РЕШЕНИЕ №

Град Бургас, 18 декември 2008

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд Бургас, в публично заседание, проведено на двадесет и пети ноември през две хиляди и осма година, в състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: А.В.

 

При секретаря С.Х., като разгледа докладваното от съдия В. административно дело № 1399 по описа за 2008 година и за да се произнесе взе следното предвид:

 

            Производството пред настоящият съд е образувано по повод жалба на „Диада инвест” ЕООД *** партер, предявена чрез управителя К. Я., с която се оспорва като нищожен, съдържащия се в писмо изх. № 94 – К - 548/ 25. 8. 2008 год. на главния архитект на община Бургас отказ да се допусне искана проедура по изработване на проект за ПУП за собствения на жалбоподателя имот пл.№ 021039 м. ”Суват дере” в землището на с. Банево, община Бургас. Като основание за нищожността жалбоподателят сочи липса на компетентност на главния архитект да се произнася по искания за допускане на изработване на подробен устройствен план, както и липса на мотиви за отказа и съществени процесуални нарушения. В жалбата при условията на евентуалност се прави и второ искане за отмяна на мълчалив отказ на кмета на община Бургас да допусне горепосочената процедура по реда на чл. 124, ал. 3 от ЗУТ. Представя и сочи доказателства.

            Ответникът Община Бургас оспорва изцяло основателността на жалбата като твърди чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Б., че не са налице онования за  изработване  и одобряване на ПУП за имота, поради това, че същият не е предвиден като зона за застрояване в общия устройствен план на общината и в този смисъл отказа е законосъобразен и не следва да се отменя. Представя административната преписка.

            Съдът след като направи по отделна и съвкупна преценка на доказателствата, събрани по делото и като съобрази правомощията си по чл. 168 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

            Относно допустимостта на сезиращото оспорване, съдът след като извърши проверка за наличието на предпоставките по чл. 159 от АПК във връзка с чл. 131 от ЗУТ намира предявената жалба за допустима, като отговаряща на формалните изисквания за реквизити, наличие на правен интерес като адресат на акта и подадена в срок.

            По основателността на жалбата, съдът разгледа направените оспорвания от страна на жалбоподателя в тяхната последователност и при условията на евентуалното им съединяване.

            На първо място, по делото не се спори, че жалбоподателят е придобил и е собственик на посочения в писмото на главния архитект на община Бургас поземлен имот неурегулирана земеделска земя в землището на с. Банево. Този факт се установява и от приложената скица и нотариален акт. В това си качество на собственик и като заинтересовано лице, дружеството жалбоподател е сезирало с искане вх. № 94 – К - 548/ 19. 8. 2008 год. ответния административен орган. Макар и в известна степен неточно формулирано така предявената молба съдържа и следва да се определи като искане за съгласие  от кмета на общината за изработвне на  подробен устройствен план на имота с цел промяна на предназначението му по реда на чл. 124, ал. 3 във връзка с чл. 12, ал. 2 от ЗУТ. Видно от текста на оспорения акт в този смисъл е и възприето искането от ответната администрация.

            В отговор на така направеното искане, жалбоподателят е получил оспореното от него пред настоящия съд писмо с изх. № 94 – К - 548/ 25. 8. 2008 год., подписано от главния архитект на община Бургас, в което се твърди, че „не са налице условия за допускане изготвяне на ПУП.” Липсва друго изрично произнасяне в административната процедура, включително  относно възлагане или отказ да се съгласува и възложи изработване на искания ПУП за имота от страна на кмета на общината.

            Правната същност на волеизявленията на административните органи се определя не от техните външни формални реквизити, а от съдържанието на самите волеизявления и поражданите от тях последици  за заинтересованите лица. В настоящия случай оспореното пред съда писмо няма формалните белези на индивидуален административен акт. То не е оформено и не съдържа задължителните реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. Въпреки това писмото не може да се определи като експертно становище на главния архитект на общината или като писмено уведомление за хода на процедурата по направеното искане за разрешаване на изработване на устройствен план. По своето съдържание и последици същото може да се определи като индивидуален административен акт по чл. 214, т. 1 от ЗУТ, а именно отказ да се допусне изработване на ПУП за имота с цел промяна на предназначението му. Същото съдържа и обективира изричен отказ да се разреши исканата процедура по ЗУТ и този отказ препятства нейното по нататъшно развитие и поради това засяга правата и интересите на жалбоподателя.

            При положение, че оспореното писмо се приема като индивидуален административен акт по чл. 214, т. 1 от ЗУТ, чиято валидност и законосъобразност подлежи на съдебен контрол, то съдът следва да извърши проверката по чл. 168 от АПК във връзка с чл. 215 от ЗУТ.

            Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 2 и ал. 3 от ЗУТ изработването на подробни устройствени планове по чл. 110 ЗУТ се възлага от кмета на общината. Това възлагане по аргумент от чл. 124, ал. 2, изр. второ и ал. 3 от ЗУТ може да бъде служебно, по инициатива на самия административен орган или по искане на самите заинтересовани лица – собственици на имота. По подобен начин е уреден въпроса и при промяна на вече одобрени подробни устройствени планове, като в разпоредбата на чл. 135, ал. 1 и ал. 3 от ЗУТ също изрично се сочи, че кметът се произнася по постъпили писмени заявления за изменение на устройствени планове, като ги допуска с мотивирано предписание или отказва. Следователно компетентен орган да разрешава изработването и одобрява подробни устройствени планове по реда на ЗУТ е кмета на общината. В този смисъл е и трайнта съдебна практика. Главният архитект на общината може да има правомощия по чл. 124 и чл. 135 от ЗУТ само в случаите на тяхното изрично делегиране от кмета по реда на §. 1, ал. 3 от ДР на ЗУТ. В останалите случаи, при липса на подобно делегиране той има само  експертно становище относно допустимостта и законосъобразността на процедурите по изработване и одобряване на ПУП.

            По настоящето дело не се представи и не се спори, че липсва акт на кмета на община Бургас, с който на главния архитект по реда на §.1, ал. 3 от ДР на ЗУТ му се предоставят функции по разрешаване и одобряване на устройствени планове. Следователно е произнесъл своя отказ да допусне процедурата по изработване на искания от жалбоподателя ПУП, който е обективиран в горепосоченото и оспорено пред съда писмо, при липса на установена в закона материалноправна компетентност. Категорично  и последователно съдилищата приемат, че липсата на компетентност е порок водещ до нищожност на индивидуалния административен акт. Затова и жалбата на това основание и в тази си част се явява основателна като съдът следва да прогласи нищожността на произнасянето. При установената липса на компетентност е безпредметно да се обсъждат другите доводи на жалбоподателя, а именно за липса на мотиви, както и за съществени нарушения на административната процедура, както и евентуално направеното искане за отмяна на мълчалив отказ на кмета на общината. До такъв не се е стигнало и поради това, че направеното от жалбоподателя искане за разрешаване на изработване на ПУП от 19. 8. 2008 год. въобще не е било докладвано и предоставено на кмета за разглеждане и произнасяне. Видно от приложената административна преписка заявлението на жалбоподателя е било разгледано само от главния архитект, който шест дни след постъпването му на 25. 8. 2008 год. се е произнесъл с горепосочения нищожен отказ и с което хода на преписката е прекратен. Поради това и след прогласяване на нищожността на оспорения акт, преписката следва да се изпрати по реда на чл. 173, ал. 2 от ЗУТ на компетентния орган – кмет на община Бургас с указания за произнасяне, който трябва да съобрази всички предпоставки за допускане на процедура по изработване на ПУП – ПРЗ, включително и тези по чл. 133, ал. 7 от ЗУТ, а именно възможност да се разреши изработване на ПУП при наличие съответно предвиждане в проекта за нов ОУП на общината. За пълнота трябва да се отбележи, че твърдяните в хода на процеса пречки за изготвяне на ПУП – ПРЗ не се установиха. Допуснатата съдебно – техническа експертиза е категорична в това отношение.

             На основание чл. 132, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 214, т. 1 от ЗУТ и тълкувателно решение № 1/ 14. 01. 2008 год. на Общото събрание на колегите на Върховния администртивен съд по тълкувателно дело № 19/ 2007 г., което съгласно определение № 7384/ 18. 6. 2008 г., по адм. д. 7060/ 2008 г., 5-членен състав на ВАС се прилага и е относимо и за отказите за издаване на актове по разрешаване и одобряване на ПУП, които се подчиняват на същия процесуален режим, решението на съда е окончателно и не подлежи на обжалване.

            Воден от горното и на основание чл. 172 и чл. 173, ал. 2 АПК във връзка с чл. 215 и чл. 219 от ЗУТ, първи състав на Административен съд Бургас

 

Р Е Ш И :

 

            ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на обективирания в писмо изх. № 94-К-548/25.08.2008 г. отказ на главния архитект на община Бургас да допусне процедура по изработване на подробен устройствен план за мот пл.021039 в м. „Суват дере”, землище с.Банево, общ. Бургас, собственост на „Диада инвест” ЕООД гр. *** и ИЗПРАЩА  преписката на кмета на община Бургас за произнасяне съгласно дадените указания.

Решението е окончателно и поради това необжалваемо.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: