Айтос, потвърдена с Решение № 18/ 2011г. на Директора на РДСП гр.Бургас.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС гр. София в 14 дневен срок от съобщаването му.

 

 

                                                                   СЪДИЯ: