Р Е Ш Е Н И Е

 

       Номер 575                         от 31.03.2016 год.                град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд Бургас, втори състав, на петнадесети март две хиляди и шестнадесета година в публично заседание в следния състав:

 

Председател: Станимир Христов

 

при секретаря С.Х. като разгледа докладваното от съдия Христов административно дело номер 137 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 от АПК във връзка с чл. 256, ал. 1 от Закона за министерство на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба на Д.К.М.,  ЕГН **********,  с адрес ***, против Заповед за задържане на лице рег.№ 3388зз-9/10.01.2016 г., издадена от Г.Н.К. – оперативен работник при Пето РУ „Полиция” - гр. Бургас. Иска се от съда да отмени оспорваната заповед като незаконосъобразна. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Сава К. от АК Бургас, който поддържа заявената претенция и претендира разноски. Представя писмени бележки.

Ответната страна Г.Н.К. – оперативен работник при пето РУ „Полиция” - гр. Бургас, редовно призован, явява се лично и заявява твърдение за неоснователност на жалбата, не ангажира доказателства, различни от представените към административната преписка.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена чрез административния орган в преклузивния 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на оспорване в настоящото съдебно производство е Заповед за задържане на лице рег.№ 3388зз-9/10.01.2016 г., издадена от Г.Н.К. – оперативен работник при Пето РУ „Полиция” - гр. Бургас, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е разпоредено задържане на лицето Д.К.М. за срок от 24 часа. В мотивната част на оспорения акт се сочи, че задържането е във връзка с ДП № 3388-1465/2015 г. - кражба от избени помещения в к-с „Лазур“ бл. 127, вх. 2.

От обясненията на жалбоподателя К. (л. 6) се установява, че същият е излязъл да се разхожда  около 01,40 часа на 10.01.2016 г. и като видял патрулен полицейски автомобил се скрил под един автомобил. Полицаите установили местоположението му и накарали М. да излезе из под автомобила. М. сочи, че е носил в себе си две отвертки и арматурни клещи. Не е дал обяснение по каква причина се е наложило да се скрие под лекия автомобил, където е бил намерен от дежурните полицаи

Видно от докладна записка  рег. № 3388р-425/11.01.2016 г. на оперативен работник Г. К. (л.5)  на 10.01.2016 г.  около 02,00 часа е извършен обход на ул. „Перущица“ в к-с „Лазур“ , на паркинга около бл. 48. К. описва как е видял движещо се лице в тъмни дрехи, с качулка на главата, което като е забелязало служебният автомобил се е скрил под паркиран лек автомобил. Въпреки повикването лицето не е излязло доброволно, а се е наложило да бъде издърпано. Установена е самоличността му – Д.К.М.. В докладната записка са описани подробно инструментите, които М. е носил със себе си, скрити по дрехите и тялото му – метална резачка, отвертки, фенер и сиви плетени ръкавици. Според докладната записка, К. е запитал М. за какво са му тези инструменти, а М. е отговорил, че са му необходими за всякакви кражби, но като видял патрулната кола се изплашил и се скрил. К. е докладвал за инцидента на дежурния по управление,  след което М. е задържан за 24 часа.

По делото е приложена и докладна записка рег.№ 3388р-722/19.01.2016 г. от полицейски инспектор К.К., който е бил дежурен по управление за периода от 08,30 часа на 09.01.2016 г. до 08.30 часа на 10.01.2016 г. В докладната се описват обстоятелства, идентични с тези, които са описани в докладната записка, изготвена от оперативния работник К..

Жалбоподателят е заявил няколко доказателствени искания, а именно:

Поискано е съдът да задължи административния орган да представи заверени копия от всички материали по случая. В съдебно заседание на 15.03.2016 г. съдът е установил, че преписката е налична, като е дал възможност на жалбоподателя и неговия процесуален представител да направят възражения в тази връзка, но такива не са сторени.

По направеното искане за представяне на заверено копие от книгата за пропускателен режим за часа на отвеждане на жалбоподателя в РУ на МВР по смисъла на чл. 13 и чл. 14 от Инструкция № 8121з-78/24.01.2015 г. на МВР, съдът е намерил същото за неоснователно и в съдебно заседание на 15.03.2016 г. е изложил подробни мотиви в тази връзка.

Съдът не е допуснал задаването на въпроси на основание чл. 176, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК лично на ответника, тъй като същото се явява неоснователно с оглед приложената по административната преписка докладна записка, изготвена от ответника Г.К., в която е описана фактическата обстановка по случая и в която е даден отговор на поставените в доказателственото искане въпроси.

В резултат на горепосочената фактическа обстановка във връзка с описания инцидент  полицейският орган е издал Заповед за задържане на лице рег.№ 3388зз-9/10.01.2016  г. с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е разпоредено задържане на лицето Д.М.К. за срок от 24 часа. В мотивната част на оспорения акт се сочи, че задържането е във връзка с ДП № 3388-1465/2015 г. - кражба от избени помещения в к-с „Лазур“ бл. 127, вх. 2.

Недоволен от така постановената заповед, М. оспорва същата, като твърди, че няма нищо общо с посоченото в заповедта, както и с каквото и да е друго извършено престъпление. В жалбата се сочи, че липсата на каквато и да информация за повода и основанията за предприетото задържане грубо и безцеремонно нарушават правото на информираност  по чл. 18 – чл. 21 от Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на съвета от 22.05.2012 г. относно правото на информация в наказателното производство.

При служебно извършената проверка за законосъобразност на оспорвания административен акт, настоящият съдебен състав констатира, че същият е произнесен от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на административно производствените правила за неговото издаване и в съответствие с приложимия материален закон. Този извод се налага по следните съображения:

Нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК определя, че съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания за оспорване на административните актове по смисъла на чл. 146 от АПК.

На първо място, Заповед за задържане рег.№ 3388зз-9/10.01.2016  г., издадена от ответника, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка – задържане за срок до 24 часа, е издадена от компетентен орган – полицейски орган по аргумент от чл.72, ал.1 от ЗМВР и при спазване на установената форма и реквизити, предвидени в чл.74, ал.2 от ЗМВР.

На второ място, с оглед установените по делото релевантни факти, при произнасянето си органът, в случая – оперативен работник при  Пето РУП Бургас, е приложил правилно материалния закон и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Заповедта е съобразена и с приложимия материален закон. Като фактическо основание за задържането е посочено, че жалбоподателят е задържан във връзка с ДП № 3388-1465/2015 г. - кражба от избени помещения в к-с „Лазур“ бл. 127, вх. 2.

В заповедта е посочено, че лицето е задържано на 10.01.2016 г. в 02.00 часа, като е вписан и часа на неговото освобождаване – 18.55 часа на същия ден. В административната преписка са представени декларация от 10.01.2016 г. (попълнена в 03,20 часа), че жалбоподателят е запознат с правото на адвокатска защита и желае такава, че няма здравословни проблеми но желае медицински преглед, както и че желае да бъде уведомен член на семейството му или друго заинтересовано лице за неговото задържане (л. 10) и протокола за обиск от 10.01.2016 г., съставен около 03,00 часа. По делото е приложена декларация по чл. 30, ал. 3 от Закона за правната помощ , а също и талон за медицински преглед за установяване на здравния статус на лицето. От докладна записка рег.№ 3388р-722/19.01.2016 г. от полицейски инспектор К.К., който е бил дежурен по управление се установява, че на лицето е дадена възможност да се свърже по телефон с адвокат.

Заповедта е издадена на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, съгласно който полицейските органи могат да задържат лице за което има данни, че е извършило престъпление и по своята същност е принудителна административна мярка (ПАМ) - "задържане за срок от 24 часа". За прилагането на тази ПАМ не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин авторството и вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението, за да може административният орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката. Задържането като принудителна административна мярка се предприема с цел започване на разследване срещу вероятен извършител на престъпление.

Предвид изложеното съдът приема, че при наличие на данни за вероятно извършено от определено лице престъпление, полицейските органи могат в рамките на оперативната си самостоятелност да налагат принудителни административни мерки, съгласно разпоредбата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, с оглед осъществяване основните си дейности предвидени в разпоредбата на чл.6 от ЗМВР, като съобразят и целта на мярката по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, която не е да се наложи наказание за установено по категоричен начин престъпление, а да се попречи на уличения в извършването му, да се укрие или да извърши друго престъпление, или да осуети наказателното преследване. В случая, наличните по преписката доказателства безспорно удостоверяват наличието на данни за подготвяно от жалбоподателя противоправно деяние – същия без логично обяснение, след като е видял полицейските органи се е скрил под лек автомобил и дори след тяхната покана е отказал да излезе от там, в лицето на установени инструменти, които биха могли да послужат за осъществяването на такова противоправно деяние, за които също не са дадени логични обяснения.

От представените по делото доказателства съдът приема, че заповедта за задържане на Д.К.М. е и мотивирана, в нея е посочено фактическото и правно основание за налагане на мярката. Същата е попълнена с всички необходими данни, както за лицето издало заповедта, така и за задържаното лице.

Неоснователно е релевираното в жалбата твърдение, че правото на информираност на М. е нарушено. Видно от самото заглавие на Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на съвета от 22.05.2012 г. относно правото на информация в наказателното производство. Видно от само заглавие на посочения нормативен акт същият намира приложение само и единствено при наказателно производство, докато производството по задържане за 24 часа е административно по своя характер, целящо налагане на ПАМ.  Дори да се приеме, че посочената директива е нарушена (а това не е така поради нейната неприложимост към настоящият момент) видно от събраните по делото доказателства на лицето е била дадена възможност да се свърже с адвокат. Отделно от това информация за задържането му се съдържа и в самата заповед, която безспорно му е връчена.

Съобразявайки изложените мотиви, настоящия съдебен състав намира, че жалбата е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.

Като съобрази нормата на чл. 143, ал. 1 от АПК и изхода на делото пред настоящата инстанция, съдът намира, че искането за присъждане на разноски в размер на 410 лева в полза на жалбоподателя следва да бъде отхвърлено.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд Бургас, втори състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ  жалбата на Д.К.М.,  ЕГН **********,  с адрес ***, против Заповед за задържане на лице рег.№ 3388зз-9/10.01.2016 г., издадена от Г.Н.К. – оперативен работник при Пето РУ „Полиция” - гр. Бургас

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                       СЪДИЯ: