Р   Е   Ш  Е  Н   И   Е 

 

гр. Бургас, 16 декември  2008г.

 

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

 

            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, ІV състав, в съдебно заседание на осми октомври, през две хиляди и осма година, в състав:

 

                                                                                          СЪДИЯ: Г.Р.

                                                                                    

При секретар С.А., като разгледа  докладваното от съдия Г.Р.  АХД № 1393 по описа за 2007 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството е по реда на чл. 156 и сл. ДОПК.

Образувано е по жалба на И.В.И. срещу РА № 2000179/24.07.2007г. издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Сливен, потвърден с Решение № РД – 10- 462/12.10.2007г., издадено от Директора на Дирекция „ОУИ” – Бургас.

С жалбата се иска отмяна на ревизионния акт.

 Жалбоподателят в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адв. А. изцяло поддържа становището си, изразено в жалбата.Претендира присъждане на направените разноски.

Ответникът по оспорването – Директор на дирекция „ОУИ” гр. Бургас при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрисконсулт М., намира оспорването за неоснователно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 1959 лева.

Представителят на Окръжна прокуратура гр. Бургас намира жалбата за неоснователна.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени представените по делото доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на жалбата: Същата е подадена от лице, имащо право на такава и в предвидения от закона срок, поради което е допустима.

От доказателствата по делото, е установено следното:

С РА № 20 62 492/15.03.2007г. са установени задължения на И.В.И. по видове и периоди , съответно: данък върху доход на физически лица за период 01.01.2002г.- 31.12.2005г.; ДДС за период 01.05.2002г.- 31.12.2006г; вноски за ДОО за периода 01.01.2004г.- 31.12.2006г; вноски за НЗОК за периода 01.01.2004г.- 31.12.2006г. ; вноски за ДЗПО- УФ за периода 01.01.2004г.- 31.12.2006г. и вноски за ГВРС за периода 01.01.2005г.- 31.12.2006г.

Предвид липсата на отчитане от страна на данъчно задълженото лице на реализираните приходи от дейността за 2002 / 64 000 лв./, 2003 / 60 000 лв./ и 2004г./ 46 000 лв./, ревизиращият орган е приел наличие на данни за укрити приходи, поради което ревизията е извършена по реда на чл. 122 ал.2 т.3 и 4 ДОПК, за установяване на задължения по ЗОДФЛ..

Общо , установената с акта дължима сума е в размер на 126 669.11 лв. главница и лихви в размер на 7 178,02 лева.

Ревизионният акт е обжалван изцяло пред Директора на „ОУИ” ГР. Бургас, който с решението си го е отменил в частта , в която са установени задължителни осигурителни вноски- годишно изравняване за самоосигуряващо се лице за ДОО за 01.01.2004г.- 31.12.2004г. в размер на 4 715, 31 лв. / главница и лихви за просрочие/; за НЗОК за 01.01.2004г.- 31.12.2004г. в размер на 926,15 лв. / главница и лихви за просрочие/ и за ДЗПО за 01.01.2004г.- 31.12.2004г. в размер на 544 лв. / главница и лихви за просрочие/ и потвърдил в останалата част.

В тази му част решението е оспорено пред съда. С жалбата се навеждат доводи за съществени нарушения на процесуалните правила и материална незаконосъобразност.

Процесуалните нарушения според жалбоподателя се изразяват в следното : неяснота относно ревизираното лице / физическото или едноличния търговец ЕТ „ ИМПОРТ- И.В.”/ и установяването в едно ревизионно производство на задължения на физическото лице и търговеца; ненадлежно връчване на книжата в ревизионното производство и незапознаване с доказателствата, събрани в хода му; издаване на ревизионния доклад преди издаване на съответните уведомления и заповед за определяне на компетентен орган; несвоевременно връчване на ревизионния акт и заповедта за определяне на компетентен орган; правна необоснованост на ревизионния акт; непосочване на действащата към момента правна норма.

Съдът, намира тези доводи за неоснователни.

Със Заповед № 36/30.01.2007г. е възложено извършване на ревизия на И.В.И., с нея е определен времевия и предметен обхват на ревизията.Последният, очертава и дейността ,която подлежи на проверка. При налични данни, че физическото лице упражнява и дейност като ЕТ, няма никакво съмнение , кое е ревизираното лице в настоящия случай. Според чл. 14 ДОПК задължени лица са физическите и юридическите лица, като едноличните търговци изобщо не са посочени като отделен вид задължени лица. Доколкото ЕТ не са юридически лица, то за задълженията, възникнали от дейността на физическите лица, действащи като еднолични търговци, отговорността се носи от съответното физическо лице.

От  приетото, като доказателство по делото пълномощно /л.25/, се налага извод, че всички книжа, в хода на развилото се ревизионно производство са връчени редовно- на лице, което по изричната воля на жалбоподателя е притежавало право да получава книжа.

 Правилно в решението е прието, че доказателствата за които се съдържат твърдения, че не са предоставени, са такива, изхождащи от самия жалбоподател и представени от него в хода на ревизията, поради това и не е нарушено правото му на защита, с оглед на предвидената законова възможност за запознаване с всички доказателства, на които се основават констатациите и изводите на данъчните органи.

Съдът, не намира нарушение на нормата на чл.119 ал.2 ДОПК. Няма пречка, уведомлението че ревизионния доклад е изготвен и заповедта за определяне на компетентен орган да бъдат издадени на една и съща дата. Няма пречка и ревизионния доклад да е съставен на датата на която е изпратено уведомлението.Не само, че не е допуснато нарушение, като е определен компетентен орган след изготвяне на ревизионния доклад, така както твърди жалбоподателя.Обратното би било недопустимо.

Не е съществено нарушение на процесуалните правила и връчването на заповедта за определяне на компетентен орган на жалбоподателя, на дата следваща тази на издаване на ревизионния акт, тъй като с нищо не се накърнява правото му на защита. Голословно е и твърдението за правна необоснованост на ревизионния акт. Не е съществено нарушение и непосочването на действащата правна норма, още повече когато тя е приложена правилно. Последното следва да се провери в хода на законово предвидения ред за контрол на издадения ревизионен акт / административен и съдебен/.

Относно оплакванията за материално правна незаконосъобразност:

По отношение на установени задължения по ЗОДФЛ.

В този случай ревизията е извършена по реда на чл. 122 ал.2 т.3 и 4 ДОПК. Констатациите на данъчните органи са за определени данъчни задължения, по посочения закон, поради неотчетени приходи от заеми от физически лица за периода 2002-2004г. в размер на 170 000 лева. и неотразени в отчетите за приходи и разходи за 2002,2004 и 2006г. на приходи от продажби по данъчни фактури със следните номера: № 457/18.09.2002г. на стойност 333,40 лв., № 541/19.11.2002г. на стойност 354,11 лв.с предмет- дърва за огрев; № 574/09.08.2004г. на стойност 1200 лв.с предмет – греди, дъски и талпи и №726/02.09.2006г. на стойност 3 238, 00 лв. с предмет- широколистна дървесина.Тези фактури не са били отразени и в дневниците за продажби и справките – декларации.

Тези констатации се потвърждават и от проверката на вещото лице по съдебно- счетоводната експертиза.

Била е приложена точно и разпоредбата на чл.124 ал.3 ДОПК. В резултат на това са определени данъчни задължения след финансово преобразуване / със сумите по заемите и приходите от продажби по описаните фактури/ : за 2002г. за довнасяне – 18 012,37лв. главница и лхива в размер на 9 511,42; за 2003г. -  16 496,40лв., респ. 6 646,07 лв; за2004г- 13 064,55 лв., респ. – 3 594,20лв.

За приходите от заеми, жалбоподателя е представил договори за заем, със заемодатели- родителите му, които са дали обяснение, че предоставените парични средства са от лични спестявания / според годишните данъчни декларации на тези лица- доходът им е под облагаемия минимум/ и договор за заем , със заемодател- „Фортуна 5” ООД, чийто управител е съпругата му.Последната е заявила, че предоставената в заем сума от 40 000 лв. е от оборотни средства на дружеството. При проверката е установено, че това дружество за периода е декларирало печалби , най – високата от които е за 2004г. и е в размер на 296, 12 лв., не са представени и документи, удостоверяващи текущо осчетоводяване на оборотни средства в такъв размер.

При това положение данъчните органи са приели, че представените договори за заем, доказват възникнали облигационни отношения, но не са налице доказателства за реалното им изпълнение.

 От назначената по делото съдебно- счетоводна експертиза е видно, че сумите по заемите са осчетоводени с приходни касови ордери и отразени по д-тс/ка 501 каса в лева и к-т с/ка 449 Други кредитори, т.е. изцяло се потвърждават констатациите, съдържащи се в ревизионните документи. Идентично е и положението с доказването на отпуснатите в заем парични средства от „Фортуна-5” / липса на деклариран в такъв размер доход, липса на счетоводни операции за отпуснатите средства/.

Свидетелските показания, на заемодателите, дадени в хода на съдебното производство, не опровергават изводите на данъчните органи за недоказаност на реализира на облигационните отношения, удостоверени с договорите за заем.Липсват каквито и да е доказателства за това, че заемателят е изпълнявал или имал намерение да изпълни задълженията си по връщате на заетите суми.

В производството основни спорни моменти от фактическа страна са установяването на произхода на посочените парични средства и получаването им от задълженото лице по силата на представените договори за заем. Последните са частни диспозитивни документи, който се ползува с формална доказателствена сила. Тя се отнася до факта на писменото изявление, което съдържа и неговото авторство, но не и до датата и мястото на съставянето им. В процесния спор частните документи са подписани и следва да се ползват с формална доказателствена сила и съответно тя да се преценява, което означава, че изявлението, което се съдържа в тях, е направено от лицето, който ги е издал, съгласно чл. 144 от ГПК (отм.). Формалната доказателствена сила на частния документ може да се опровергае като се докаже неговата неавтентичност. Тежестта за доказване неистинността на документа носи страната, която го оспорва, когато той е подписан. Това разпределение на доказателствената тежест следва от презумпцията за истинност на подписания документ съгласно чл. 154, ал. 3 ГПК (отм.). Последното обаче следва да се преценява съобразено с характера на административното производство по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК и доколкото издаденият административен акт съдържа фактически констатации, които се ползват с презумпция за истинност. В процесния случай се съдържат такива относно липсата на доказателства за произхода на предоставените в заем средства. Следователно дори ревизиращият орган да бъде обвързан от формалната доказателствена сила на договорите, то тя се разпростира само по отношение на тяхното авторство и но не и по отношение на датата и мястото на съставянето им.

Счетоводното отразяването на тези средства като приход при задълженото лице, в качеството му на търговец, не може да обоснове произхода на същите, още повече че те не са декларирани от лицата по силата на данъчното законодателство или ако са декларирани са в по-малък размер.

При изложените съображения, съдът, намира че жалбоподателя не е ангажирал доказателства, такива че да опровергаят презумптивната вярност на фактическите констатации в ревизионния акт.

По причина, че съдът, приема за законосъобразно извършена финансовата корекция по ЗОДФЛ ,за посочените периоди,  то съответно и правилно са определени сумите дължими, като осигурителни вноски за жалбоподателя като самоосигуряващо се лице.

 По експертен път са проверени и определените суми за плащане по осигурителни фондове от ревизираното лице, в качеството му на осигурител. Тази проверка, потвърждава изцяло, констатациите , съдържащи се в оспорения акт.

При този изход на спора, жалбоподателя  следва да заплати на ответника, направените от него разноски, за което има съответно искане и което следва да бъде уважено в размер на 1959 лева.

Воден от изложените мотиви, Административен съд гр. Бургас, четвърти състав,

 

Р  Е  Ш  И   :

 

 

ОТХВЪРЛЯ   жалбата на И.В.И. срещу РА № 2000179/24.07.2007г. издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Сливен, потвърден с Решение № РД – 10- 462/12.10.2007г., издадено от Директора на Дирекция „ОУИ” – Бургас.

ОСЪЖДА И.В.И. ***, направените по делото разноски в размер на 1959 лева.

Решението подлежи на обжалване  пред Върховен административен съд гр. София  в 14 дневен срок от съобщението, че е изготвено.

 

 

                                                            СЪДИЯ: