РЕШЕНИЕ

 

  1513                     дата 25 юли 2018г.                  град Бургас

 

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас,    ХVІ-ти състав,

в публично заседание на 05 юли 2018 год.,   в следния състав:

 

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г. РАДИКОВА

                                                                   ЧЛЕНОВЕ:    1. ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

                                                                                          2. ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА

 

Секретар: Й. Б.

Прокурор: Тиха Стоянова

 

разгледа докладваното от съдия СТОЙЧЕВА

КНАХ дело № 1361 по описа за 2018год. и за да се произнесе

взе предвид  следните обстоятелства:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуалния кодекс, във вр. с чл.63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на А.Д.Н. *** против Решение № 599/14.05.2018г., постановено по НАХД № 743/2018г. по описа на Районен съд – Бургас, в частта, в която е потвърдено наказателно постановление № 16-0769-003230 от 13.10.2017г. издадено от началник група към ОД на МВР – гр.Бургас, сектор „Пътна полиция“, с което, на касатора, за нарушение и на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева.

Съдебно решение се обжалва в потвърдителната му част като неправилно, поради нарушение на материалния закон, административнопроизводствените правила и необоснованост. Възразява, че контролният орган не е изискал извършване на проба за наркотични вещества, като касаторът твърди, че не му е било предлагано от контролните органи да бъде тестван за друго освен за алкохола и не е бил отведен в сградата на сектор „Пътна полиция“, за да бъде изследван. Иска се отмяна на съдебния акт.

В съдебно заседание касаторът се представлява от пълномощник, който поддържа жалбата на сочените в нея основания.

Ответникът по касация не изпраща представител.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на съдебния акт.

Касационната жалба е процесуално допустима, подадена от надлежна страна, в законоустановения срок, а разгледана по същество е неоснователна.

Административният съд обсъди доводите на касационния жалбоподател, а съобразно разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК извърши и служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон.

Касаторът Н. е санкциониран за това, че на 11.09.2017г., около 02,40часа, е установен от контролни длъжностни лица към сектор „Пътна полиция“ да управлява лек автомобил в гр.Бургас, ул. „Цар Петър“, до Католическата църква, в посока на движение към ЖП гара Бургас, като при извършената му проверка е отказал да бъде тестван за наличието на наркотични или други упойващи вещества с техническо средство, както и да даде кръв за анализ, за което му е бил издаден талон с рег.№ 00117216 за изпращане на медицинско изследване, който той не изпълнил. За установеното нарушение е съставен АУАН, а впоследствие издадено и процесното НП, с което е ангажирана отговорността му за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП за това, че отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на наркотични или други упойващи вещества и не изпълнява предписанието за медицинско изследване. При проверката е било установено, че управлението на МПС е извършвано под въздействието на алкохол, като техническото средство е отчело 2,08 промила алкохол в кръвта, поради което на водача е издадена и заповед за задържане по реда на ЗМВР, като за това деяние по-късно е било образувано и досъдебно производство, приключило със съдебно споразумение. Районният съд по същество е приел, че установеното деяние е съставомерно, като не е констатирал нарушения в хода на административнонаказателната процедура при съставяне на АУАН и при издаването на НП. Обосновал е извод за правомерно ангажиране на отговорността на наказаното лице на соченото основание. По отношение на кумулативно наложените административни наказания, съдът е преценил, че поради липсата на правоспособност на нарушителя към датата на извършване на нарушението незаконосъобразно му е наложено наказанието лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, с оглед на което отменил издаденото НП в тази част.

Решението е правилно и за него не се констатират отменителни основания. В отменителната си част същото е влязло в законна сила и не е предмет на касационна проверка.

               Отказвайки да бъде тестван с техническо средство за наличие на наркотични вещества и като не е изпълнил издадения талон за медицинско изследване, касаторът Н. е осъществил състава на вмененото му нарушение по смисъла на чл.174, ал.3 от ЗДвП (прил.ред.), съгласно който Водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от 2 години и глоба 2000 лв.

Възраженията на касационния жалбоподател, че всъщност на водача не е бил предложен тест за употреба на наркотици, тъй като веднага след спирането му за проверка е бил отведен в сградата на Първо РУ, където е бил задържан за срок от 24 часа, поради което и не е бил отвеждан в сградата на КАТ, където да му бъде извършено изследването, са неоснователни. В съставения АУАН е вписано, че „ …… в сектор  ПП-КАТ гр.Бургас водача отказва да бъде изпробван за употреба на упойващи вещества……“ Аналогични са и показанията на двамата полицейски служители, разпитани от разследващ полицай за целите на образуваното досъдебно производство. Дори да се приеме възражението на страната, че не е бил откаран в КАТ за извършване на пробата с техническо средство, това по същество не влияе върху осъществения състав на нарушение, тъй като в който и момент да бил заявен отказа – дали по време на проверката, дали по-късно, факт е, че пробата не е извършена. Отделно от това, видно е, че в 03,20часа касаторът е бил откаран в болнично заведение, за да даде кръв за анализ, което той е отказал да направи, т.е. налице е устойчив отказ на лицето да бъде тествано по какъвто и да е било начин. Невъзможността да се направи кръвния тест е не поради обективни причини – задържането на лицето, както се твърди, а поради отказа на водача. Видно е, че задържането е с начален час на проверката – 02,40 часа, от който момент е било ограничено правото на свободно придвижване, но фактически, до настаняването му в ДВНПЛ, лицето е било придружавано от полицейските органи, вкл. и откарано до болнично заведение за даване на кръв, но в нито един момент – от проверката до освобождаването му, водачът не е позволил да бъде тестван. В съставения АУАН не са вписани негови възражения, че не му е бил предложен тест за употреба на наркотични вещества, като той изобщо е отказал да подпише акта, нито впоследствие е подал възражение, че вписаното в акта е невярно.   

На основание изложените мотиви и поради отсъствие на отменителни основания за касиране на решението, то следва се остави в сила, поради което и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, ХVІ-ти състав,

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 599/14.05.2018г., постановено по НАХД № 743/2018г. по описа на Районен съд – Бургас.

 

Решението е окончателно.

 

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                        ЧЛЕНОВЕ: