Р Е Ш Е Н И Е 

 

Град Бургас, 07.11.2008 г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А :

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГРАД БУРГАС, ХІV-ти административен състав, на девети октомври  2008 година, в публично заседание в състав :

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Г.Р.

      ЧЛЕНОВЕ: 1. С.Д.

                    2. В.Е.

 

при секретаря Г.Ф., в присъствието на прокурора СТАНИМИР ХРИСТОВ, като разгледа докладваното от съдия Д. касационно нак.а.х.д. № 1391 по описа за 2008 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол, със седалище Бургас, към Главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисия за защита на потребителите, против решение № 25/28.07.2008г. на Районен съд – гр.Царево, постановено по н.а.х.д. № 316 по описа на ЦРС за 2008г., с което е отменено наказателно постановление №29394/06.02.2007г. на директора на РД за областите Бургас, Сливен и Ямбол, със седалище Бургас, към ГД „КП” при КЗП, с което на „Билдекс” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.Приморско, ул.”Лотос” № 1, представлявано от управителя Н. С., за нарушение на чл.47, ал.1, т.1 от Закона за туризма, на основание чл.86 от Закона за туризма е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 500 лв.

Касаторът оспорва решението на районния съд като неправилно и незаконосъобразно, без да излага конкретни доводи и съображения, обосноваващи посочените в касационната жалба основания за оспорването. В съдебно заседание и по съществото на спора чрез процесуалния си представител поддържа същата и моли съдът да постанови решение, с което да отмени като неправилно и незаконосъобразно първоинстанционното решение и потвърди издаденото наказателно постановление.

За ответникът се явява лично представляващият в съдебно заседание, който оспорва касационната жалба като неоснователна и моли съдът да остави в сила решението на районния съд като правилно.  

Представителят на Бургаска окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението на районния съд.  Счита, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати процесуални нарушения, което е довело до нарушение на правото на защита на лицето. Актът за установяване на административно нарушение е съставен в отсъствието на нарушителя, като по делото липсват доказателства за наличие на това обстоятелство. Това процесуално нарушение води до незаконосъобразно издаване на наказателното постановление въз основа на акта.

Бургаският административен съд, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба по наведените в нея касационни основания, предвидени в чл.348, ал.1 от НПК, съгласно разпоредбата на чл.218, ал.1 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, ангажираните по делото доказателства и съобразно закона, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

За да отмени обжалваното пред него наказателно постановление, районният съд е приел, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, че административнонаказателното производство срещу жалбоподателя е започнало с допускане на съществени процесуални нарушения. Констатирал е, че актът за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено атакуваното наказателно постановление, е съставен в отсъствието на жалбоподателя при неспазване изискванията на чл.40, ал.2 от ЗАНН. В случая, със съставения констативен протокол за извършената проверка жалбоподателят е бил уведомен да се яви в приемната на КЗП-РД-Бургас в гр.Созопол, за да представи посочените в протокола документи, но АУАН не е съставен на посочената в констативния протокол дата за явяване – 29.08.2006г., а на по късна дата – 15.09.2006г., за която липсват данни представител на дружеството да е бил уведомен да се яви в приемната на комисията. Не е ясно по какви причини актосъставителят е решил да състави АУАН на 15.09.2006г. в отсъствие на нарушителя. С оглед на това съдът е приел, че е допуснато от актосъставителя нарушение, което води до ограничаване правото на защита на жалбоподателя и опорочава производството по ангажиране на неговата административнонаказателна отговорност, което е самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на наказателното постановление, без да е необходимо да се разглеждат въпросите по съществото на дело. В този смисъл, наказващият орган е нарушил разпоредбата на чл.52, ал.4 от ЗАНН, задължаващ го преди да се произнесе по преписката да извърши преценка относно законосъобразността на съставения АУАН. Като не е съобразил посочената законова норма, наказващият орган е издал незаконосъобразно наказателно постановление, което съдът е отменил.

Тези изводи на съда са правилни и при постановяване на обжалваното решение не е допуснато соченото в касационната жалба отменително основание.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът е обосновал правилния извод за допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на акта за установяване на административното нарушение и издаване на наказателното постановление, обуславящи неговата незаконосъобразност.

Видно от събрания по делото доказателствен материал, актът за установяване на административното нарушение е издаден въз основа на обстоятелствата, констатирани при извършената проверка от инспектори на КЗП, документирана с Констативен протокол № 89988 от 24.08.2006г., с който проверяваното лице е уведомено да се яви в приемната на КЗП в гр.Созопол на 29.08.2006г. за представяне на изисканите с протокола документи. На 15.09.2006г. е съставен АУАН № 29394 в отсъствието на нарушителя. Правилно районният съд е приел, че в нарушение на закона актът е съставен в отсъствие на нарушителя, без да са налице предпоставките на чл.40, ал.2 от ЗАНН, според който когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта, актът се съставя и в негово отсъствие. В случая жалбоподателят, сега касационен ответник, със съставения констативен протокол е уведомен единствено да представи на проверяващите органи изисканите от тях документи, но по делото липсват приложени доказателства за това, че същият е бил търсен, но не е намерен, или е бил надлежно уведомен да се яви в приемната на комисията за съставяне и връчване на АУАН. Актосъставителят, въз основа на направените констатации и събраните доказателства, водещи до извода за извършено административно нарушение, е бил длъжен да покани нарушителя, който е бил известен, за съставяне и връчване на акта. Това означава, че в поканата следва да се съдържа недвусмислено изявление на органа към лицето, че същото се поканва на определена дата и час, за да му бъде съставен акт за нарушение, а не по друг повод (както в случая за представяне на документи и изпълнение на задължителни предписания, указани му с констативния протокол). Само при наличието на надлежно връчена такава покана, ако нарушителят не се яви в определения ден и час, съставянето на акта в негово отсъствие ще попадне в хипотезата на чл.40, ал.2 от ЗАНН, което в случая не е сторено.  Неспазване изискването на ЗАНН за съставяне и предявяване акта на нарушителя е довело до лишаване на същия от възможността да се запознае със съдържанието на акта, да направи писмени възражения по него и да представи доказателства в предвидения от закона срок. При това положение и на основание чл.52, ал.2 и 4 от ЗАНН, административнонаказващият орган е бил длъжен при получаване на преписката да провери предявен ли е актът на нарушителя, спазени ли са императивните изисквания на закона и ако не са, е трябвало да върне преписката на актосъставителя. По този начин е опорочена съществено процедурата по издаване на наказателното постановление, което води до неговата незаконосъобразност и отмяна на процесуално основание.

Допуснатите нарушения представляват самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно, поради което и липсва нужда съдът да се произнася по същество.

Що се отнася до наведените от касационния ответник съмнения за антидатиране на издаденото на 6.02.2007г. наказателно постановление, поради връчването му на 22.02.2008г., същите не се оправдават от събрания по делото доказателствен материал, а не се и ангажират пред районния съд и пред настоящата касационна инстанция доказателства в подкрепа на тези твърдения.

По изложените съображения, съдът намира касационната жалба за неоснователна, а постановеното от районния съд решение, с което е отменено обжалваното пред него наказателно постановление, като правилно следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. І-во от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГРАД БУРГАС, ХІV– ти административен състав,

 

Р   Е   Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 25 от 28.07.2008г. на Районен съд – гр. Царево, постановено по н.а.х.д. № 316 по описа за 2008г. на ЦРС.

Решението е окончателно.

                                                       

        

ПРЕДСЕДАТЕЛ:      

 

        ЧЛЕНОВЕ:     1./                                              

                                   2./