РЕШЕНИЕ

 

№………….                      дата 22 април 2009 год.                     град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас,    ХІІІ-ти състав,

в публично заседание на 26 март 2009 год.,  в следния състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т.Е.

                                                     ЧЛЕНОВЕ:          1. П.С.

                                                                                   2. Д.Д.

 

Секретар: Г.Ф.

Прокурор: С.Х.

 

разгледа докладваното от съдия С.

КАХ дело № 137 по описа за 2009 год. и за да се произнесе

взе предвид следните обстоятелства:

 

Производството се движи по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на П.Д.Г. *** против Решение № 311/04.01.2009 год., постановено по НАХ дело № 30/08 год. по описа на Районен съд – Карнобат, с което е потвърдено НП № БС-13/20.03.2008 год., издадено от началник на РДНСК - Бургас, с което на касационната жалбоподателка, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1000 лв., за нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ.

Касаторът счита решението за незаконосъобразно, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Доводите в касационната жалба са свързани основно с това, че не е извършител на строежа, че няма качеството на възложител и изпълнител по смисъла на ЗУТ. Възразява, че процесният строеж не е незаконен, тъй като разполага с разрешение за строеж.  

В съдебно заседание касаторът не се явява и не изпраща представител.

Ответникът се представлява от юрисконсулт, който оспорва основателността на жалбата. 

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава становище за неоснователност на жалбата.

Касационна жалба е процесуално допустима, подадена от надлежна страна, в законоустановения срок, а разгледана по същество, настоящият съдебен състав преценява като неоснователна.

         Административният съд обсъди доводите на касационния жалбоподател, а съобразно разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК извърши и служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон.

         Постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и постановено съобразно нормите на процесуалния и материалния закон.

На основание събраните по делото доказателства Карнобатския районен съд е приел за установено, че жалбоподателката Г., в качеството си на възложител и изпълнител, е започнала строеж на сграда в УПИ ХІ-4250 и УПИ ХІІ-4250, в кв.92 по плана на гр.Карнобат. При извършена проверка е било констатирано, че строежът се изпълнява без издадени строителни книжа - разрешение за строеж и одобрени проекти. При тези фактически констатации и на основание съставения АУАН, началника на РДНСК – Бургас издал оспореното наказателно постановление за нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ и приложил санкционната норма на чл.232, ал.2 от ЗУТ. Решаващият съд потвърдил наказателното постановление, като в правните си доводи е анализирал обстоятелството, че е налице строеж по смисъла на ЗУТ, а жалбоподателката има качеството на участник в строителството по смисъла на чл.160, ал.1 от ЗУТ, а също така не  представя и надлежно разрешение за строеж.

Решението е правилно.

Безспорно е между страните, че е налице строеж по смисъла на § 5, т.38 от ЗУТ, представляващ груб строеж, изградени конструкцията на сутерена и първия етаж (стоманобетонна плоча и колони). По отношение на този строеж е представено Разрешение за строеж № 101/17.06.1988 год., което правилно не е кредитирано от първоинстанционния съд, освен на посочените от него основания, но и защото разрешението не е издадено на името на собственика на имота, респ. – лицето, което има право да строи в чужд имот – арг. чл.148, ал.4, във вр. с чл.161 от ЗУТ. Правилно Карнобатския районен съд е анализирал нормата на чл.161 от ЗУТ и е стигнал до извода, че жалбоподателката има качеството на възложител на строежа, изхождайки от обстоятелството, че е собственик на имота, в който се реализира строежа, а оттук има качеството и на участник в строителството, който е административнонаказателноотговорното лице по смисъла на чл.232, ал.2 от ЗУТ. Спорът между страните се свежда до това дали жалбоподателката е и изпълнител (извършител) на строежа или същият се изпълнява от друго лице. Следва да се има предвид, че в имот могат да строят собственика на имота и лицето, в чиято полза е учредена суперфиция. В този смисъл, следва да се приеме, че извършител на строежа (терминология на чл.232, ал.2 от ЗУТ – лице, което извършва) следва да бъдат двете посочени категории лица. В този смисъл са и обясненията на жалбоподателката, депозирани в с.з. пред Районния съд на 29.05.2008 год. – “прехвърлих част от имотите на семейството ми и те поеха нещата в свои ръце. Почнахме да строим.” Ето защо, настоящия съдебен състав приема, че с оглед качеството на лице, участващо в строителството – възложител, собственик на имота, жалбоподателката е и извършител на строежа, по смисъла на санкционната норма на чл.232, ал.2 от ЗУТ, поради което правилно е ангажирана административнонаказателната й отговорност. Не е необходимо да се доказва всяка една от формите на изпълнителното деяние – извършва, разпореди или допусне извършване на незаконен строеж, в какъвто смисъл са доводите в касационната жалба, а е достатъчно да бъде установено едно от посочените деяния, не само защото те са изброени в условията на алтернативност, но и защото се отнасят до различни категории лица – участници в строителството.

Като е констатирал правнозначимите факти – извършване на строеж, за който не се представят надлежни строителни книжа, осъществяван в имота на жалбоподателката, която предвид правото й на собственост има качеството на участник в строителството - възложител на строежа и извършител на същия по смисъла на чл.232, ал.2 от ЗУТ, във вр. с чл.160, ал.1, във вр. с чл.161 от ЗУТ, и въз основа на тези обстоятелства е извел правните си изводи, Районният съд е постановил един обоснован и правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

Ръководен от горните съображения и на основание чл.221, ал.2, предл. 1-во, Бургаският административен съд

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 311/04.01.2009 год., постановено по НАХ дело № 30/08 год. по описа на Районен съд – Карнобат.

 

Решението е окончателно.

 

 

                                                                       

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:……………...…...

 

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1…………………..

 

                                                                                       2…………………..