Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                             

 1711/10.10.2018 година, град Бургас

 

Административен съд - Бургас, на двадесет и седми септември две хиляди и осемнадесета година, в открито заседание, в състав:

                                                                                   

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева  

ЧЛЕНОВЕ: Румен Йосифов

Веселин Енчев

при секретар Ирина Ламбова и прокурор Андрей Червеняков

разгледа докладваното от съдия Енчев адм. дело № 1379/2018 година 

 

Производството по чл.63 ал.1 от ЗАНН във връзка с глава ХІІ от АПК.

            Образувано е по касационна жалба от Й.М.Ч. с ЕГН ********** и адрес ***, офис № 1, чрез адвокат Н.И. ***, против решение № 549/30.04.2018 година по н.а.х.д. № 6028/2017 година на Районен съд – Бургас (РС), с което е потвърдено наказателно постановление № 14 – 0769 - 005537/18.03.2015 година, издадено от началник на група в сектор „Пътна полиция“ при ОД – Бургас на МВР (НП).

С НП, на Й.Ч., за нарушение на чл.21 ал.2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на основание чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 лева и административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца. 

Касаторът оспорва решението с твърдения, че същото е неправилно, поради неотчетени допуснати съществени нарушения на процесуални правила в административнонаказателното производство – сгрешен номер на МПС, с което е прието, че е било извършено нарушението.

Иска решението да бъде отменено, като не формулира диспозитив относно НП.

Ответникът не изразява становище по жалбата.

Прокурорът пледира  неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок и от надлежна страна.

С НП Ч., е наказана за това, че на 20.03.2014 година, в 17:33 часа като водач на лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с регистрационен № РВ 5550 ВХ, на път първи клас Е-773, км 491, в посока от квартал Ветрен към КПП-1 Бургас, в района на бензиностанция „Ромпетрол“, при разрешена скорост в участъка от 90 км/ч (въведена със знак В-26), е управлявала със скорост 145 км/ч лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с регистрационен № В 5805 НК в нарушение на чл. 21 ал.2 от ЗДвП. Нарушението е засечено със система „MultiRadar SD 580” № 00209D32D4F9, снимка № S 0000143F006, показана на водача при връчване на АУАН.

 

За да постанови решението си, съдът е приел, че от формална страна обжалваното НП съдържа всички изискуеми реквизити. Съдът е преценил, че нарушението е надлежно описано, като ясно са отразени дата, място и час, както и доказателствата, които го потвърждават. Обосновал е извод за съставомерност на констатираното деяние и правилно ангажиране на административнонаказателната отговорност на лицето, на соченото основание, с налагане на наказанията, предвидени в съответната санкционна разпоредба. Според РС, допуснатото нарушение в НП не е съществено, защото Ч. е наказана като водач на автомобил, чиито номер напълно съответства на номера на превозното средство, отразено в клипа и посочено в НП.

 

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Възраженията на касатора – до едно, са неоснователни. Настоящата инстанция споделя напълно мотивите на РС, довели до потвърждаване на издаденото НП, като приема, че са спазени всички предпоставки за неговото издаване. Фактическата обстановка е изяснена напълно. Изложени са логични и еднопосочни съображения защо съдът приема, че извършването на нарушението е доказано. Фактите са съпоставени с приложимото материално право и е направен обоснован извод за отговорността на Ч.,  във връзка с извършеното нарушение. В административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които РС е следвало да обсъди, а не е обсъдил. Към датата на заснемане на автомобила администрацията на сектор „ПП“ в ОД – Бургас на МВР е констатирала единствено марката и регистрационния номер на превозното средство, движещо се със скорост, надхвърляща максимално разрешената, но не и самоличността на лицето, което го е управлявало. Собственикът на МПС е бил издирван, за да бъде изяснено кое е било лицето, управлявало автомобила. Така на 29.09.2014 година Й.Ч. собственоръчно е попълнила декларация по чл. 188 от ЗДвП, в която е посочила, че тя е управлявала автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № РВ 5550 ВХ на 20.03.2014 година.

Напълно основателно РС е приел, че допуснатото нарушение в НП не е съществено, защото жалбоподателят не твърди, че на тази дата не е управлявала собственото си МПС или че друг го е управлявал. Затова и грешката в изписването на номера на МПС (при наличие на още едно изписване на номера на автомобила в НП – с точните букви и цифри) не е засегнало правото на защита на нарушителя.

В случая, нарушението, за което е ангажирана отговорността на касатора и за което е издадено процесното НП, е свързано с превишаване на разрешената скорост, която е установена с пътен знак В-26, с който е установено ограничение на скоростта от 90 км/ч, в какъвто смисъл е текста на разпоредбата на чл.21 ал.2 от ЗДвП.

Предвид събраните по делото доказателства, се установява съставомерност на констатираното нарушение, тъй като автомобилът е заснет при движение със скорост над разрешената от стационарно разположено автоматизирано техническо средство.

Изготвената снимка и прилежащото детайлно увеличение на регистрационния номер на МПС дават възможност то да бъде идентифицирано по несъмнен начин (лист 22 от н.а.х.д. № 6028/2017 година). Съответно, Й.Ч. е посочила в декларация, попълнена по реда на чл.188 от ЗДвП, че тя е управлявал автомобила в деня на нарушението.

Съгласно чл. 188 ал.1 от ЗДвП, собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.

След като собственикът се е посочил като лицето, управлявало автомобила, законосъобразно е бил санкциониран и също така РС законосъобразно е потвърдил НП.

Наред с горните мотиви, съдът приема следното.

Според чл.11 от ЗАНН, по въпросите за вината, вменяемостта, обстоятелствата изключващи отговорността, формата на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в този закон не се предвижда друго.

В ЗАНН липсва уредба на давността, която да урежда абсолютната давност при която административнонаказателното преследване се изключва, независимо, че акта, с който е наложено наказанието не е влязъл в сила, т.е. липсва уредба аналогична на разпоредбата на чл.81 ал.3 от НК. Затова, съдът счита, че тази разпоредба следва да се приложи в конкретния случай, с оглед изричното препращане визирано в чл.11 от ЗАНН, към уредбата на обстоятелствата, изключващи отговорността в разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, защото при посочената хипотеза в ЗАНН има непълнота.

Съгласно чл.81 ал.3 от НК, независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока предвиден в чл.80 от НК.

С оглед датата на извършване на нарушението и вида на процесното наказание – глоба, на основание чл. 3 ал.2 от ЗАНН, приложима е хипотезата на чл.80 ал.1 т.5 от НК, в редакцията й след изменението обнародвано в ДВ бр.26/2010 година, според която наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години. В случая административнонаказателното преследване е възбудено в срок, но НП не е влязло в сила и към настоящия момент, а съобразно чл.81 ал.3 във връзка с чл.80 ал.3 от НК, независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по чл.80 ал.1 т.5 от НК, като този срок започва да тече съобразно ал.3 на чл.80 от НК, от довършване на деянието. В конкретния случай, то е довършено на датата, на която е извършено – 20.03.2014 година. Абсолютната давност, предвид факта, че деянието се наказва с глоба, е четири години и шест месеца, съгласно приложимата редакция на чл.80 ал.1 т.5 от НК, и е изтекла на 20.09.2018 година.

Установеното обстоятелство налага отмяна на решението на РС – единствено на това основание – отмяна на  НП и прекратяване на административнонаказателното производство срещу Ч..

 

С оглед изложеното и на основание чл.63 ал.1 изр.2 и чл. 84 от ЗАНН, и чл. 354 ал.1 т.2 от НПК, решението на РС следва да бъде отменено, а административнонаказателното производство прекратено.

Затова, съдът

 

Р Е Ш И

 

ОТМЕНЯ решение № 549/30.04.2018 година по н.а.х.д. № 6028/2017 година на Районен съд – Бургас.

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 14 – 0769 - 005537/18.03.2015 година, издадено от началник на група в сектор „Пътна полиция“ при ОД – Бургас на МВР.

 

ПРЕКРАТЯВА административнонаказателното производство по наказателно постановление № 14 – 0769 - 005537/18.03.2015 година на началник на група в сектор „Пътна полиция“ при ОД – Бургас на МВР

 

Решението е окончателно.

           

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                  ЧЛЕНОВЕ: