РЕШЕНИЕ

 

Номер  1251                         25.06.2018  година        град  Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX АДМИНИСТРАТИВЕН СЪСТАВ, на четиринадесети юни, две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ

ЧЛЕНОВЕ: 1. ЧАВДАР ДИМИТРОВ

                                         2.  МАРИНА НИКОЛОВА

секретар:  Ирина Ламбова

прокурор: Мануел Манев

сложи за разглеждане докладваното от съдия Чавдар Димитров КАНД номер 1381 по описа за 2018 година.

            Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

            Образувано е по касационна жалба от Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Бургас, ул. „Шейново“ №24 чрез юрисконсулт С.Н.против решение № 542/26.04.2018г. постановено по а.н.д. №776/2018г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е отменено наказателно постановление (НП) № 02-0001603/04.01.2018г. издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Бургас, с което на „КСМ Строй“ ООД за нарушение на чл.284, ал.1 от Кодекса на труда (КТ) и чл.246, ал.2 от Наредба № 7 от 23.09.1999г. за минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване (Наредбата), на основание чл.416, ал.5 във вр. с чл.413, ал.2 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв.

            В касационната жалба се излагат възражения, че оспореното съдебно решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Излагат се подробни аргументи, че неправилно съдът е приел, че санкционираното дружество не е субект на административнонаказателната отговорност. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на НП.

            В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се представлява.

            Ответната страна – „КСМ Строй“ ООД, редовно уведомена, не изпраща представител. В качеството на такъв по делото е депозирано становище от страна на адв.Ч., в което се излагат аргументи за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебния акт.

            Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава становище за неоснователност на касационната жалба.

            Административен съд - Бургас, ХІХ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора и страните в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

            Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК.

            Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

            С наказателното постановление, дружеството ответник е санкционирано за това, че в качеството си на работодател, на 17.08.2017г. на строителен обект: Саниране на бл.38, находящ се в гр.Бургас, ж.к „Славейков“, е допуснал работници на дружеството, включително М.А.Н., да извършват строително-монтажни дейности – полагане на външна изолация, без да им е предоставил лични предпазни средства, които да ги предпазят от падане от височина и от падащи предмети, в това число защитни каски и колани.

            За установеното от извършената на място и по документи проверка е съставен протокол за извършена проверка и акт за установяване на административно наказание (АУАН), които са връчени и подписани без възражения от управителя на „КСМ Строй“ ООД. Въз основа на АУАН е издадено процесното НП.

            За да постанови оспореното съдебно решение въззивният съд е приел, че НП е издадено от компетентен орган, а АУАН съставен от оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № З-0058/11.02.2014 г. Намира, че производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а постановлението издадено в шестмесечния срок. Счита, че вмененото във вина на дружеството нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава, като правилно са посочени нарушените материалноправни норми. Въпреки това, съдът приема за правилни възраженията на санкционираното дружество за това, че не то, а дружеството "Аллес строй" ООД е следвало да осигури лични предпазни средства на работника Низам, респективно да понесе отговорност, в случай на неизпълнение на това задължение. За този извод излага подробни мотиви и отменя НП.

            Така постановеното решение е правилно.

            В първоинстанционното решение са изложени подробни мотиви относно незаконосъобразността на оспореното постановление. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени обосновани изводи относно приложението, както на материалния, така и на процесуалния закон. Фактическите констатации и правните изводи формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция.

            В настоящата хипотеза основният спорен момент е съсредоточен около това – кой в конкретния случай е следвало да предостави лични предпазни средства – защитни каски и колани и да не допуска до работа лица, които са без изискващите се за съответния вид работа лични предпазни средства и специални работни облекла и не са инструктирани и обучени за използването им.

            Според  чл. 284, ал.1 от КТ, работодателят е длъжен да предоставя безплатно специално работно облекло и лични предпазни средства на работниците и служителите, които работят със или при опасни или вредни за здравето или живота машини, съоръжения, течности, газове, стопени метали, нажежени предмети и други подобни. Съгласно чл. 246, ал.1 от Наредбата на работещите се осигуряват необходимите лични предпазни средства и специални работни облекла съгласно реда и изискванията, определени в нормативните актове. Съобразно ал.2 на същата правна норма не се допускат до работа лица, които са без изискващите се за съответния вид работа лични предпазни средства и специални работни облекла и не са инструктирани и обучени за използването им.

            В настоящата хипотеза, действително работникът Низам е извършвал дейност на строителен обект, без на същия да са били предоставени безплатно специално работно облекло и лични предпазни средства. В случая макар и да е налице сключен трудов договор между „КСМ Строй“ ООД и конкретния работник обаче, същият на практика е предоставял работната си сила на „Аллес Строй“ ООД във връзка със сключен между двете дружества Договор – споразумение № 002/11.08.2017 г. Именно това дружество е експлоатирало и контролирало процесната строителна площадка, на която е полагал труд работника.

            В §1, т.8 от Наредба № 7/23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване е посочено, че "работодател" е понятието, определено в §1, т.2 от допълнителните разпоредби на ЗЗБУТ. Според цитираната норма несъмнено понятието за „работодател“ е с по-широко съдържание от това по §1, т.1 от ДР на КТ, като приравнява към работодател по смисъла на КТ и всеки, който възлага работа и носи цялата отговорност за предприятието, кооперацията или организацията.

            Настоящият съдебен състав напълно споделя изводът на районния съд, че няма как в настоящата хипотеза да се ангажира отговорността на дружеството ответник във връзка с процесното нарушение. Това дружество е предоставило работника Низам на дружеството „Аллес строй“ ООД с оглед полагане на квалифициран труд като строителен работник за различни видове СМР, изпълнявани от тази строителна фирма. При това положение действително „КСМ Строй“ ООД е нямало как да извърши преценка, какви точно строително – монтажни дейности е щял да извършва този конкретен работник през конкретния период, за да го снабди с необходимото предпазно облекло. Това би могло да се осъществи от дружеството, което пряко му е възлагало извършването на съответните дейности по СМР, а именно „Аллес строй“ ООД. Именно по отношение на това дружество е съществувало и задължението по чл.246, ал.2 от Наредбата да не се допуска до работа лица, които са без изискващите се за съответния вид работа лични предпазни средства и специални работни облекла и не са инструктирани и обучени за използването им. Ето защо напълно се споделя правните доводи на въззивния съд, че „Аллес строй“ ООД, а не „КСМ Стой“ ООД в конкретната хипотеза, има качеството на работодател по смисъла на §1, т.8 от Наредбата и именно отговорността на това дружество е следвало да бъде ангажирана.

            Предвид горното настоящата инстанция намира касационната жалба за неоснователна, като всички изложени по-горе съображения водят до извода, че атакуваното в настоящото производство решение на Районен съд – Бургас е валидно, правилно и законосъобразно, съобразено с всички събрани и обсъдени по делото доказателства, поради което и следва да бъде оставено в сила.

            Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. І-во АПК, във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН, Бургаският административен съд XIX-ти състав,

 

РЕШИ:

 

            ОСТАВЯ В СИЛА решение № 542/26.04.2018г. г., постановено по а.н.д. № 776/2018г. по описа на Районен съд – Бургас.                       

            Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                        2.