Р Е Ш Е Н И Е

 

       1380                                          10.07.2018г.                                     гр. Бургас

 

В    ИМЕТО    НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на двадесет и осми юни две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание в следния състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ

                                                ЧЛЕНОВЕ:1.ГАЛИНА РАДИКОВА

                                                                    2.ЧАВДАР ДИМИТРОВ

секретар:  Биляна Чакърова

прокурор: Андрей Червеняков

като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов  КАН дело № 1368 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. с чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на „АЙ ХОТЕЛ“ ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.***, ЕИК **********, представлявано от управителя Х. Р.Г., чрез пълномощник адв. Г.К. от САК против Решение № 178 от 23.04.2018 г. по АНД № 117/2018 по описа на Районен съд гр.Несебър. С решението е потвърдено Наказателно постановление № 23-001847/09.11.2017г. на  директора на Дирекция "Инспекция по труда"- София област, с което на касатора, за нарушение на чл.76, ал.1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност /ЗТМТМ/, на основание чл.79, ал.4 от ЗТМТМ, във вр. с чл.48, ал.2 от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/ е наложена имуществена санкция в размер на 3 000.00 лева.

В жалбата се излагат доводи, че решението е неправилно. Твърди се, че при съставяне и връчване на АУАН са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на дружеството. Иска отмяна на решението и отмяна на НП.

В съдебно заседание касаторът „АЙ ХОТЕЛ“ ЕАД, редовно призован, не изпраща представител.

Ответникът по касационната жалба Дирекция „Инспекция по труда” – Софийска област, не изпраща представител. Изразява писмено становище за неоснователност на жалбата.

Участващият в процеса представител на БОП счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и моли да бъде оставена без уважение касационната жалба, като неоснователна.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество същата се явява неоснователна поради следните съображения:

С процесното НП „АЙ ХОТЕЛ“ ЕАД е санкционирано за това, че в качеството си на работодател, на 17.08.2017г. е допуснало С. Я., турски гражданин, да полага труд в кухнята на стопанисвания от дружеството хотел „Ай хотел” в к.к.”Слънчев бряг”ОД, без регистрация в „Агенцията по заетостта“. За констатираното е съставен АУАН № 23-001847 от 09.10.2017г. за нарушение на чл.76, ал.1 от ЗТМТМ, въз основа на който е издадено оспореното пред РС - Несебър НП.

За да постанови решението първостепенният съд е приел, че в проведеното административно-наказателно производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. По същество е приел, че установеното деяние е съставомерно и е обосновал извод за правомерно ангажиране отговорността на дружеството на соченото основание. Размерът на наложената имуществена санкция съдът е преценил за правилно определен.

Решението е правилно.

Настоящият съдебен състав намира, че приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК, като споделя напълно направените въз основа на нея правни изводи, и не намира за основателно да ги преповтаря.

От анализа на доказателствата по делото се установява, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от страна на административно-наказващия орган, които да са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Настоящата съдебна инстанция не споделя изложените в касационната жалба възражения за допуснато съществено нарушение при връчване на АУАН. От установените по делото факти е видно, че участващият в административно – наказателното производство представител на санкционираното дружество адв. Р. Т., е отказала да получи АУАН, а не както необосновано твърди касаторът, че същият е съставен в нейно отсъствие и е следвало да бъде връчен по реда на чл.43, ал.4 от ЗАНН. Без значение в случая е обстоятелството, поради което е извършен отказът да бъде подписан акта (служебна ангажираност и др.).

Настоящият съдебен състав установи, че нито в производството пред първостепенния съд, нито в настоящото са налице доказателства, а и не се твърди, че има издадено разрешение за работа от Агенцията по заетостта. Предвид това, правилно РС приема, че дружеството безспорно е осъществило състава на вмененото с НП нарушение. В случая от касатора не са ангажирани доказателства, които да оборят фактическите констатации относно вмененото му административно нарушение, поради което правилно и законосъобразно е ангажирана административнонаказателната му отговорност.

Предвид горното настоящата инстанция намира касационната жалба за неоснователна, като всички изложени по-горе съображения водят до извода, че атакуваното в настоящото производство решение на Районен съд - Несебър е валидно, правилно и законосъобразно, съобразено с всички събрани и обсъдени по делото доказателства, поради което и следва да бъде оставено в сила.

 За пълнота на изложението следва да се отбележи, че с ДВ бр. 24/2018г. са публикувани изменения на ЗТМТМ и ЗЧРБ, влизащи в сила от 23.05.2018г. С тези промени се отменят разпоредбите на  чл.76, ал.1 от  ЗТМТМ и чл.48, ал.2 от ЗЧРБ. Въпреки това настоящият съдебен състав намира, че и след влизане в сила на измененията на посочените нормативни актове няма основания за прилагането на чл.3, ал.2 от ЗАНН, като по-благоприятен за наказаното лице закон. Измененията са мотивирани с необходимостта от въвеждане на изискванията на Директива (EС) № 2016/801 на ЕП и на Съвета от 11 май 2016 г. в националното законодателство, в резултат на което са предприети редакции в ЗЧРБ и в глава десета „Административно-наказателни разпоредби“ от ЗТМТМ. Създадена е и нова разпоредба, тази на чл.75а, ал. 2 от ЗТМТМ /в сила от 23.05.2018г./, която се явява и относимия санкционен състав за осъществени нарушения по смисъла на отменения текст на чл.76, ал.1 от ЗТМТМ и предвиждаща налагане на имуществена санкция в размер от 2000 до 20 000 лв.

Мотивиран от горното и на основание чл.221, ал.2, предл.1 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, БАС, касационен състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 178 от 23.04.2018 г. по АНД № 117/2018 по описа на Районен съд гр.Несебър.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.

    

        

        2.