РЕШЕНИЕ

 

№ 1543

 

 27.07.2018 годинаград Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX АДМИНИСТРАТИВЕН СЪСТАВ, на дванадесети юли, две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ

ЧЛЕНОВЕ:   1.  ЧАВДАР ДИМИТРОВ

2. МАРИНА НИКОЛОВА

 

секретар:  С. А.

прокурор: Росица Дапчева

сложи за разглеждане докладваното от съдия М.Николово КАНД номер 1364 по описа за 2018   година.

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

            Образувано е по касационна жалба от дирекция „Инспекция по труда“ – Бургас против решение № 565 от 30.04.2018г. постановено по а.н.д. № 985/2018г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е отменено наказателно постановление (НП) № 02-001420/04.01.2018г., издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда“ – Бургас, с което за нарушение на чл.62, ал.1 от КТ във вр. с чл.1, ал.2 и чл.230, ал. 1 от КТ на „Ел Пасо БГ“ ЕООД, на основание чл.416, ал.5 във вр. с чл.414, ал.3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 4 000 лв.

            В касационната жалба се излагат възражения, че оспореното съдебно решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Излагат се доводи за доказаност на нарушението. Иска се отмяна на решението.

            В съдебно заседание, касаторът редовно призован, не се представлява.

            Ответната страна – „Ел Пасо БГ“ ЕООД, редовно уведомена, не изпраща представител.

            Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава становище за основателност на касационната жалба.

            Административен съд - Бургас, ХІХ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

            Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК.

            Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

            С наказателното постановление, дружеството е санкционирано за това, че в качеството си на работодател по смисъла на  §1, т.1 от ДР на КТ, на 30.10.2017г. в 14:14 часа, в обект: магазин „Муун“, находящ се в гр.Бургас, ул. „Лермонтов“ №26, не е уредил като трудови правоотношения, отношенията при обучение по време на работа за длъжност „продавач-консултант“, като не е сключил договор в писмена форма с лицето В. Д. Щ., ЕГН: **********.

            Според описателната част на НП, лицето собственоръчно е декларирало в справка на основание чл.402, ал.1, т.3 от КТ, че се обучава за длъжността от 27.10.2017г., с работно време от 11:00часа до 15:00 часа, с два почивни дни в седмицата.

            За установеното нарушение е съставен акт за установяване на нарушение /АУАН/, който е предявен на представляващото дружеството лице, но същото е отказало да го подпише. Отказът е документиран със свидетел. Въз основа на АУАН е издадено процесното НП.

            За да постанови оспореното решение въззивният съд приема, че при издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да обуславят неговата отмяна. Намира, че при издаване на акта и постановлението са спазени разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, както и сроковете по чл.34 от ЗАНН. По същество, според РС – Бургас от събрания доказателствен материал не се установява по несъмнен начин, че към момента на проверката Щерева е била на обучение и е полагала труд в посочения търговски обект. Ето защо, РС – Бургас отменя НП като неправилно и незаконосъобразно.

            Така постановеното решение е валидно, допустимо, но неправилно.

            Настоящата инстанция не споделя изложените от въззивният съд мотиви, довели до отмяна на НП.

            С разпоредбата на чл. 62, ал.1 от КТ е вменено задължение на работодателя да сключи трудов договор в писмена форма с работника преди постъпването му на работа. Административнонаказателната отговорност за неизпълнението на това задължение е регламентирана с оглед охраняване на законосъобразното развитие на обществените отношения, възникващи по повод полагането на труд и общественото осигуряване. За да е осъществен състава на това нарушение, е необходимо наличие на трудово правоотношение, което се характеризира с определени особености: работно време, работно място, характер на извършваната работа (трудова функция), трудово възнаграждение и за което правоотношение да няма сключен трудов договор, в писмена форма.

            Съгласно  чл. 230, ал.1 от КТ "С трудовия договор с условие за обучение по време на работа работодателят се задължава да обучи работника или служителя в процеса на работата по определена професия или специалност, а работникът или служителят – да я усвои. Такъв договор с един и същ работник или служител в едно и също предприятие за обучение по същата професия може да се сключва само веднъж." Видно от цитираната норма, дори и да се обучава едно лице, с него също следва да бъде сключен трудов договор, макар и с условие за обучение, тъй като в тези случай безспорно е налице престиране на труд в полза на работодателя.

            Възраженията на ответната страна относно липсата на трудови отношения между дружеството и лицето Щерева, поддържани пред първата инстанция са неоснователни и напълно се опровергават от съдържащите се в административната преписка документи. Твърденията, изложени в свидетелските показание на лицата Щерева и Даракова, че към момента на извършената проверка от длъжностните лица, Щерева не е престирала труд в полза на дружеството, като обучаващ се, настоящият състав намира по-скоро за защитна теза и същите неправилно са кредитирани от РС - Бургас. Показанията на свид. Щерева не следва да бъдат ценени, тъй като противоречат на  останалите доказателства по делото и по-конкретно на собственоръчно написаната и подписаната от нея декларация по чл.402, ал.1, т.3 и ал.2 от КТ по време на проверката. Същото се отнася и до показанията на свидетеля Даракова, които също не следва да се кредитират, поради служебната й обвързаност със санкционираното дружество.

            Нещо повече, в подкрепа на наличните данни за извършеното административно нарушение са и показанията на актосъставетеля, които като обективни и  логически обосновани, кореспондират с писмените доказателства по делото. Според справката по чл. 402, ал.1, т.3 и ал.2 от КТ Щерева се е вписала в нея като работещ в „Ел Пасо БГ“ ЕООД, на длъжност "продавач-консултант" – обучаващ се, с работно време от 11:00-15:00 часа, с право на почивни дни – 2 дена в седмицата, като е посочила и приблизителното трудово възнаграждение, за което е положен и подпис. От ангажираните свидетелски показания на актосъставителя Георгиева, която е и участвала в проверка, се установява, че Щерева на 30.10.2017г. не само е присъствала в проверявания обект, а е стояла зад щанда в него, което съвкупно със саморъчно подписаната от нея декларация по чл. 402 от КТ, която съдържа данни предполагащи съществуване на трудово правоотношение, данни които няма как да са били известни на лице, което ще провежда интервю за работа, води до извод, че Щерева е полагала труд в стопанисвания от ответната страна търговски обект.

            Предвид това, правилно дружеството, в качеството му на работодател е санкционирано за неизпълнение на задължението си по чл. 62, ал.1 от КТ във вр. с чл.230, ал.1 от КТ, на основание чл. 414, ал.3 от КТ. Като е достигнал до други изводи, Районен съд – Бургас е постановил неправилно съдебно решение, което следва да бъде отменено, а издаденото наказателно постановление потвърдено.

            Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2, предл.2 от АПК, във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд Бургас, ХІХ-ти състав

 

Р   Е   Ш   И:

 

            ОТМЕНЯ решение № 565 от 30.04.2018г. постановено по а.н.д. № 985/2018г. по описа на Районен съд – Бургас и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

 

            ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 02-001420/04.01.2018г. издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда“ – Бургас, с което за нарушение на чл.62, ал.1 от КТ във вр. с чл.1, ал.2 и чл.230 от КТ на „Ел Пасо БГ“ ЕООД, на основание чл.416, ал.5 във вр. с чл.414, ал.3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 4 000 лв.

 

            РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.

 

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                               2.