Р   Е   Ш  Е  Н   И   Е 

 

гр. Бургас, 4 декември  2008г.

 

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

 

            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, ХІV състав, в съдебно заседание на тринадесети ноември, през две хиляди и осма година, в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г.Р.

                                                                    ЧЛЕНОВЕ: Л.А.

                                                                                        В.Е.

 

При секретар Г.Ф. и с участието на прокурора С. Х., изслуша докладваното от съдия Г.Р.  КНАХ № 1398/2008 Г.

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Касаторът – „МАК” ООД – гр. Димитровград, представлявано от Г. Д. Д. обжалва Решение № 343/11.08.2008 г., постановено по НАХД № 159/2008 г. на Районен съд – гр. Несебър. С решението е потвърдено Наказателно постановление № 2776/14.12.2007 г. на Директора на РД – Бургас на КЗП, с което на „МАК” ООД, седалище и адрес на управление гр.Димитровград е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева за нарушение на чл.46, т.2 от Закона за туризма.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното съдебно решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон.

В съдебно заседание касаторът не взема становище по жалбата.

Ответникът и представителят на Окръжна прокуратура – гр.Бургас намират жалбата за неоснователна, а обжалваното решение – правилно и законосъобразно.

Касационната жалба е подадена от лице, имащо право да обжалва решението по см. на чл. 210 ал. 1 АПК и в срок, поради което е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Пред първоинстанционния съд не е имало спор по фактите по делото, а именно, че на датата, на която е извършена проверката – 13.06.2007 г., в заведение за хранене ресторант „Плиска”, намиращ се в хотел „Плиска” / и двата обекта стопанисвани от касатора/ се извършва туристическа дейност – ресторантьорство, без да има удостоверение за категоризация така както изисква Закона за туризма. Както пред първоинстанционния съд така и пред настоящата съдебна инстанция касаторът развива доводи, че неправилно е прието, че е извършено нарушение на нормата на чл.46, т.2 от Закона за туризма по причина, че след изтичане срока на действие на издаденото удостоверение, дружеството е подало всички изискуеми по закон документи, но към датата на проверката не е било издадено ново разрешение.

Според касатора същият не следва да носи административна отговорност за посоченото в постановлението нарушение, тъй като до същото се е стигнало в резултат на бездействие на компетентния орган, който е следвало да се запознае с подадените документи и издаде разрешение.

По тези аргументи първоинстанционния съд е изложил подробни съображения, които се споделят изцяло и от настоящата инстанция. Не се оспорва, че към датата на проверката дружеството не е разполагало с удостоверение за категоризация на обекта, в който е извършвало ресторантьорска дейност. Нещо повече, този съд дори на база косвени доказателства е приел, че дружеството е притежавало временно удостоверение за открита процедура за категоризация, чиято валидност е била до 15.05.2007 г.

Съдът е приел също така, че дружеството своевременно е сезирало компетентните органи със заявление по чл.50, ал.3 от Закона за туризма  за категоризиране. Правилно обаче е направен извод, че  нормата на закона, изискваща туристическите услуги да се предлагат само при наличие на  издадено удостоверение за категоризация или на временно такова, е императивна.

В решението е указан и процесуалноправния способ за защита на касатора при непроизнасяне в срок на административния орган, който е компетентен да издаде или откаже издаването на такова удостоверение.

При така изложените аргументи постановения първоинстанционен акт е правилен и законосъобразен, и като такъв следва да бъде оставен в сила.

Следва да се отбележи, че в подадената касационна жалба неправилно е интерпретирана нормата на чл.46, т.2 от ЗТ. Според касатора този текст изключва възможността за ангажиране на административнонаказателна отговорност тогава, когато в обект се предлагат туристически услуги при издадено временно удостоверение или по отношение на обект, който има открита процедура по категоризиране. Това тълкуване е погрешно, именно целта на временното удостоверение е да докаже наличието на открита процедура по категоризация. Поради това без наличието на удостоверение за категоризация или издадено временно удостоверение за открита процедура по категоризиране, предлагането на туристически услуги е недопустимо.

Поради изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.1 АПК, Бургаският административен съд

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 343/11.08.2008 г., постановено по НАХД № 159/2008 г. на Районен съд – гр. Несебър, с което е потвърдено Наказателно постановление № 2776/14.12.2007 г. на Директора на РД – Бургас на КЗП.

                                          

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:………………………ЧЛЕНОВЕ: 1. ………………………………………

 

                                                                                     2. ………………………………………