ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

   89   /  19.01.2017      Град  Бургас

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС, осемнадесети състав на деветнадесети януари две хиляди и седемнадесета година в закрито заседание в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Ванина Колева

 

 

като разгледа докладваното от съдия Колева дело номер 138 по описа за 2017  година, за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на З.Д.С. ***,  ЕГН ********* против Главна дирекция „Гранична полиция“, гр. София,  бул. „Мария Луиза“ №46, с която на основание чл.71,  ал.1,  т.1 и  т.3 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр) моли съда да приеме за установено по отношение на ответника, че в периода  й  на работа при него от 10.07.1995г. до 28.12.2014г.  на различни длъжности, свързани с граничен контрол е била подложена на пряка и  непряка дискриминация,  извършена чрез описани в исковата молба действия, основана на половата й принадлежност като жена и семейното й положение като самотна майка и  тези признаци е била по-неблагоприятно третирана и  поставена в по-неблагоприятно положение и  моли съда да осъди ответника да й заплати обезщетение за причинените й имуществени и неимуществени вреди за установеното дискриминационно отношение. Исковата молба е адресирана до Районен съд Бургас.

С определение  от 15.12.2016г., постановено по гр.д. № 5425/2016г. Районен съд Бургас е прекратил производството по делото и го е изпратил по подсъдност на Административен съд Бургас. За да постанови определението си Районният съд е приел, че разпоредбата на чл.71 от ЗЗДискр., която предвижда родова компетентност на районните съдилища по искове по чл.71, ал.1, т.1-3  от Закона, не изключва компетентността на административните съдилища по чл.74, ал.2 от ЗЗДискр., като отговорността следва да се реализира по Закона за отговорността на държавата и  общините за вреди. Позовал се е на Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г., постановено по тълкувателно дело № 2/2014 г. на Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на Върховния касационен съд и Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на ВАС,  в т.4 на което е прието, ч е доколкото разпоредбата на чл.74,  ал.2 от ЗЗДискр. въвежда изискване вредите да са причинени от незаконосъобразна дейност на държавни органи и  длъжностни лица, тя следва да се приеме за специална по отношение на чл.71, ал.1  ЗЗДискр.

В  случая обаче исковата молба включва предявени искове по чл. 71, ал. 1, т.1 и  т.3  от Закона за защита от дискриминация и поради това е била предявена пред районния съд, на който искът е подсъден. ( В този смисъл е и практиката на ВАС, обективирана в Решение № 980 от 29.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2738/2015г.) От обстоятелствена част и петитума й не следва, че вредите се претендират от незаконни актове, действия или бездействия. Доколкото искането е да се установи нарушение, то не са налице предпоставките на чл.74, ал.2 от ЗЗдискр.Предявеният иск е с правно основание в ЗЗДискр и е свързан с доказване на действия, с които е нарушено равенство в третирането според чл. 4, ал. 2, във връзка с ал. 1 ЗЗДискр. Установяването на нарушение по този закон е предоставено на специализирания орган Комисията за защита от дискриминация или от районния съд. След установяване на нарушението на закона, чрез твърдяното действие или неговата незаконосъобразност, може да се претендира обезщетение за претърпените вреди вследствие на нарушението. (Определение № 12083 от 9.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11448/2016 г.).

Въведената от Закона за защита от дискриминация подсъдност следва общата компетентност на административните съдилища по исковете за обезщетение, която съгласно чл. 128, ал.1, т.5 АПК е ограничена по отношение на исковете за обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица.

По силата на чл. 128, ал. 2 АПК компетентността на административните съдилища по установителни искове е субсидиарна - когато не е налице друг ред за защита. В случая по силата на чл. 71, ал.1, т.1 ЗЗДискр е предвиден друг ред за защита, а именно исков ред пред съответния районен съд.

По изложените съображения, на основание чл.135, ал.5, вр. с чл.4 от АПК,  делото следва да бъде изпратено на  състав включващ трима представители на ВКС и двама представители на ВАС за определяне на подсъдността.

Водим от горното, Административен съд Бургас, осемнадесети състав,

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 138/20167по описа на Административен съд Бургас.

ИЗПРАЩА делото на състав включващ трима представители на ВКС и двама представители на ВАС за определяне на подсъдността

Определение не подлежи на обжалване.

 

                                                     

                                                                  СЪДИЯ: