Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 608                  Година 04.04.2016               Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ХVІ-ти състав, на десети март две хиляди и шестнадесета година, в публично заседание, в състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина СТОЙЧЕВА

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.Даниела ДРАГНЕВА

                                                                                            2.Веселин ЕНЧЕВ

 

Секретаря С.Х.

Прокурор Галя Маринова

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен характер дело номер 136 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от „Естетика” ЕООД, гр.Бургас с ЕИК 147079831 представлявано от управителя С.К. против решение от 23.12.2015г. постановено по н.а.х.д. № 4250 по описа за 2015г. на Районен съд Бургас. Съдебното решение се обжалва като незаконосъобразно и необосновано, постановено в противоречие с материалноправните разпоредби и при допуснати съществени процесуални нарушения.  Оспорва съставомерността на констатираното деяние. Излага доводи за приложение на чл.28 от ЗАНН и квалифициране на нарушението като „маловажен случай“. Счита наложената санкция за несъразмерна и несъобразена с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН. Иска се отмяна на съдебното решение и на потвърденото с него наказателно постановление.

Ответникът – Териториална дирекция на Национална агенция по приходите  гр.Бургас, редовно уведомен, не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на съдебния акт.

Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение, Районен съд Бургас е потвърдил наказателно постановление № 999/ 23.07.2015 г. на директора на ТД на НАП гр.Бургас, с което за нарушение на чл.118, ал.1 и ал.4 ЗДДС, във вр. чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, на основание чл.185, ал.1 ЗДДС, на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева. За да постанови решението си съдът е приел, че описаната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства, като с неиздаването на касова бележка за извършената в обекта покупка на стойност 65 лева, е осъществен от обективна страна съставът на нарушение  по чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ. Посочено е, че правилно на основание чл.185 от ЗДДС на търговеца е наложена имуществена санкция в минималния, предвиден в закона размер, като деянието не може да бъде квалифицирано като „маловажен случай” по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалва не пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на  обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Възраженията на касатора са неоснователни. Решението на първоинстанционния съд е допустимо, правилно и законосъобразно. При постановяването му не са допуснати съществени процесуални нарушения, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка и въз основа на събраните доказателства е формирал вътрешното си убеждение.

Фискалните касови бележки, редът и начинът за тяхното издаване са регламентирани в чл.118 от ЗДДС и в Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Съгласно  чл.118, ал.1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, независимо дали е поискан друг данъчен документ. Прилагането на цитираната разпоредба от ЗДДС, редът и начинът за издаване на фискални касови бележки, както и минималните реквизити на фискалните касови бележки се определят с Наредба № Н-18. Съгласно разпоредбата на чл.25, ал.1 от Наредба № Н-18 „Независимо от документиране то с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка за всяка продажба на лицата: 1. по чл.3, ал. 1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез кредитен превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл.3, ал.1.; 2. по чл. 3, ал. 2 - за всяко плащане, включително за платените чрез кредитен превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1.”. От анализът на цитираните разпоредби е видно, че фискална касова бележка се издава при извършване на плащането, като търговеца е длъжен едновременно с получаване на плащането да предостави на клиента издадената фискална касова бележка, защото тя е доказателство за извършеното плащане.

В случая констатациите на контролните длъжностни лица, че към момента на продажбата касов бон не е издаден, са безспорно установени. От проверяващите е извършена контролна покупка на стойност 65 лева и след плащане в брой, касов бон за продажбата не е издаден, като покупката е извършена около 11,15ч.. Фискален бон е издаден в последствие, след легитимиране на длъжностните лица, като в 11,47ч. парите са възстановени, стоката върната и касовата операция сторнирана, като това се подкрепя напълно от събраните по делото писмени доказателства, както и от депозираните в тази насока свидетелски показания пред първоинстанционния съд. Възраженията на касатора поддържани и пред настоящата инстанция с които се обосновава несъставомерността на констатираното деяние, в частност показанията на свидетеля Х. на длъжност „маникюрист-касиер“ в проверявания козметичен салон, съгласно които само тази служителка има право да работи с касовия апарат и да издава касови бележки, не биха могли да доведат до извод различен от изложения, тъй като е без значение кое е лицето, което следва да издаде фискалния бон. В случая, за да е налице съставомерност на констатираното деяние е необходимо да не е бил издаден фискален бон, след извършване на покупката и заплащане на цената, което обстоятелство е налице, тъй като изискващия се бон е издаден едва след легитимиране на проверяващите. В този смисъл са и показанията на актосъставителя Проданов „Получих стоката и заплатих пари в брой. След това напуснах обекта. Върнахме се, легитимирахме се и след това ни бе издаден касов бон“ и свидетеля Стоянов, съгласно които „Касов бон се издаде след като влязох аз и се легитимирахме с колегата, а покупката беше извършена преди това“. Задължението не е изпълнено от санкционираното дружество, като неговата отговорност е безвиновна и за да бъде ангажирана е достатъчно само обективно да бъде констатирано неизпълнение на определеното задължение, както е в настоящия случай.

Правилно районният съд е приел, че в конкретния случай не са налице предпоставки за квалифициране на установеното нарушение като „маловажен случай“, като поддържаните от касатора възражения в тази насока и пред настоящия касационен състав са неоснователни. В чл.28 от ЗАНН е предвидено, че за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Съгласно Тълкувателно решение №1 от 12.12.2007г. на ВКС, преценката на административния орган за маловажност на случая е по законосъобразност и тя подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, той следва да отмени наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона. За да се прецени дали един случай е маловажен, по силата на препращащата разпоредба на чл.11 ЗАНН следва да се приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 НК. В случая, по делото не са ангажирани доказателства, че извършеното нарушение, макар и формално да осъществява признаците на предвиденото в закона нарушение, поради своята малозначителност е с явно ниска степен на обществена опасност, поради което правилно административно наказващия орган и първоинстанционния съд не са приложили  тази разпоредба.

Съгласно разпоредбата на чл.27 от ЗАНН административното наказание се определя съобразно разпоредбите на този закон в границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение, като при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. В случая, съобразно горепосочените изисквания правилно от наказващият орган е определен минималния предвиден в закона размер на административното наказание и искането на касатора за намаляне на същия е неоснователно, тъй като съгласно чл.27, ал.5 от ЗАНН, не се допуска определяне на наказание под предвидения най-нисък размер на наказанията глоба и временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност.

С оглед изложеното и на основание  чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното, Административен съд гр.Бургас, ХVІ-ти състав

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение от 23.12.2015г. постановено по н.а.х.д. № 4250 по описа за 2015г. на Районен съд Бургас.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

                                                                                              2.