РЕШЕНИЕ

 

№  1433             18.07.2018 година,      град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX АДМИНИСТРАТИВЕН СЪСТАВ, на двадесет и осми юни, две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ

ЧЛЕНОВЕ: 1. ГАЛИНА РАДИКОВА

                                  2.  ЧАВДАР ДИМИТРОВ

 

секретар:  Б. Ч.

прокурор: Андрей Червеняков

сложи за разглеждане докладваното от съдия Чавдар Димитров КАНД номер 1382 по описа за 2018 година.

 

Производството е по реда на чл. 63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

         Образувано е по касационната жалба на  Община Бургас против решение № 453/13.04.2018г. постановено по а.н.д. № 5249/2017г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е отменено наказателно постановление (НП) № Е-331/03.10.2017г. издадено от заместник-кмета на Община Бургас – Руска Бояджиева, с което за нарушение на чл.29, ал.2 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО), на основание чл.157, ал.4 във вр. с чл.134, ал.1, т.1 от ЗУО на „Българска Телекомуникационна Компания“ ЕАД е наложена имуществена санкция в размер на 1 400 лв.

         В касационната жалба се излагат възражения, че оспореното съдебно решение е незаконосъобразно, неправилно и немотивирано. Иска се отмяна на решението.

         В съдебно заседание, касаторът редовно призован, не се представлява.

         Ответната страна - „Българска Телекомуникационна Компания“ ЕАД, редовно уведомена, не изпраща представител.

         Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за основателност на касационната жалба.

         Административен съд - Бургас, ХІХ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

         Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК.

         Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за основателна по следните съображения:

         С наказателното постановление, отговорността на дружеството – ответник е ангажирана за това, че на 23.08.2017г. в 14:22 часа при извършена проверка, инспектори от отдел „контрол и административно-наказателна дейност по опазване на околната среда“ са констатирали, че в гр.Бургас, ул. „Мара Гидик“, в контейнерите за твърди битови отпадъци са изхвърлени оползотворими отпадъци – картонени опаковки и рекламни плакати около 1 куб.м. от магазин „Виваком“, находящ се на адрес: гр.Бургас, ул. „Св.св.Кирил и Методий“ №2.

         За резултата от проверката е съставен констативен протокол и акт за установяване на административно нарушение (АУАН), в присъствието на упълномощено от дружеството лице. Въз основана на акта е издадено процесното НП.

         За да постанови оспореното съдебно решение, въззивният съд е приел, че при издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до ограничаване правото на защита на наказаното лице. Съдът намира обаче, че от събрания доказателствен материал не може да бъде обоснован единствения възможен извод, че дружеството е осъществило състава на административното нарушение, за което е ангажирана отговорността му, тъй като не е доказано, същото да е извършило изхвърляне на отпадъци на непредвидени за това места. Пъвроинстанционният съд посочва, че нито в АУАН, нито в НП се съдържат факти, контейнера за отпадъци да е за разделно събиране.

         Така постановеното решение е неправилно.

Настоящият касационен състав намира, че както АУАН, така и НП са издадени от компетентен орган, при спазване сроковете предвидени в чл.34 от ЗАНН. Същите са издадени при пълно изясняване на всички факти и обстоятелства, от значение за съставомерността на административното нарушение.

Съгласно чл.29, ал.2 от ЗУО, забранява се изоставянето, нерегламентираното изхвърляне и изгаряне или друга форма на неконтролирано управление на отпадъците.

Цитираната норма визира няколко хипотези на неконтролирано управление на отпадъци, забранени от законодателя. Същата е и твърде обща, доколкото препраща към разпоредбите за управление на отпадъците, а такива се съдържат както в ЗУО, така и в подзаконовите актове по прилагането му. В случая при даденото описание на нарушението е пределно ясно, че се има предвид действие по осъществяване на една от визираните в чл.29, ал.2 от ЗУО дейности, а именно нерегламентирано изхвърляне на отпадъците.

За да бъде вменено във вина на касатора нарушение по  чл. 29, ал.2 от ЗУО, следва да се установи по несъмнен начин наличие на отпадъци, от които притежателят се освобождава или възнамерява да се освободи като нерегламентирано ги изхвърля.

Със съставения акт за установяване на нарушение в настоящия случай на „БТК“ ЕАД е предявено административнонаказателно обвинение, описано като „изхвърляне на оползотворими отпадъци в контейнерите за твърди битова отпадъци“. Действително в съдържанието на актовете липсва изрично думата „нерегламентирано“, но от цялостното описание на фактическата обстановка установяваща обективната страната на деянието, става ясно, че административнонаказващият орган е имал предвид, че дружеството е осъществило хипотезата на „нерегламентирано изхвърляне“ на отпадъци. Налице са достатъчно косвени доказателства касателно авторството на деянието в лицето на санкционираното дружество – а именно непосредствената близост на магазина на посочения търговец до контейнерите, където отпадъците са установени, логото му върху хартиените отпадъци, липсата на възражения, направени непосредствено след констатациите на актосъставителя.          С оглед така изложеното, релевираните в касационната жалба възражения се явяват основателни. Действително, както от даденото фактическо описание на нарушението, така и от правната квалификация на деянието не става ясно какъв е реда за изхвърляне на посочените отпадъци, но подобно описание не представлява елемент на изпълнителното деяние.

Поради всичко изложено съдът намира за неправилен извода на въззивната инстанция за недоказаност на нарушението.

Воден от горното и на основание чл. 221 и чл. 222 от АПК във вр. чл. 63, ал. 1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ решение № 453/13.04.2018г. постановено по а.н.д. №5249/2017г. по описа на Районен съд – Бургас като вместо него ПОСТАНОВЯВА

        

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление (НП) № Е-331/03.10.2017г. издадено от заместник-кмета на Община Бургас – Руска Бояджиева, с което за нарушение на чл.29, ал.2 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО), на основание чл.157, ал.4 във вр. с чл.134, ал.1, т.1 от ЗУО на „Българска Телекомуникационна Компания“ ЕАД е наложена имуществена санкция в размер на 1 400 лв.

 

         Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                           2.