Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

             1500                                 24.07.2018 година                           гр. Бургас

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Бургаският административен съд, четиринадесети състав, на двадесет и осми юни две хиляди и осемнадесета година в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ГАЛИНА РАДИКОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1.  ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА

                                                                   2. АТАНАСКА АТАНАСОВА

 

при секретаря Г.С., в присъствието на прокурора Тиха Стоянова, като разгледа докладваното от съдията Атанасова касационно административно наказателно дело № 1386 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН и е образувано по повод постъпила касационна жалба от И.И.И. с ЕГН **********,***, представляван от пълномощника адв. М.П. ***, против решение № 182 от 25.04.2018 г. по АНД № 187/2018 г. по описа на Районен съд- Несебър.

В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради нарушение на закона, съставляващо касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК. В нея се сочи, че в производството по издаване на наказателното постановление е допуснато съществено процесуално нарушение, изразено в невръчване препис от акта на нарушителя, както и че не е връчен на последния талон за медицинско изследване. Отбелязано е, че тези нарушения не са констатирани от съда, в резултат на което е постановено неправилно решение. По същество се иска отмяна на решението и на наказателното постановление.

В съдебното заседание процесуалният представител на касатора поддържа жалбата. Не сочи нови доказателства. Моли за отмяна на обжалваното решение.

Ответникът по касационната жалба не изпраща представител в съдебното заседание, редовно уведомен. Не заявява становище по жалбата.

Прокурорът от Окръжна прокуратура- Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. При разглеждането и́ по същество, съдът намира следното:

С решението, предмет на касационната проверка, е потвърдено наказателно постановление № 18-0304-000039 от 24.01.2018 г., издадено от началник на сектор при ОДМВР- Бургас, РУ- Несебър, с което са наложени на касатора И.И.И. административни наказания, както следва: на основание чл. 174,ал.3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от двадесет и четири месеца; на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. второ от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10 лева и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. трето е наложена глоба в размер на 10 лева. За да постанови този резултат, съдът е приел, че в производството по издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила и деянията са съставомерни, поради което законосъобразно е ангажирана отговорността на наказаното лице.

Решението е правилно.

От фактическа страна по делото е установено, че на 13.01.2018 г. в гр. Обзор касаторът И.И. е управлявал собствения си лек автомобил- „Опел Зафира“ с рег. № ****. Около 01.00 часа на ул. „Славянска“ в града същият е бил спрян за проверка от полицейски служители. В хода на извършената проверка последните констатирали, че от водача се носи мирис на алкохол, поради което го поканили да бъде проверен с техническо средство. След заявен отказ за проверка с техническото средство, свид. Т.връчил на И. талон за медицинско изследване на кръвта, но последният отказал да го получи, което било удостоверено с подпис на свидетеля С.С.. При извършване на проверката водачът не представил контролен талон и свидетелство за регистрация на МПС. За тези нарушения бил съставен срещу него АУАН, връчен на нарушителя при отказ, удостоверен с подпис на свид. Н. от гр. Обзор. Въз основа на така съставения акт било издадено обжалваното наказателно постановление.

Съгласно нормата на чл.174, ал.3 от ЗДвП, при отказ на водача да бъде проверен с техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества или неизпълнение на предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или наркотични вещества или техни аналози, се налага на същия административно наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от две години и глоба в размер на 2000 лева. От събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства се установява по несъмнен начин, че И. е отказал извършване на такава проверка, поради което правилно е била ангажирана административнонаказателната му отговорност за това нарушение.

Съгласно нормата на чл. 100, ал.1, т.1 и т.2 от ЗДвП водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него, съответно свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което управлява. Неизпълнението на тези задължения съставлява основание за налагане на санкцията по чл. 183, ал.1, т.1 от ЗДвП. В случая са налице съставомерните елементи на посочените нарушения. При извършената проверка касаторът не е представил свидетелството си за регистрация и контролния талон към свидетелството за управление на МПС, поради което законосъобразно е бил санкциониран за тези нарушения. Неоснователни са доводите на последния за несъставомерност на деянието. Липсата на който и да е от посочените в нормата документи съставлява самостоятелно фактическо основание за ангажиране отговорността на водача.

Съдът намира за неоснователни доводите на касатора за допуснати в производството по издаване на наказателното постановление съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на административно нарушение е съставен съобразно изискванията на закона и е предявен на нарушителя, за да се запознае със съдържанието му, а отказът му да положи подписа си е удостоверен с подписа на свидетеля Николов, съобразно изискванията на чл. 43, ал.2 от ЗАНН. Неоснователно е също възражението на касатора за допуснато съществено процесуално нарушение, изразено в невръчване на талон за медицинско изследване. Отказът на последния да подпише издадения му талон за медицинско изследване (на л. 11 от делото на НРС) е надлежно удостоверен с подписа на свид. С..

При извършената служебна проверка касационната инстанция не констатира пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение. С оглед горните съображения, не са налице и сочените в жалбата основания за отмяна решението, поради което същото следва да се остави в сила.

Мотивиран от горното и на основание чл.221, ал.1 и ал.2, предл. 1 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Бургаският административен съд, четиринадесети състав,

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 182 от 25.04.2018 г. по АНД № 187/2018 г. по описа на Районен съд- Несебър.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:        

 

ЧЛЕНОВЕ:                  1.     

                                

2.