Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 16             Година 08.01.2009                  Град  Бургас

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС, Х състав, на девети декември две хиляди и осма година в публично заседание, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Д.Д.

 

Секретар Й.Б. 

Прокурор  

като разгледа докладваното от съдия Д., административен характер                  дело номер  1389 по описа за 2007 година и за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба на Т. М.Т. ***, срещу Заповед № ДК-02-БС-17/09.10.2007г. на началника на РДНСК гр.Бургас, с която е наредено премахване на незаконен строеж “Реконструкция на съществуваща постройка”, изпълнен от жалбоподателя в УПИ VІІІ-493, кв.54 по плана на гр.Поморие, като същия да бъде възстановен във вида преди реконструкцията. Счита, че при издаване на заповедта са допуснати съществени процесуални нарушения и тя е необоснована и незаконосъобразна. В хода на производството жалбоподателя е починал и като страна в производството са конституирани неговите наследници – К.В.Т., Л.Т.Т. и Д.Т. ***, които в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител поддържат жалбата, ангажират доказателства и молят да бъде уважена, като се отмени обжалваната заповед и им се присъдят направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – РДНСК гр.Бургас, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна, да бъде потвърдена обжалваната заповед, като законосъобразна и правилна и да им се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересуваните страни В.М.К. *** и Й.В.Н. ***, редовно уведомени, изразяват становище за основателност на жалбата.

Заинтересуваните страни М.И.К. *** и М.С.Г. ***, редовно уведомени, изразяват становище за неоснователност на жалбата.

Заинтересуваните страни М.М.Т. ***, Н. К. А. ***, С.Х.Г. ***, Я.Х.Г. ***, С.Я.М. ***, Г.А.Т. *** и К.Т.В. ***,  редовно уведомени, не се явяват в съдебно заседание и не изразяват становище по жалбата.

Административен съд Бургас, намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.215, ал.1 от ЗУТ от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е неоснователна.

С Констативен акт № 13/26.01.2007г.(л.19 от делото), въз основа на извършена проверка на строеж “Пристрояване и реконструкция на съществуваща постройка” находяща се УПИ VІІІ-493, кв.54 по плана на гр.Поморие, с административен адрес *** се установява, че строежа е собственост на Т. М.Т. и за строежа няма одобрени проекти, разрешение за строеж протоколи за откриване на строителна площадка и за определяне на строителна линия и ниво и заповедна книга. Строежът представлява реконструкция, пристрояване и отливане на стоманобетонова плоча на съществуваща едноетажна постройка, с размери 5,00/6,00 и Н=2,20м. /светло/ и Н=3,30м. външно денивелация на терена. Строежа е започнат през 2004г. и постройката е завършена. Констативния акт е връчен на 30.01.2007г.  лично на Т. Т..   

Съставен е и констативен акт № 14/26.01.2007г.(л.19 от делото), с който е установено, че с действащия ПУП в имота се предвижда единствено основно ниско застрояване и строежа не съответства на предвижданията на ПУП. Констативния акт е връчен на 30.01.2007г.  лично на Т. Т..   

Т. М.Т. е подал писмени възражения в срока установен в чл.224, ал.2 от ЗУТ, в който се позова на удостоверение за търпимост издадено от главния архитект на община Поморие, твърди се, че строежа е шеста категория и не подлежи на въвеждане в експлоатация, съответно и неговата реконструкция, която се изразява в отливане на покривна стоманобетонова плоча.

След подаване на възраженията е извършена нова проверка на строежа за която е съставен констативен протокол от 19.02.2007г. Работната група е установила, че на съществуващата едноетажна постройка е извършена подмяна на съществуващата дървена покривна конструкция на скатен покрив и покритие с керемиди със ст.бетонова плоча, подменена е дървена дограма с пластмасова, фасадата е частично облицована с теракотени плочи. За постройката е издадено удостоверение за търпимост и тя представлява второстепенна постройка шеста категория.

Със заповед № ДК-02-БС-17/09.10.2007г. на началника на РДНСК гр.Бургас е наредено: Да бъде премахнат незаконен строеж “Реконструкция на съществуваща постройка”, изпълнен от Т. М.Т. *** по плана на гр.Поморие, с административен адрес *** и същия да бъде възстановен във вида преди реконструкцията, като е посочено, че с оглед запазване на законната част от строежа и предотвратяване на възможността от аварии, премахването да се извърши в съответствие със съгласуван от община Поморие конструктивен проект, изработен от правоспособен инженер-конструктор. В мотивите към заповедта е посочено, че е изградена едноетажна постройка с плосък покрив с неправилни размери в план, която е търпима съгласно издадено удостоверение за търпимост по §16, ал.1 от ЗУТ. Видно от декларацията на Т. Т. е извършена реконструкция през 2004г., която се състои в промяна на покривната конструкция, като покрива от скатен, покрит с керемиди е променен в плосък – стоманобетонова плоча. Строежа е извършен без строителни книжа, без съгласие на собствениците на съседните имоти и в несъответствие с действащия ЗРП, в нарушение на чл.137, ал.3 от ЗУТ и чл.148, ал.1. Налице е безспорно установен незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ, изпълнен след влизане в сила на ЗИД на ЗУТ (ДВ бр.65/2003г.), който подлежи на премахване по реда на чл.225, ал.1 от ЗУТ. Срещу заповедта е подадена жалба в която се твърди, че същата е незаконосъобразна, тъй като на основание § 16, ал.1 от ЗУТ за постройката е издадено удостоверение за търпимост и тя не подлежи на премахване и забрана за ползване. В съдебното производство, са ангажирана доказателства във връзка с направените възражения.

При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.

Настоящия състав счита, че заповед № ДК-02-БС-17 от 09.10.2007г. на началника на РДНСК Бургас е издадена от компетентен орган, с оглед на разпоредбата на чл.225, ал.1 от ЗУТ, в съответствие с предоставените му със заповед № РД-13-182/29.05.2007г. на началника на ДНСК правомощия, при спазване на установената писмена форма, процесуалноправните и  материалноправните разпоредби на закона.

При издаване на заповедта административния орган е спазил процесуалните изисквания на закона. Съставени са констативни актове, които са послужил за образуване на административното производство. Актовете са получени от Т. Т. лично и той е направил възражения по тях и е ангажирал доказателства, във връзка с твърденията си. С тези си действия, той се е възползвал от предоставената му от закона и административния орган, възможност да участва в производството и не е било ограничено правото му на защита.

Заповедта е издадена в съответствие с материалния закон, след като административния орган е изяснил характера на строежа, като е изложил мотиви, защо приема същия за незаконен. В съответствие с констатациите си е издал обжалваната заповед съобразно предвижданията на закона. Жалбоподателите не ангажира доказателства, които да опровергаят фактическите и правни основания изложени в заповедта, включително и относно статута на строежа като незаконен.

Съгласно чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ строеж или част от него е незаконен, когато се извършва в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план, съответно без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. В настоящия случай безспорно е установено, че е извършен ремонт на едноетажна постройка, която е търпима по смисъла на § 16, ал.1 от ЗУТ, като спора между страните е дали той е текущ ремонт по смисъла на чл.151, ал.1, т.1 и т.4 от ЗУТ или е реконструкция по смисъла на § 5, т.44 от ДР на ЗУТ, съответно необходимо ли е за извършването му да бъде издадено разрешение за строеж.

В нормата на чл.151, ал.1, т.1 и т.4 от ЗУТ, е предвидено, че не се изисква разрешение за строеж външно и вътрешно боядисване на сгради и постройки и текущ ремонт на сгради, постройки, съоръжения и инсталации. Съгласно §5, т.44 от ДР на ЗУТ "Реконструкция" на строеж е възстановяване, замяна на конструктивни елементи, основни части, съоръжения или инсталации и изпълнението на нови такива, с които се увеличават носимоспособността, устойчивостта и трайността на строежите.

Жалбоподателите оспорват обстоятелството, че е извършена подмяна на покривната конструкция, както е посочено в Констативните актове, послужили за образуване на административното производство, въпреки, че в писмените си възражения срещу констативните актове Т. Т. /извършител на строежа/ е посочил, че е извършено отливане на покривна стоманобетонова плоча. Тези актове, по своята правно същност са официални свидетелстващи документи и имат обвързваща съда материална доказателствена сила досежно удостоверените в тях факти и обстоятелства, до опровергаване на верността им чрез съответните доказателства.  В хода на съдебното производство са ангажирани единствено гласни доказателства, посредством разпитаните свидели, но с оглед нормата на чл.133, ал.1 от ГПК (отм.), вр. §2 от ПЗР на ГПК, вр. чл.144 от АПК, недопустимо е със свидетелски показания да се опровергава съдържанието на официален документ, поради което те не се кредитират от съда. Освен изложеното, следва да се има в предвид, че по делото са приложени констативен акт № 22/12.10.2004г. (л.102 от делото) и констативен акт № 28/12.10.2004г. (л.100 от делото), съставени от работна група в състав служители на община Поморие, която е установила, че през май 2004г.  Т. М.Т. е извършил реконструкция, пристрояване и отливане на стоманобетонова плоча на съществуваща едноетажна постройка, която е в груб строеж, като строежът е без одобрени строителни книжа и без разрешение за строеж в нарушение на чл.137, ал.3 и чл.148, ал.1 от ЗУТ. Въпреки, че тези констативни актове не са съставен в хода на настоящото производство, те също са официални свидетелстващи документи, посредством които се установява верността на изложената в обжалваната заповед фактическа обстановка. Ето защо, след като е извършена промяна на покривната конструкция в случая е налице, реконструкция по смисъла на §5, т.44 от ДР на ЗУТ, която представлява строеж по смисъла на т.38 от същия параграф, и за нея е необходимо да бъде издадено разрешение за строеж.

Неоснователно е твърдението на жалбоподателите, че след като през 2006г. е издадено удостоверение за търпимост на сградата от Главния архитект на община Поморие и то отразява фактическото положение към 2006г. и установява съответствието на строежа по вид и конструкция с фактическото му положение към датата на изграждането му 1968г., то процесната постройка е била с плоча при изграждането му. На първо място удостоверенията по § 16 от ПЗР на ЗУТ имат доказателствена стойност само пред нотариалните служби, при прехвърлителни сделки на незаконен строеж, на второ място в случая е посочена, като търпи едноетажна второстепенна постройката, която е изградена през 1968г., без въобще да е коментирано нейното фактическо състояние, както към момента на изграждането и, така и към момента на издаване на удостоверението и на трето място извършеното през 2004г. строителство, не попада в обхвата на § 16 от ПЗР на ЗУТ и законодателя не е предвидил възможност за узаконяването му. 

В случая е налице безспорно незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 1 ЗУТ, подлежащ на премахване по реда на чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ, на каквото правно основание е издадена процесната заповед, поради което жалбата се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. При този изход на спора и поради направено своевременно искане в полза на административния орган на основание чл. 143, ал.4 от АПК, вр. с чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаградени в размер на 80 лева.

Мотивиран от горното и на основание чл.172 ал.2 от АПК, АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, десети състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.В.Т. ***, Л.Т. *** и Д.Т. *** против Заповед № ДК-02-БС-17/09.10.2007г. на началника на РДНСК гр.Бургас.  

ОСЪЖДА К.В.Т. ***, Л.Т. *** и Д.Т. *** да заплатят в полза на РДНСК гр.Бургас, разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 80 лв. (осемдесет лева).

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба в 14 -дневен срок, от съобщаването на страните пред Върховен административен съд.

 

 

СЪДИЯ: