Р Е Ш Е Н И Е

 

     621                                             02.04.2018г.                                       гр. Бургас

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският административен съд двадесети състав, в публично заседание на дванадесети март две хиляди и осемнадесета година, в състав

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХР. ХРИСТОВ

при секретаря Ирина Ламбова, като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов административно дело № 136 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

        

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с  чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Административното дело е образувано по жалба от М.Г.А., ЕГН **********, с адрес: ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0769-003432/05.12.2017г., издадена от В.Н.С., на длъжност полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, Сектор „ПП“ Бургас, упълномощен със заповед № 251з-209/18.01.2017г., с която на М.Г.А., ЕГН **********, с адрес: ***, е наложена принудителна административна мярка – Прекратяване на регистрацията на ППС ЗА СРОК ОТ 6 МЕСЕЦА ДО 1 ГОДИНА, А ИМЕННО ЗА 6/ШЕСТ/ МЕСЕЦА, СЧИТАНО ОТ 04.12.2017г.

Иска се отмяна на оспорената заповед като неправилна и незаконосъобразна.

В съдебно заседание жалбоподателят М.Г.А. не се явява лично, а се представлява от адв. Т.Н., който поддържа жалбата и претендира присъждане на съдебно-деловодните разноски по делото.

Ответникът В.Н.С., на длъжност полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, Сектор „ПП“ Бургас редовно и своевременно призован, не се явява и не изпраща представител.

         Съдът, като взе предвид разпоредбата на чл.168 от АПК и прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите и изразените становища прие за установено следното:

         На 04.12.2017г. около 15.00 часа в гр.Бургас, жалбоподателката М.Г.А. бил спряна за проверка от служители на С-р „ПП“ при ОДМВР - Бургас докато управлявала личният й лек автомобил “Пежо 308“ с рег.№ А *** МТ по  бул.“Демокрация“. По време на проверката служителите на полицията установили, че А. притежава свидетелство за управление на МПС със изтекъл срок на валидност.

За извършеното административно нарушение на жалбоподателката бил съставен АУАН № Д29731/04.12.2017г. от полицейския служител Х.Д.Х., на длъжност мл. автоконтрольор към ОДМВР  Бургас, Сектор „ПП“ Бургас. АУАН бил връчен незабавно на жалбоподателката, която го подписала без забележки.

На основание съставения АУАН № Д29731/04.12.2017г. и в съответствие със заповед № 251з-209 от 18.01.2017г. на директора на ОД на МВР гр.Бургас, ответникът В.Н.С., на длъжност полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, Сектор „ПП“ Бургас издал оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0769-003432/05.12.2017г., с която на жалбоподателя М.Г.А. била наложена принудителна административна мярка – Прекратяване на регистрацията на ППС ЗА СРОК ОТ 6 МЕСЕЦА ДО 1 ГОДИНА, А ИМЕННО ЗА 6/ШЕСТ/ МЕСЕЦА, СЧИТАНО ОТ 04.12.2017г.

         Заповедта била връчена лично срещу подпис на А. на 05.01.2018г., която я оспорила директно пред Административен съд - Бургас, с жалба  вх.№ 468/12.01.2018г., във връзка с която е образувано настоящото съдебно производство.

         При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество същата се явява основателна поради следните съображения:

Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки/ПАМ/ по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква „а”, т.6 и т.7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със заповед № 251з-209/18.01.2017г. на директора на ОД на МВР гр.Бургас издадена на основание заповед № 8121з-1524/09.12.2016г. на министъра на вътрешните работи, са определени длъжностните лица, в т.ч. и полицейските инспектори в РУ при ОДМВР - Бургас, които могат да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки. В този смисъл процесната заповед се явява издадена от компетентен орган в рамките на неговата правомощия.

С оглед съдържанието на акта съдът счита, че е спазена установената от закона форма - чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.59, ал.2 от АПК.

При преценка на материалната законосъобразност на заповедта, съдът взе предвид следното: Съгласно чл.171, т.2а от ЗДвП /в ред. към датата на извършване на нарушението/, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения спрямо собственик, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление и/или е употребил алкохол с концентрация в кръвта над 0.5 на хиляда и/или наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта му и/или за употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписание за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или употреба на наркотични вещества или техни аналози, се прилага принудителна административна мярка "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство – за срок от шест месеца до една година”. При настоящата законова регламентация необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката е установено по надлежен ред управление на МПС без да притежава съответното свидетелство за управление. Нарушението на водача следва да е констатирано със съставен акт за административно нарушение от компетентните длъжностни лица, който съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. В конкретния случай констатациите в акта за установяване на нарушението се опровергават от установените по делото факти в съответствие със събраните доказателства.

Релевантният за приложението на  чл.171, т.2а от ЗДвП юридически факт е фактът на допуснато административно нарушение, което следва да е установено и подведено под приложимата материалноправна норма за ангажиране на административната отговорност на жалбоподателя.

В конкретния случай в оспорената заповед е посочено, че жалбоподателката е нарушила разпоредбата на чл.150а, ал.1 от ЗДвП, според който, за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство. ПАМ е наложена, тъй като притежаваното от жалбоподателя СУМПС № 204442032 е с изтекъл срок на валидност до 27.03.2016г.

Чл.150 от ЗДвП предвижда, че всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл.152, ал.1, т.3 и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл.152, ал.1, т.4.

Изискванията, условията и реда за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категориите по чл.149 от ЗДвП, са регламентирани подробно в Наредба № 31 от 26.07.1999г. за изискванията, условията и реда за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство, в чл.2, ал.3 на която е предвидено, че на лицата, положили успешно изпита, се издава свидетелство за управление по реда на чл.159 от Закона за движението по пътищата, с което се удостоверява правоспособността за управление на МПС от съответната категория. Това води до извод, че изтичането на срока  на валидност  на свидетелството за управление на МПС не лишава водача от придобитата му правоспособност.

Според чл.7, ал.2, т.13 от Наредба № I-157 от 01.10.2002г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, всяко СУМПС съдържа датата на изтичане валидността на свидетелството. Подмяна на свидетелство за управление на МПС се извършва при изтичане срока на валидност /чл.15, т.1 от Наредба № I-157 от 01.10.2002г./.

Според чл.1, ал.5, т.2 от ЗБЛД свидетелството за управление на МПС е български личен документ. Съгласно чл.50, ал.1 и ал.2 от ЗБЛД българското свидетелство за управление на моторно превозно средство е индивидуален удостоверителен документ за правоспособност за управление на моторно превозно средство. В чл. 51 са уредени режимът и сроковете за валидност на този документ. Съгласно § 1, т.2, б."ж" от ДР на ЗБЛД "нередовен" български личен документ е този, който е с изтекъл срок на валидност, а в чл.81, ал.2, т.6 от ЗБЛД е предвиден състав на административно нарушение - използване на нередовен български личен документ и административно наказание за това - "Глоба" в размер от 30 до 200 лева. Сравнителната характеристика на относимата правна уредба по ЗДвП и тази по ЗБЛД води до правен извод, че макар да удостоверява официално придобитата правоспособност за управление на МПС от съответна категория, изтичане срока на валидност на свидетелството за управление на МПС не засяга придобитата вече правоспособност по смисъла на чл.150 и чл. 150а от ЗДвП. Допълнителен аргумент в полза на това тълкуване следва от факта на предвидената по ЗБЛД отделна, различна от ЗДвП административнонаказателна отговорност за нарушение, изразяващо се в ползване нередовен български личен документ, какъвто по смисъла на цитираната разпоредба на § 1, т. 2, б. ж от ДР на ЗБЛД е такъв с изтекъл срок на валидност.

От анализа на цитираните разпоредби се установява, че разпоредбата на чл.171, т.2а от ЗДвП намира приложение в случаите на управление на МПС от неправоспособен водач.

В този смисъл съдът намира, че настоящия случай процесната ПАМ е наложена неоснователно и незаконосъобразно, тъй като изтичането срока на валидност притежаваното от жалбоподателя СУМПС № 204442032 няма за пряка последица лишаване на водача от неговата правоспособност да управлява МПС.

От изложеното следва и изводът, че придобитата от М.Г.А. правоспособност да управлява МПС от съответната категория, удостоверено с първоначалното свидетелство за управление на МПС не е изгубена с изтичане срока на валидността му по чл.1 от ЗБЛД. Обсъденото по - горе налага правния извод на настоящия съдебен състав, че в конкретния случай установените в оспорената заповед фактически обстоятелства не съставляват фактическото основание по чл.171, т.2а, изр.1 от ЗДвП - управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление и съответно е налице незаконосъобразност на наложената ПАМ по смисъла на чл.146, т.4 от АПК. Не е налице правопораждащият фактически състав, липсва и основание за прилагане на правомощието на административния орган за прекратяване регистрацията на управлявания от настоящия жалбоподател собствен лек автомобил. Следователно ПАМ наложена със оспорената заповед, е издадена при липса на материалноправните предпоставки за това.

В допълнение ЗДвП разпорежда, че принудителните мерки трябва да бъдат прилагани само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи, компетентният орган не може да ги налага произволно. Те трябва да са точно посочени в правната норма и да се прилагат по реда и начина, предвидени там. Издаването им трябва да е в съответствие с целта на закона, по който са предвидени /по арг. от чл. 22 и чл. 23 от ЗАНН/. Самите материалноправни норми, с които се предвиждат такива мерки, подлежат на стриктно и ограничително тълкуване, доколкото визираните в хипотезата им предпоставки са с изключителен характер и прилагането им засяга директно и безусловно правната сфера на адресата. В този смисъл е недопустимо прилагането на ПАМ на основание, което не е изрично уредено в закона, респ. при липса на всички нормативно установени за това условия.

На последно място, но не и по значение, оспорваната заповед е издадена при допуснато нарушение на принципа на съразмерност, заложен в чл.6, ал.1 от АПК, според който административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща необходимото за осъществяване на целта на закона. В случая прилагането на принудителната административна мярка по чл. 171, т.2а от ЗДвП не само не би постигнало нито една от целите на административната принуда, но и ограничава правата на жалбоподателя в по - голяма степен от необходимото, тъй като го лишава от възможността да управлява притежаваното от него МПС в рамките на една година. От друга страна, снабдяването с ново СУМПС на лицето с изтекло такова означава, че то продължава да отговаря на всички изисквания, поставени към водачите на МПС. Дори житейски подновяването на СУМПС става значително преди изтичането на визирания в нормата 6 месечен срок, при което мярката се явява с отпаднало основание.

Заповедта е издадена и в противоречие с целта, предвидена в чл.171 от ЗДвП - осигуряване безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения по този закон, която се преследва с налагането й. От обстоятелството, че СУМПС е с изтекъл срок не следва извод, че водачът представлява опасност за останалите участници в движението, каквато би било лице, което изначално не притежава СУМПС, съответно - управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон или е употребило наркотични вещества. От факта, че след налагане на ПАМ лицето е подновило СУМПС, се налага извода, че е преустановено и описаното в ЗППАМ нарушение на ЗДвП, следователно - постигната е предвидената в чл.171 от ЗДвП цел.

В подкрепа на горните доводи, съдът намира като допълнителен аргумент и настъпилата законодателна промяна в ЗДвП. Съпоставката на относимите към казуса разпоредби на чл.150а, ал.1 и чл.171, т.2а, б.„а“ от ЗДвП (в новата им редакция съгл. изм. – ДВ, бр.2 от 2018г., в сила от 03.01.2018г.), показва, че за да се управлява МПС, водачът следва да разполага със свидетелство за управление, което е в срок на валидност, но в хипотезите за налагане на ПАМ такова изискване не е въведено.

Предвид изложеното съдът намира, че оспореният административен акт е издаден при липса на фактическо основание и в противоречие с материално-правните разпоредби и целта на закона. В този смисъл жалбата против него се явява основателна и същият следва да бъде отменен като незаконосъобразен.

При този изход на делото и на основание чл.143, ал.1 от АПК, съдът намира за основателна претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски за внесена държавна такса.

Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, двадесети състав

 

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0769-003432/05.12.2017г., издадена от В.Н.С., на длъжност полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, Сектор „ПП“ Бургас, упълномощен със заповед № 251з-209/18.01.2017г., с която на М.Г.А., ЕГН **********, с адрес: ***, е наложена принудителна административна мярка – Прекратяване на регистрацията на ППС ЗА СРОК ОТ 6 МЕСЕЦА ДО 1 ГОДИНА, А ИМЕННО ЗА 6/ШЕСТ/ МЕСЕЦА, СЧИТАНО ОТ 04.12.2017г.

ОСЪЖДА СЕКТОР „ПП“ при ОД МВР – БУРГАС да заплати на М.Г.А., ЕГН **********, с адрес: ***, направените по делото разноски за внесена държавна такса в размер на 10.00 /десет/ лева.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

СЪДИЯ: