Р Е Ш Е Н И Е      

 

№ /27.04.2009 година, гр. Бургас

 

Административен съд – гр. Бургас, ХІV състав, в съдебно заседание на двадесет и шести март, две хиляди и девета година,  в състав:

 

Председател:  Г.Р.

      Членове:  Л.А.

  В.Е.

 

при секретар Г.Ф., изслуша докладваното от съдия В.Е. КАХД № 139/2009 година.

 

Производството е по реда на чл.63 ал.1 от ЗАНН във връзка с глава ХІІ от АПК.

С решение № 1417/09.12.2008 година по НАХД № 3293/2008 година Районен съд – гр. Бургас (РС) е изменил наказателно постановление № 187/03.10.2008 година (НП) на заместник-началника на Митница Бургас, с което на “Черком - ММ” ЕООД - Бургас, за нарушение на чл.234 ал.1 от Закона за митниците (ЗМ), е наложена имуществена санкция и постановено отнемане в полза на държавата на паричната равностойност на 100% от предмета на престъплението, като е отменил постановеното отнемане в полза на държавата.

 Решението на РС е обжалвано от административнонаказващия орган пред Бургаски административен съд в рамките на настоящото касационно производство. В жалбата, като основание за отмяна, се сочи, че РС неправилно е тълкувал материалното право.

Моли се решението на РС да бъде отменено.

Представителят на Бургаска окръжна прокуратура счита, че жалбата е основателна.

Ответникът в касационното производство  изразява становище за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е подадена в срок от лице което има правен интерес, затова е допустима.

Разгледана по същество, в съответствие с чл.218 ал.1 от АПК, тя е неоснователна, а решението на РС следва да се остави в сила.

РС правилно е приел, че незаплатените в пълен размер публични държавни вземания са в резултат на необявяване от търговското дружество пред митническите органи на фактура, удостоверяваща допълнително заплащане на разходи за осъществен международен транспорт. Размерът на избегнатите публични държавни вземания е определен на 263,85 лева (незаплатен ДДС). Според РС, в случая не е налице предпоставка за присъждане на левовата равностойност на стоките, предмет на митническата измама, тъй като в случая предмет на измамата не са стоки, а недекларирани разходи по осъществен международен транспорт. Настоящият съдебен състав споделя тази теза, тъй като при прилагане на императивни норми от закона, каквато в случая е нормата на чл. 234, ал. 4 от ЗМ, както санкциониращият орган, така и последващите контролни органи са длъжни да тълкуват и прилагат действителната воля на законодателя, т.е. размерът на санкцията би следвало да съответства на тежестта на извършеното административно нарушение.

В случая е установено, че административното нарушение се изразява в незаплатен ДДС, на стойност 263,85 лева, а казуистичното прилагане на нормата на чл. 234, ал. 2, т. 1 от Закона за митниците е довело до налагане на допълнителна санкция, каквато безспорно е специалната такава, предвидена в чл. 234, ал. 4 от ЗМ, в размер на 35 117,62 лева - размер многократно надвишаващ обективираното чрез незаплащане на ДДС административно нарушение.

От друга страна, недопустимо е дори при наличие на предпоставките на чл. 233, ал. 4 от ЗМ, наказващият орган да премине към присъждане на левовата равностойност на стоките, предмет на митническа измама, без да е ангажирал каквито и да било доказателства, че не е налице възможност тези стоки фактически да бъдат отнети така, както указва посочената норма в предложение първо.

По тези съображения, съдът не споделя изложената в касационната жалба теза за неправилно приложение на материалния закон при постановяване на първоинстанционния съдебен акт.

РС е постановил своя акт като е съпоставил установената фактическа обстановка с материалноправната й квалификация. При тази съпоставка съдът е направил обстоен анализ на доказателствата по делото, както поотделно, така и в тяхната съвкупност. Съображенията на РС са логични и обосновани. В производството пред РС не са допуснати процесуални нарушения. Решението е обосновано.

Затова, на основание чл.220 във връзка с чл.221 ал.2  от АПК, във връзка с чл.63 ал.1 изр.2 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1417/09.12.2008 година по НАХД № 3293/2008 година Районен съд – гр. Бургас.

 

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                   ЧЛЕНОВЕ: