Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1439

 

18.07.2018 г., гр. Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр. Бургас, осемнадесети състав, в публично заседание на двадесет и първи юни две хиляди и осемнадесета година, в състав:                                                          

СЪДИЯ:  МАРИНА НИКОЛОВА

 

при секретаря Г.С., като разгледа докладваното от съдията административно дело № 135 по описа за 2018 г. на Административен съд - гр. Бургас и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба на „ГЕОРГИЕВ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.Ямбол, ул.“Хан Тервел“ ***, представлявано от управителя И.С.Г., чрез адв. П.П. ***, със съдебен адрес *** срещу Ревизионен акт (РА) № Р-02000217001105-091-001/18.09.2017 г., издаден на основание чл.119, ал.2 от ДОПК от В.Х.Р., на длъжност началник сектор „Ревизии”, като възложил ревизията и П.И.Г., на длъжност главен инспектор по приходите като ръководител на ревизията, изцяло потвърден с Решение № 279/04.12.2017 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ при ЦУ на НАП, с който е начислен данък върху добавената стойност (ДДС) за данъчен период 01.10.2014г. - 30.10.2014г. в размер на 28 460 лева главница и лихва за просрочие в размер на 8 221,32 лева и корпоративен данък за данъчен период 01.01.2014г. – 31.12.2014 г. в размер на 21 231,42 лева главница и лихва – 6 476,85 лева.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на РА, поради неспазване на процесуалноправните и материалноправни разпоредби по издаването му, като се иска от съда да го отмени.

В съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител – адв. П., който поддържа жалбата по изложените в нея доводи и съображения. Иска от съда да постанови решение, с което да отмени РА като незаконосъобразен и да му се присъдят направените по делото разноски. Представя писмени бележки.

Ответната страна – Директор на дирекция „ОДОП” – гр. Бургас при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител юрисконсулт Т., оспорва жалбата и настоява за отхвърлянето й. Изразява становище, че обжалвания ревизионен акт е правилен и законосъобразен. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд – Бургас, осемнадесети състав след преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Ревизията е възложена във връзка с Решение № 35/22.02.2017г. на директора на дирекция „ОДОП“ гр.Бургас (л.302-305), с което РА № Р-02000216004832-091-001/16.12.2016г. е отменен за обжалваните периоди и преписката е върната, на основание чл. 155, ал. 2 и ал.4 от ДОПК, с указания отново да бъде извършена ревизия на „ГЕОРГИЕВ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД  по приложението на ЗДДС за данъчен период м.октомври 2014г., а по ЗКПО - за отчетната 2014г.

Производството по издаване на процесния РА е започнало въз основа на заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-02000217001105-020-001/27.02.2017г. (л.295), изменяна със Заповеди за изменение на заповед за възлагане на ревизии (ЗИЗВР) № Р-02000217001105-020-002/09.05.2017г. (л.293) и № Р-02000217001105-020-003/09.06.2017г. (л.291).

След завършване на ревизията и в 14-дневния срок по чл. 117, ал. 1 от ДОПК, резултатите от същата са обективирани в ревизионен доклад (РД) № Р-02000217001105-092-001/18.07.2017г. (л.46-56), неразделна част от РА. Съобразно наличната по делото разписка, РД е връчен на ревизираното лице по електронен път на 28.07.2017г. (л.55 гръб). В ТД на НАП – Бургас е постъпила молба с вх.№ ИТ-00-8834/09.08.2017г. (л. 45), на основание чл.117, ал.5 от ДОПК, срока за представяне на възражения по доклада да бъде удължен с един месец. Срещу РД № Р-02000217001105-092-001/18.07.2017г. има подадено възражение с вх. № ИТ- 00-8834#1 от 08.09.2017г. (л.41-43). С възражението лицето не е представило допълнително доказателства.

След преценка на извършените при ревизията действия, на установените факти и обстоятелства и като е приел, че подаденото против РД възражение е неоснователно, органа възложил ревизията и ръководителя на ревизията са постановили ревизионен акт (РА) № Р-02000217001105-091-001/18.09.2017г. (л. 34-37) Ревизионният акт е връчен на ревизираното лице електронно на 27.09.2017г.  (л.39).

С цитираният РА е установен размера на задълженията по видове, периоди и лихвите за просрочие към тях, както следва: задължения за по ЗКПО  за данъчен период  01.01.2014г. – 31.12.2014г. в размер на 21 231,42 лв. главница и лихви за просрочие в размер на 5323.77 лв., изчислени към 18.09.2017г. и задължения по ЗДДС в размер на 28 460 лв. главница и лихви за просрочие в размер на 8 221,32 лв. към 18.09.2017г.

В срока по чл.152, ал.1 от ДОПК срещу констатациите на органите по приходите обективирани в процесния ревизионен акт, е постъпила жалба, като в законоустановения срок е издадено Решение № 279/04.12.2017г. на директор на Дирекция "ОДОП" /л. 17-19/, връчено на 02.01.2018 год. /16/, с което оспорения ревизионен акт е потвърден изцяло. Недоволно от резултата ревизираното дружество оспорва потвърдения РА.

Жалбата сезираща настоящият съдебен състав е подадена до директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Бургас при ЦУ на НАП, чрез директора на ТД на НАП Бургас на 09.01.2018 год. /л. 4-11/. Същата отговаря на изискванията на чл. 145 от ДОПК, подадена е в регламентирания по чл. 152, ал. 1 от ДОПК срок, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

В настоящото съдебно производство са приети писмените доказателства, представени с административната преписка, както и доказателствата, представени от жалбоподателя в хода на съдебното производство, от които се установява следното:

В хода на ревизионното производство е установено, че за ревизираните периоди основната дейност на ревизираното лице – „ГЕОРГИЕВ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД е извършване основно на следните дейности - услуги по строителна механизация, покупка на земи, създаване на лозови масиви в с.Кабиле. Дружеството е регистриран земеделски производител. През ревизирания период ревизираното лице е упражнявало дейност в следните обекти - офис - гр. Ямбол, ул."Г.Раковски" ***, складова база и ремонтна работилница в с.Кабиле, обл.Ямбол.     Дружеството е регистрирано в ТД на НАП - гр. Ямбол по ДОПК с ЕИК по Булстат: *** на 22.06.1998г. По реда на ЗДДС, задълженото лице е регистрирано на 04.08.1998г. и не са извършвани промени до момента.

На дружеството-жалбоподател е извършена предходна ревизия по реда на ЗДДС за периода 01.03.2014г. - 31.12.2014г. и по ЗКПО за периода 01.01.2014г. - 31.12.2014г., за което е издаден РА № 020002816004832-092-001/16.12.2016г. Същият е обжалван и с Решение № 35/22.02.2017г. на Дирекция „ОДОП“ Бургас е отменен и върнат за нова ревизия.

С цел изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за данъчното облагане на жалбоподателя, в хода на процесното ревизионно производство са били извършени редица процесуални действия, подробно описани в констативната част на изготвения РД (стр.2-стр.8 от него), който е неразделна част от РА, по смисъла на чл.120, ал.2 от ДОПК.

На основание чл.45 от ДОПК, са извършени насрещни проверки на други задължени лица.

Изпратено е искане за извършване на насрещна проверка с изх.№ Р-02000217001105-141-002/31.03.2017г. до ТД на НАП София, за доставчика „ЧАСТЕН КЛУБ ФЕЙЪР ПЛЕЙ“ ЕООД с Булстат 200395791 за следните фактури: № 14/17.02.2014г. и № 15/19.02.2014г. За направената проверка е съставен Протокол за извършена насрещна проверка (ПИНП) № П-22221 117055540-141-001/19.05.2017 г., с който е констатирано, че дружеството е регистрирано в търговския регистър на 30.09.2008г. Същото е регистрирано по ЗДДС считано от 06.12.2011 г. и дерегистрирано по ЗДДС считано от 14.03.2014г. по установени обстоятелства по чл.176 от ЗДДС. Към момента на проверката дружеството не е регистрирано по ЗДДС. Изготвено е ИПДПОЗЛ с изх.№ П-22221117055540-040-001/03.04.2017г., като същото е връчено по реда на чл.32, ал.4 и ал.5 от ДОПК. Изисканите документи, които по своята същност представляват доказателства за извършване на доставката, за начисляването на данъка и за определяне на предходните доставки, не са представени в указания от органа по приходите срок.

Съгласно данни от информационния масив на НАП, ревизиращият екип посочва, че в Дневниците за продажби на „ЧАСТЕН КЛУБ ФЕЙЪР ПЛЕЙ" ЕООД от м.02.2014г. до датата на дерегистрацията по ЗДДС има декларирани фактури с получател „ГЕОРГИЕВ ИНЖЕНЕРИНГ" ЕООД включени в дневника за продажби за съответните месеци ( фактура № 1000000014/17.2.2014г. и № 1000000015/19.2.2014г.). Приема, че след като от страна на дружеството не са представени изисканите документи и не е извършена проверка в счетоводството на дружеството, не може да се установи по безспорен начин реалността на извършените доставки по проверяваните фактури. Посочва се, че при настоящата насрещна проверка не са установени: 1/ Какъв е точният предмет на доставка по проверяваните фактури; 2/ Извършено ли е реално разплащане; 3/ Как и за чия сметка е осъществен транспорта на стоките; 4/ Наличието на сключени договори и анекси към тях; 5/ Наличието на материални, трудови и технически ресурси за осъществяване на дейността.

Ревизиращият екип е изпратил  искане за извършване на насрещна проверка с изх.№ Р-02000217001105-141-001/30.03.2017г. до ТД на НАП София, за доставчика „Агро 2013“ ЕООД за следната фактура - №1000000004/15.05.2014г. За направената проверка е съставен Протокол за извършена насрещна проверка № П-22221 017055074-141-001/18.04.2017г., с който се констатира, че „Агро 2013“ ЕООД е вписано в търговския регистър на 23.01.2013 г., извършвана дейност през проверявания период - засаждане на лозов масив. Регистрация по ЗДДС - считано от 08.11.2013г. Установено е, че задълженото лице има 8 броя наети лица по трудово правоотношение. На проверяваното лице – „Агро 2013“ ЕООД е връчено ИПДПОЗЛ № П-22221017055074-040-001/05.04.2017г. по електронен път на 07.04.2017г. В отговор на това искане са входирани документи с вх.№ П-22221017055074-040-001/13.04.2017г. Представен е договор за извършване на механизирани услуги от 15.04.2014г., сключен между ‚Агро 2013“ ЕООД в качеството на изпълнител и „ГЕОРГИЕВ ИНЖИНЕРИНГ“ ЕООД в качеството на възложител (л.151-152). Представена е фактура №10000000004/15.05.2014г., в която като основание е посочено „По договор за засаждане“ (л.153). Представена е също частичен хронологичен опис на сметка 4532, от която е видно, че дължимия ДДС е включен в счетоводството на дружеството (л.155). Представен е и приемо-предавателен протокол от 15.05.2014г. (л.154), от който е видно че по посочената доставка има извършен - Ръчен труд преди и след засаждане; Маркиране на терен за засаждане; Подготовка на материал за засаждане; Транспортиране на лози до терена за засаждане; Засаждане. Представена е и справка, съгласно която дружеството е имало 8 служителя на действащи трудови договори по време на извършената услуга. След извършена проверка в регистрите на НАП ревизиращият екип е установил, че през м.05.2014г. „Агро 2013“ ЕООД е подало информация за 8 осигурени лица. Представено е банково извлечение от сметка на „Агро 2013“ ЕООД в ОББ от която е видно че на 15.05.2014г. „Агро 2013“ ЕООД е получило сума в размер на 170 760 лв. от „ГЕОРГИЕВ ИНЖИНЕРИНГ“ ЕООД.

В хода на ревизията са извършени и насрещни проверки на 8 бр. лица назначени по трудови договори в „Агро 2013“ ЕООД – К. Д. И., С. И. И., И. М. М., В. П. А., Р. И. К., М. А.Ц., М.И.М. и Н. Т. К..

Видно от констативната част на РД, до издаването на доклада по отношение на Р. К. не е получен отговор от Протокол за извършена насрещна проверка. За проверяваното лице М. М. е изготвено искане за представяне на документи и писмени обяснения от ЗЛ, като същото не е било връчено на лицето или на друго лице, живущо на съответния адрес, тъй като е установено, че то отсъства – постоянно в чужбина. По отношение на останалите проверявани лица се установява, че лицата писмено са декларирали полагане на труд за периода от 2013 год., от 2014 год. или от 15.05.2014г. до 12.10.2014 год., до 13.10.2014 год., до 16.10.2014г., до 20.10.2014 год. или до 2015 год.

В процеса на ревизията, органа е предприел действия за събиране и обезпечаване на доказателства. На основание чл.37, ал.2 и ал.3, чл.53 и чл.56, ал.1 от ДОПК е изготвено Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице (ИПДПОЗД) до „ГЕОРГИЕВ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД с Изх. № Р-02000217001105-040-01/29.03.2017г., което е връчено на 30.03.2017г. по електронен път (л.289-290) и с което са изискани документи, подробно описани в него. С писмо вх.№ ИТ-00-4330/13.04.2017г. (л.212) е представен под опис съответните документи и справки, подробно описани в РД и налични по преписката (л.212-288).

На ревизираният субект е изготвено ново ИПДПОЗД с изх.№ Р-02000217001105-040-02/30.03.2017г., връчено на 30.03.2017г. на електронния адрес, с което са изискани копия на документи, описани в искането (л.209-210). На 02.05.2017г. с писмо вх.№ ИТ-00-4964 „ГЕОРГИЕВ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, под опис е представил съответните документи и справки, както и писмени обяснения, подробно описани в РД и налично по делото (л.187-208).

С ИПДПОЗЛ с изх.№ Р-02000217001105-040-03/18.05.2017г. връчено на 19.05.2017г. на електронния адрес на дружеството, са изискани от ревизирания субект да представи копия на документи, подробно описани в искането. С писмо с вх.№ ИТ-00-6160 от 02.06.2017г. управителя на дружеството - И.С.Г. е представил документи и писмени обяснения, подробно описани в РД и приложени по преписката по делото (л.164-183).

Въз основа на събраните в ревизията доказателства, органа по приходите прави следните констатации:

По ЗКПО:

1. Във връзка с непризнатите за целите на ЗКПО разходи, документирани с издадената от „Агро 2013“ ЕООД фактура №1000000004/15.05.2014 г., с данъчна основа - 142 300 лв. и размер на ДДС – 28 460 лева, органа излага следните изводи:

След направен анализ на получените документи от извършените насрещни проверки на доставчика „Агро 2013“ ЕООД и назначените в дружеството със срочни трудови договори 8 бр. лица органа намира, че представения подписан приемателно-предавателен протокол № 1/ 15.05.2014г. (л.154) установява, че са извършени и подлежат на окончателно плащане извършени работи по изграждане на лозов масив. За документираните услуги според органа обаче, липсва необходимия персонал за изпълнение на посочените видове работи. От представените документи в хода на ревизията от „Агро 2013“ ЕООД, органът приема, че са назначени работници по трудови правоотношения на 15.05.2014 г., като преди тази дата „Агро 2013“ ЕООД няма назначен персонал. Посочва, че липсват заповеди, отчети за командировки и платени суми за такива. Липсват осчетоводени разходи във връзка с превоза на хора до лозовите масиви, липсват осчетоводени разходи за нощувка на персонал. От така изложеното органът прави извод, че видовете работи по засаждане на лозови масиви не са изпълнени от „Агро 2013“ ЕООД. След преценка на събрания в ревизионното производство доказателствен материал достига до извод, че няма реално извършена доставка на услуги по фактура № 1000000004 от 15.05.2014г. Според констатациите на органа в РА, фактурата документира доставка на услуги по засаждане на лозови масиви, за която няма доказателства, че са реално извършени от „Агро 2013“ ЕООД и с осчетоводения разход е намален финансовия резултата на „ГЕОРГИЕВ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД за 2014 г. със сумата от 142 300 лева.        Намира, че в случая е налице хипотезата на чл. 16 ал.1 и ал.2, т.4 от ЗКПО и увеличава финансовия резултат със сумата от 142 300 лв. на основание чл. 26 ал. 2 от ЗКПО.

2. Във връзка с непризнатите разходи по доставки, документирани с издадени от дружеството „Ай Ди Де“ ЕООД /преименуван впоследствие на „ЧАСТЕН КЛУБ ФЕЙЪР ПЛЕЙ“ ЕООД/ фактури на стойност 197 500 лв., органа излага следните изводи:

Според ревизиращият орган не е налице доставка по смисъла на ЗДДС между „Ай Ди Де“ ЕООД в качеството му на изпълнител и „ГЕОРГИЕВ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД в качеството му на получател по фактури № 1000000014/17.02.2014г. и № 100000015/19.02.2014г. издадени от „Ай Ди Де" ЕООД с получател „ГЕОРГИЕВ ИНЖЕНЕРИНГ" ЕООД. Посочените фактури органа намира за неправомерно издадени. Излага аргументи, че тези фактури документират доставка на услуги, за която няма доказателства, че са реално извършени и с осчетоводения разход е намален финансовия резултата на „ГЕОРГИЕВ ИНЖЕЖЕРИНГ“ ЕООД за 2014 г. със сумата от 197 500 лв. И в този случай сочи, че е налице хипотезата на чл. 16 ал. 1 и ал.2, т.4 от ЗКПО и увеличава финансовия резултат със сумата от 197 500 лв. на основание чл. 26 ал. 2 от ЗКПО.

Установеният от органа данъчен финансов резултат е данъчна печалба в размер на 212 314,16 лв., а съответстващия се дължим корпоративен данък за 2014 г. в размер на 21 231,42 лв.

По отношение на авансовите вноски за 2014г. Органа по приходите посочва, че ревизираното дружество „ГЕОРГИЕВ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД е декларирало в Справка 3 - Данни за размера на прогнозната данъчна печалба и тримесечни авансови вноски за 2014г. - 0 лв. Дружеството дължи авансови вноски на основание чл.89, ал.2 от ЗКПО - в размер на 15923.56 лв.изчислена по следната формула :

А= 0.75хБ- /В +0.2х В / Б е дължимия годишен корпоративен данък

В- е общия размер на определените три месечни авансови вноски

А= 0,75x 21231,42 - /0 + 0,2x0/ А = 15923,56лв.

На основание чл.89, ал.5 от ДОПК , във връзка с чл.1 от ЗЛДТДПДВ за невнесения в срок данък органа приема, че се дължи лихва в размер на 1153.08лв.

По ЗДДС:

В резултат на извършения анализ на събраните доказателства в хода на извършените процесуални действия, както и представените писмени обяснения и справки от ревизираното дружество "ГЕОРГИЕВ ИНЖЕНЕРИНГ" ЕООД, органа констатира основания за корекция на данъчната основа на получените доставки и на данъчния кредит за данъчен период 01.10.2014г. - 30.10.2014г. При извършената ревизия органа не е констатирал основания за корекция на данъчната основа на извършените доставки и начисления данък.

След направен анализ на получените документи и извършените насрещни проверки на „Агро 2013“ ЕООД и на осемте работници, назначени в дружеството на срочни трудови договори, органа установява, че ревизираното дружество ползва данъчен кредит по Фактура № 1000000004/15.05.2014г. издадена от „Агро 2013“ ЕООД с предмет на дейност "По договор за засаждане" в размер на 28 460 лв. Упражняването на данъчен кредит е през м.10.2014 г.

Приходния орган посочва, че от анализа на видовете работи описани в приемателно-предавателния протокол - ръчен труд преди и след засаждане, маркиране на терен, количеството засят площ се установява, че от датата на сключване на договора 15.04.2014г. до датата на подписване на приемо-предавателния протокол №1/15.05.204 год., фактурирания голям обем работа не може да бъде извършена от „Агро 2013“ ЕООД и приема, че видовете работи по засаждане на лозови масиви не са изпълнени от „Агро 2013“ ЕООД.

От анализа на извършените насрещни проверки и документи, предоставени от ревизираното лице в хода на ревизията, органа стига до извода, че няма реално извършена доставка на услуги по фактура № 1000000004/15.05.2014 год. от „Агро 2013“ ЕООД по договора за извършване на механизирани работи от 15.04.2014 г., като сочи, че фактурата документира доставка на услуги по засаждане на лозови масиви, за която няма доказателства, че са реално извършени.

Според органа по приходите, в конкретния случай е налице относителна субективна симулация на доставка. Намира, че предметът на доставките е наличен, тъй като с него е извършено последващо разпореждане, но услугата не е доставена от издателя на фактурите и той не е действителния доставчик. Заявява, че обстоятелството, че в хода на ревизията е установено, че с услугата е извършена последваща доставка, не е пряко и безспорно доказателство, че същата е получени именно от този доставчик. Органа заявява, че щом липсва доставка по смисъла на чл.69 от ЗДДС от страна на издателя на фактурата, която да е облагаема съгласно чл.12 от ЗДДС то не възниква задължение за начисляване на ДДС и не би могло да е налице и право на данъчен кредит. Налага извода, че няма доставки по смисъла на чл.6 и чл. 9 от ЗДДС изпълнени от "Агро 2013" ЕООД.

Въз основа на гореизложеното и на основание чл.69. ал.1. т.1 и чл. 70, ал.5 от ЗДДС се отказва правото на приспадане на данъчен кредит по описаната фактура № 1000000004/15.05.2014 г., издадена от "Агро 2013" ЕООД в размер на 28 460 лв.

В хода на съдебното производство за установяване на обективната истина по делото и проверка на спорните обстоятелства е допусната съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ) (л.418-428). Същата е изслушана и приета от страните без възражения, поради което съдът я кредитира изцяло като обективна, компетентно изготвена, съдържаща подробен отговор на поставените задачи.

Според експертното заключение, относно фактура №1000000004/15.05.2014г., издадена от „Агро 2013“ ЕООД за изпълнението на договор от 15.04.2014г. между „ГЕОРГИЕВ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД като възложител и „Агро 2013“ ЕООД като изпълнител в счетоводството на жалбоподателя са извършени следните счетоводни записвания - на 01.05.2014г. в д-т сч. с-ка 401 1 - „Агро 2013“ ЕООД – 170 760 лв. В кредитна счетоводна сметка 503 1 „Разплащателна сметка в левове в Булбанк“ – 170 760 лв. На 01.10.2014 г. В д-т сч. с-ка 602 2 „Разходи за външни услуги по обекти" с основание „Мех. услуги по договор“ – 142 300 лв., в д-т сч. с-ка 4531 1 „Начислен данък на покупките с право на пълен данъчен кредит“ с основание „Мех. услуги по договор“ – 28 460 лв. и в к-т сч. с-ка 401 1 - "Агро 2013" ЕООД – 170 760 лв.

Вещото лице посочва, че разплащането по фактура №1000000004/15.05.2014 г. е извършено по банкова сметка ***.05.2014г., като плащането е отразено от „ГЕОРГИЕВ ИНЖЕНЕРИНГ" ЕООД на 01.05.2014г. по следния начин: Д-т сч. с-ка 401 1 - „Агро 2013" ЕООД – 170 760 лв. И к-т сч. с-ка 503 1 „Разплащателна сметка в левове в Булбанк" – 170 760 лв.

От представените счетоводни документи експертът установява, че услугите по фактура № 1000000004/15.05.2014 г., издадена от „Агро 2013" ЕООД съответстват на услугата, която „ГЕОРГИЕВ ИНЖЕНЕРИНГ" ЕООД е предоставил на „ВИНЯ ДЕСОЛ ЕСПЕЙТ“ ООД. Разходите по фактура № 1000000004/15.05.2014 г. са отчетени в счетоводството на жалбоподателя като разходи за външни услуги. Посочва се, че няма данни „ГЕОРГИЕ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД да е използвало собствени ресурси за предоставянето на услугите на „ВИНЯ ДЕСОЛ ЕСПЕЙТ“ ООД.

Според заключението сумата по фактура № 1000000241/15.05.2014г. в размер на 174 757.44 лв. е платена на 15.05.2014г. от получателя „ВИНЯ ДЕСОЛ ЕСПЕЙТ" ООД по банковата сметка на „ГЕОРГИЕВ ИНЖЕНЕРИНГ" ЕООД. Плащането е отразено в счетоводството на жалбоподателя по следната начин: Д-т сч. с-ка 503 1 „Разплащателна сметка в лева“- 29 126.24 лв.; К-т сч. с-ка 411 „Клиенти“ – 29 126.24 лв.; Д-т сч. с-ка 503 1 „Разплащателна сметка в лева“- 145 631.20 лв.; К-т сч. с-ка 411 „Клиенти“ – 145 631.20 лв. Вещото лице посочва, че не са му предоставени данни за извършено разплащане по кредитно известие 1000000245/31.05.2014 г.

По отношение на фактури № 1000000014/17.02.2014г. и №1000000015/19.02.2014г., издадени от „АЙ ДИ ДЕ" ЕООД в експертното заключение е посочено, че за изпълнението на договор от 01.10.2013г. между „ГЕОРГИЕВ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД като възложител и „АЙ ДИ ДЕ“ ЕООД като изпълнител в счетоводството на жалбоподателя са извършени следните счетоводни записвания – на 17.02.2014 г. - фактура № 1000000014/17.02.2014. в Д-т сч. с-ка 602 2 „Разходи за външни услуги по обекти“ с основание „плащане по договор" – 100 000 лв., в Д-т сч. с-ка 4531 1 „Начислен данък на покупките с право на пълен данъчен кредит“ с основание „плащане по договор“ – 20 000 лв. и в К-т сч. с-ка 503 1 „Разплащателна сметка в левове Булбанк Ямбол“ – 119 400 лв.

Според представените справки от счетоводството на дружеството, фактура № 1000000015/19.02.2014г. е отразена в счетоводството, както следва- на 19.02.2014 г. - фактура 1000000015/19.02.2014. в Д-т сч. с-ка 602 2 „Разходи за външни услуги по обекти" с основание „ плащане по договор" – 97 500 лв., в Д-т сч. с-ка 4531 1 „Начислен данък на покупките с право на пълен данъчен кредит" с основание „плащане по договор" – 19 500 лв. и в К-т сч. с-ка 503 1 „Разплащателна сметка в левове Булбанк Ямбол" – 115 000 лв.

Според експертът, разплащането по фактура № 1000000014/17.02.2014 г. е извършено по банкова сметка ***.02.2014 г. Върху банковото извлечение е записана следната счетоводна операция - Д-т сч. с-ка 401 - 119400.00 лв. и К-т сч. с-ка 503 1 - 119400.00 лв.

Разплащането по фактура № 1000000015/19.02.2014 г. е извършено по банкова сметка ***.02.2014 г. Върху банковото извлечение е записана следната счетоводна операция: Д-т сч. с-ка 401 – 115 000 лв. и К-т сч. с-ка 503 1 – 115 000 лв.

Според заключението на вещото лице, изпълнението на договора от 01.10.2013г. между „ВИНЯ ДЕСОЛ ЕСПЕЙТ" ЕООД като възложител и „ГЕОРГИЕВ ИНЖЕНЕРИНГ" ЕООД като изпълнител е отразено в счетоводството на жалбоподателя по следния начин - към Фактура № 1000000218/18.02.2014 г. е представена калкулация на обект „ВИНЯ ДЕСОЛ ЕСПЕЙТ“ ООД, в която извършените от „ГЕОРГИЕВ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД разходи са отразени като разходи за външни услуги по счетоводна сметка 602 2. Към фактура № 1000000219/19.02.2014 г. е представена калкулация на обект „ВИНЯ ДЕСОЛ ЕСПЕЙТ" ООД, в която извършените от „ГЕОРГИЕВ ИНЖЕНЕРИНГ" ЕООД разходи са в размер на 97 500 лв. и са отразени като разходи за външни услуги по счетоводна сметка 602 2.

От представените счетоводни документи експертът установява, че разходите по фактура № 1000000014/17.02.2014 г. и фактура №1000000015/19.02.2014г. , издадени от „АЙ ДИ ДЕ“ ЕООД са отчетени в счетоводството на жалбоподателя като разходи за външни услуги. Няма данни „ГЕОРГИЕВ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД да е използвало собствени ресурси за предоставянето на услугите на „ВИНЯ ДЕСОЛ ЕСПЕЙТ" ООД.

Съобразно описаното в експертизата, разплащането между „ГЕОРГИЕВ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД и „ВИНЯ ДЕСОЛ ЕСПЕЙТ“ ООД е извършено по следния начин – на 18.02.2014 г. сумата по фактура №1000000218/18.02.2014г. в   размер на 120 000 лв. е платена от получателя „ВИНЯ ДЕСОЛ        ЕСПЕЙТ“ ООД по банковата сметка на дружеството - жалбоподател „ГЕОРГИЕВ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД. Върху банковото извлечение е записана следната счетоводна операция: Д-т сч. с-ка 503 1 „Разплащателна сметка        в лева" - 120000.00 лв. и К-т сч. с-ка 411 „Клиенти

На 20.02.2014 г. сумата по фактура № 1000000219/19.02.2014г. в размер на 116 976 лв. е платена от получателя „ВИНЯ ДЕСОЛ ЕСПЕЙТ“ ООД по банковата сметка на дружеството - жалбоподател „ГЕОРГИЕВ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД. Върху банковото извлечение е записана следната счетоводна операция: Д-т сч. с-ка 503 1 „Разплащателна сметка в лева" 116976.00 лв. и К-т сч. с-ка 411 „Клиенти" - 116976.00 лв.

Според заключението, на експертизата не са предоставени данни за извършено разплащане по кредитно известие 1000000245/31.05.2014 г. В заключение, вещото лице посочва, че счетоводството на „ГЕОРГИЕВ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД е водено редовно.

В съдебно заседание на  зададените му въпроси вещото лице уточнява, че от счетоводството на дружеството са предоставени допълнително фактури, в които дружеството „ГЕОРГИЕВ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД е пряк изпълнител на услугата. Така представените допълнителни фактури представляват – фактура с приложен протокол за извършени работи и калкулация с описания на разходите по счетоводна сметка група 60, която се нарича „Разходи по икономически елементи“. Представени били и аналитична справка на счетоводна сметка група 30 – „Стоково-материални запаси“, по кредита на която са изписани стоки и материали за фактурираните услуги, които жалбоподателят е предоставял. При сравняване на осчетоводяването е установено, че разходите са извършени с доставките и методът на осчетоводяване е един и същ, както на представените фактури, така и на допълнително представените такива. Документите са нагледни. Според вещото лице разликата между двете осчетоводявания се състои в това, че за доставките с фактури „ВИНЯ ДЕСОЛ ЕСПЕЙТ“ ООД по калкулациите са отчетени само разходи за външни услуги, а по допълнителни представените фактури и приложените към тях калкулации, са отчетени разходи по група 60-Разходи по икономически елементи. Те биват разходи за материали, заплати, допълнителни услуги. Вещото лице уточнява, че цитираните калкулации са му представени в счетоводството на ищеца и в т.3 от заключението – проверени книжа и  документи е визирал тях. Фактурата е платена по банков път, „вижда се, че парите са минали“. „Кредитното известие сторнира парите.“

На въпроса на съда към вещото лице „Каква е причината да не са представени данни за извършено плащане по кредитно известие?“, то отговаря, че е видяло кредитното известие по счетоводните справки и го описва, тъй като е относимо към делото, но това защо е издадено и сумата е сторнирана - няма информация от счетоводството.

При така установената фактическа обстановка и съобразно събраните по делото доказателства, съдът достигна до следните правни изводи:

Ревизионният акт е издаден от компетентен орган по приходите на основание чл.119, ал.2 от ДОПК, след надлежно възложена ревизия, съгласно чл.112, чл.113 и чл.114 от ДОПК. Мотивиран е подробно, като неразделна част от него е и ревизионния доклад, съдържащ фактическите констатации и съображения на екипа. Не се установяват съществени нарушения на процесуалния ред за издаване на акта, които да опорочават фактическите и материалноправни изводи на органа по приходите. Доказателствата, послужили за издаването му, са събрани по предвидения в ДОПК ред.

По ЗДДС:

За да е налице правото на данъчен кредит, съгласно разпоредбите на чл.68. ал.1, т.1, чл.69, ал.1, т.1 и чл.71. т.1 от ЗДДС не е достатъчен само фактът, че от регистрирано по ЗДДС лице е издадена фактура и същата е отразена в дневниците му за продажби. По смисъла на чл.68, ал.2 от ЗДДС право на данъчен кредит за получателя по доставката възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем, т.е. на датата на възникване на данъчното събитие по чл.25, ал.2 и ал.3 от ЗДДС, в който момент възниква и задължението на доставчика да начисли ДДС. Съгласно чл.25, ал.2 от ЗДДС данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена. Практически, за да е налице право на приспадане на данъчен кредит, трябва да е налице осъществена реална доставка. Наличието само на плащане при липса на реално извършена доставка не може да доведе до възникване право на данъчен кредит, тъй като издаването на фактура и плащането сами по себе си не представляват облагаема доставка.

За да се приеме наличие на реалност на доставката трябва да има надлежно оформени документи, безспорно удостоверяващи прехвърлянето на собствеността върху стоките и извършването на услугите. Наличието на съставени договори, приемо-предавателни протоколи и документи, в които са описани определени видове и обеми работи не може да обоснове категоричен извод, че количествата и видове дейности действително са извършени от лицето, посочено в тях за изпълнител. Трябва да са налични както доказателства за материалната и кадрова обезпеченост на доставчика, така и документи за доказани и отчетени разходи, във връзка с извършването на отделните дейности и тяхното счетоводно отразяване. Такива доказателства следва да се представят от жалбоподателя, защото той черпи права от осъществяването на този положителен факт.

По делото се установи, че между ревизираното лице „ГЕОРГИЕВ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД и „Агро 2013“ ЕООД има сключен Договор за извършване на механизирани услуги от 15.04.2014 г. В настоящата хипотеза няма спор, че ревизираното лице притежава издаден от „Агро 2013” ЕООД данъчен документ, съдържащ изискуемите по чл.114, ал.1 от ЗДДС реквизити. Не се спори и по това, че процесната фактура №1000000004/15.05.2014г. е осчетоводена от ревизираното дружество и е отразена в дневника му за покупки и СД по ЗДДС за данъчен период м.10.2014г. Това обстоятелство е установено, както в хода на ревизията не се отрича от жалбоподателя и се потвърждава от приетата по делото Съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните. Страните не спорят и за това, че фактурираните услуги за извършване на механизирани услуги за обект „лозов масив от 494 дка, в землищата на с.Васково и с. Оряхово, община Любимец, област Хасково” действително са извършени.

Според органа по приходите, в конкретния случай не е налице реална доставка на услуги по цитираната фактура, като е налице относителна субективна симулация на доставка. Намира, че предметът на доставките е наличен, тъй като с него е извършено последващо разпореждане, но услугата не е доставена от издателя на фактурата – „Агро 2013“ ЕООД и той не е действителния доставчик.

Настоящият състав напълно споделя изложеното от приходния орган, че няма реално извършена доставка на услуги по фактура №1000000004/15.05.2014г. и че видовите работи по засаждане на лозови масиви не са извършени от „Агро 2013“ ЕООД. Нито пред съда, нито в хода на ревизионното производство „ГЕОРГИЕВ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД ангажира доказателства, който да опровергаят изложеното в РА. Напротив, от доказателствата събрани в хода на ревизията и в съдебното производство се установи, че „Агро 2013“ ЕООД не е изпълнител на процесните доставки. Установената липса на кадрови потенциал от назначени на трудов договор работници за периода от 15.04.2014г. до 15.05.2014г., както и липсата на каквито и да са доказателства дали дружеството е имало назначени по граждански договор лица, обосновава извода, че наетите едва на 15.05.2014г. работници не могат за един ден да извършат фактурирания обем ръчна работа. В подкрепа на това е факта, че в писмени обяснения, дадени от управителя на „ГЕОРГИЕВ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД – И. Г. се заявява, че „фактурираната от „Агро 2013“ ЕООД услуга по засаждане на лозички е предадена на собственика на изграждащият се лозов масив - „ВИНЯ ДЕСОЛ ЕСПЕЙТ“ ООД с приемо-предавателен протокол на 27.10.2014г. Посочва се също, че „необходимия за засаждането посадъчен материал е закупен от „ВИНЯ ДЕСОЛТ ЕСПЕЙТ“ ООД от ЕТ “Д.-С. В.“ и е предоставен директно на персонала на „Агро 2013“ ЕООД по време на засаждането“. Въз основа на тези твърдения, в административното производство е извършена  проверка в ПП на НАП VAT14, от която се установява, че в подадения от „ВИНЯ ДЕСОЛ ЕСПЕЙТ“ ООД дневник за покупките за м.май 2014г. са отразени две фактури за покупка на посадъчен материал, издадени от ЕТ “Д.-С. В.“ – фактура №508/08.05.2014г. и  фактура № 509/08.05.2014г. Както е приел органа, след като посадъчният материал е закупен от „ВИНЯ ДЕСОЛ ЕСПЕЙТ“ ООД на 08.05.2014г., то и в този случай няма как услугата по засаждането му да бъде изпълнена от „Агро 2013“ ЕООД за периода от 08.05.2014г. до 15.05.2014г., с оглед  големия обем работа.

В допълнение следва да се посочи, че предвид естеството на фактурираната услуга необходимо е преди всичко да се установи факта, че доставчикът е разполагал освен с работници /каквито е имал едва в деня на извършване на доставката/ и с необходимата за извършването на работата техника. Според сключения между двете дружество договор от 15.04.2014г. механизираните услуги ще се изпълняват със специалзирана техника, като обаче не е посочено дали изпълнителя по договора – „Агро 2013“ ЕООД ще извърши услугата със собствена такава. Данни в тази насока по делото не са налице, като не се установява нито правото на собственост върху такива съоръжения от страна на „Агро 2013“ ЕООД, нито пък са представени данни за наемането им от трето лице или какъвто и да е друг способ, който да прави възможно наличието на специализирана техника у доставчика.

Следва да се посочи също така, че органът по приходите не отрича изпълнението на доставката от страна на жалбоподателя към „ВИНЯ ДЕСОЛ ЕСПЕЙТ“ ООД, но отрича, че това изпълнение е осъществено именно от доставчика „Агро 2013“ ЕООД, както твърди ревизираното лице. Хипотетично то може да е осъществено от всяко друго трето лице или дори от самия жалбоподател, предвид представената по делото справка за наличните машини, стоки, оборудване, стопански инвентар (л.247-250), но в случая правото на данъчен кредит се отказва, защото не се доказва фактическо изпълнение именно от този доставчик и след като страната претендира, че именно „Агро 2013“ ЕООД е неговият доставчик и на това основание е издал процесната фактура, то жалбоподателят е този, който следва да докаже положителния факт, че доставката е фактически изпълнена именно от този доставчик.

В този смисъл не е налице претендираната зависимост между двете групи доставки и правото на данъчен кредит не може да се извежда въз основа на логически съждения, основани на твърдяна взаимовръзка на процесните доставки с тези към „ВИНЯ ДЕСОЛ ЕСПЕЙТ“ ООД. Процеса на доказване на реалното изпълнение на процесните доставки не се повлиява и от назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза и констатациите на вещото лице не установяват този правнозначим за правото на данъчен кредит факт.

При това положение, макар жалбоподателят да притежава данъчна фактура, съобразена с изискванията на ЗДДС, при съвкупната преценка на наличните доказателства се установяват обективни обстоятелства, от които може да бъде направен обоснован извод, че теза фактура не е издадена във връзка с действителна доставка на отразените в нея услуги, тоест че не документира действителни стопански операции, извършени изобщо или точно от издателя. Липсва данъчно събитие по чл. 25, ал. 1 и 2 от ЗДДС, поради което данъкът не е станал изискуем и не е възникнало задължение за начисляването му, и съответно отказът на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС да бъде признато право на данъчен кредит за жалбоподателя за неправомерно начисления данък, е основателен и законосъобразен, поради което жалбата следва да се отхвърли.

По ЗКПО:

1. По отношение непризнатите за целите на ЗКПО разходи, документирани с издадената от „Агро 2013“ ЕООД фактура №1000000004/15.05.2014г. с данъчна основа - 142 300 лв. и размер на ДДС – 28 460 лева:

В настоящият казус е извършено преобразуване на декларираният от търговеца финансов резултат по подадената от него ГДД за отчетен период 2014 г., със сумата от 142 300 лв., представляващи отчетени разходите за данъчни цели, които органа по проходите е констатирал, че са в нарушение на данъчното законодателство, тъй като се касае за разходи по фактура за доставка на услуги, за които няма доказателства че реално са извършени.

С оглед изложените по-горе в частта по ЗДДС мотиви, касаещи документираната с тази фактура доставка, а именно, че събраните в ревизионното производство доказателства сочат, че посочената в нея услуга не е реално предоставена на жалбоподателя, както и че ревизираното лице е знаело, че участва в привидна доставка се налага извода, че е законосъобразна констатацията на органа по приходите, че за документирания с нея разход е приложима нормата на чл.16, ал.1 от ЗКПО, поради което този разход не следва да бъде признат за целите на ЗКПО. 

Настоящата съдебна инстанция счита, че в случая действително е приложима хипотезата на чл.16, ал.2, т.4 от ЗКПО, тъй като е доказано, че се касае за заплащане на услуга без тя да е реално осъществена. За целите на ЗКПО с тези разходи се преобразува счетоводният финансов резултат на основание чл.26, т.2 от ЗКПО - с разходите, които не са документално обосновани.

2. По отношение непризнатите разходи, документирани с издадени от „Ай Ди Де“ ЕООД фактури на стойност 197 500 лв.:

Както се установи в процеса на ревизията, органите са извършили насрещни проверки на дружествата „Агро 2013“ ЕООД и „ЧАСТЕН КЛУБ ФЕЙЪР ПЛЕЙ“ ЕООД. Ето защо следва да се отбележи, че при извършена служебна проверка в Търговския регистър, съдебния състав установи, че проверяваното дружество „ЧАСТЕН КЛУБ ФЕЙЪР ПЛЕЙ“ ЕООД с ЕИК 200395791 е променило наименованието си към 07.04.2014г., като преди това е било с наименование – „Ай Ди Де“ ЕООД.

Според изложените в РА изводи потвърдени от директора на „ОДОП“ – Бургас, услугите, документирани с издадените от „Ай Ди Де“ ЕООД на „ГЕОРГИЕВ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД фактури № 1000000014/17.02.2014 г. и № 1000000015/19.02.2014г.  не са реално изпълнени и същите са неправомерно издадени.

От декларираните писмени обяснение на управителя на „ГЕОРГИЕВ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД се установява, че „Ай Ди Де“ ЕООД /сега „ЧАСТЕН КЛУБ ФЕЙЪР ПЛЕЙ“ ЕООД/ е подизпълнител на ревизираното лице, за което има сключен договор от 01.10.2013г. за извършване на механизирани услуги по изграждане на лозов масив в с.Васково и с.Оряхово, обл.Хасково. Посочва се, че подизпълнителят е избран от главния изпълнител „ВИНЯ ДЕСОЛ ЕСПЕЙТ“ ООД, който поема изцяло отговорността по изпълнението на възложените дейности. Ревизираното лице сочи, че услугите на подизпълнител са били необходими, поради заетостта на техниката и персонала на „ГЕОРГИЕВ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД.

В ревизионният акт и придружаващия го РД не се съдържат подробни мотиви защо ревизиращият екип е приел, че по отношение на посочените две фактури издадени от „Ай Ди Де“ ЕООД е налице хипотезата на чл.16 от ЗКПО. Същите са общи и за съда не става ясно поради какви обстоятелства органа е стигнал до този извод.

Следва да се отбележи, че в РА може да липсват изложени от органа мотиви при издаването му, ако такива се съдържат в РД. От особено значение при издаване на ревизионен акт са фактите и правните основания, въз основа на които е направено, т.е. това са мотивите на ревизионния акт. Мотивите следва да са конкретни съображения за издаване именно на този акт. Мотивите са нужни, за да могат да бъдат проконтролирани органите по приходите, по точно, за да могат да се проверят съображенията им при издаването на ревизионния акт. Липсата на мотиви поставя в невъзможност висшестоящия административен орган и съдът да упражняват контрол за законосъобразност и представлява съществено нарушение на закона. Именно поради това и предвид нормата на чл. 117 ал.2 от ДОПК издаденият РА се базира на изготвен РД, който съдържа фактите и правните основания, въз основа на които е достигнато до извод за данъчна дължимост.

Съобразно Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г., ОСГК липсата на мотиви към първоначалния административен акт не съставлява съществено нарушение на закона и в случаите, при които по-горният административен орган е потвърдил акта, като е изложил съображения, позволяващи да се провери законосъобразността му при обжалването му по съдебен ред. В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че  с оглед процесуална икономия и осъществяване на принципа за бързина в административното производство и ненакърняване оперативността на администрацията би следвало да се приеме, че липсата на мотиви към основния административен акт не е съществено нарушение и тогава, когато по-горния административен орган, като е потвърдил обжалвания пред него акт, е изложил към решението си надлежни мотиви, разкриващи съображенията, по които е бил издаден, и позволяващи да се провери неговата законосъобразност. И в този случай се постигат посочените по-горе цели на изискването за мотивиране на административните актове, тъй като се обезпечава правилното упражняване на съдебния контрол над законосъобразността на такъв акт при възможност за страните за правилно ориентиране на защитата им пред съда.

Точно такъв е и настоящият случай. В решение № 279/04.12.2017г. с което директора на „ОДОП“ – Бургас потвърждава процесния РА № Р-02000217001105-091-001/18.09.2017г. относно преобразувания деклариран счетоводен резултат за 2014г. по фактури № 1000000014/17.02.2014 г. и №1000000015/19.02.2014г., издадени от „Ай Ди Де“ ЕООД се посочва, че на „ГЕОРГИЕВ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД е била извършена ревизия по ЗДДС за данъчен период м.февруари 2014г., приключила с издаването на РА №Р-02002815001757-091-01/15.09.2015г. Органът по приходите е оспорил упражненото от дружеството право на приспадане на данъчен кредит по издадените му от “Ай Ди Де“ ЕООД по цитираните две фактури с мотива, че не е налице доставка по смисъла на ЗДДС между “Ай Ди Де“ ЕООД и „ГЕОРГИЕВ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД. Горепосоченият ревизионен акт е обжалван по съдебен ред, като с Решение № 3057 от 14.03.2017г. Върховен административен съд на Република България е потвърдил обжалвания РА. Според мотивите на ВАС, след като „ГЕОРГИЕВ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД не е притежавало качеството на получател по доставките, отразени в издадените му от „Ай Ди ДЕ“ ЕООД фактури, то упражняването на данъчен кредит по фактурите е извършено неправомерно и е налице е хипотезата на чл.70, ал.5 от ЗДДС.

Съобразявайки решението на Върховния административен съд, с което е отменено решение № 1479/10.08.2016 г., постановено по адм. дело № 2512/2015 г. по описа на Административен съд – Бургас и жалбата на „ГЕОРГИЕВ ИНЖЕНЕРИНГ” ЕООД е отхвърлена, т.е потвърждава се РА, с който на жалбоподателя са определени допълнителни данъчни задължения по ЗДДС за данъчен период м.февруари 2014г. по цитираните две фактури издадени от „Ай Ди Де“ ЕООД, приходния орган приема за доказано, че в случая не е налице превъзлагане на работа от страна на изпълнител към подизпълнител, тъй като „ГЕОРГИЕВ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД не се явява фактически получател по договорените услуги, а „ВИНЯ ДЕСОЛ ЕСПЕЙТ“ ООД  е реалният получател на услугата. 

Предвид обстоятелството, че с процесните фактури са документирани доставки, които не са фактически получени от жалбоподателя, органа в настоящата ревизия е приел, че е приложима хипотезата на чл.16, ал.2, т.4 от ЗКПО – заплащане на услуги, които не са реално изпълнени. Направил е извод, че разходите, документирани с издадените от „Ай Ди Де“ ЕООД фактури на стойност 197 500 лв. не следва да бъдат признати за данъчни цели и с тях на основание чл.26, т.2 от ЗКПО следва да се преобразува декларирания счетоводен финансов резултат за 2014г.

Настоящата инстанция намира за правилен извода на административния орган, че „Ай Ди Де“ ЕООД не е предоставяло на жалбоподателя услугите, фактурирани му с процесните фактури. Действително се приема за доказано, че  в случая не е налице превъзлагане на работа от страна на изпълнител към подизпълнител, тъй като „ГЕОРГИЕВ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД не се явява фактически получател по договорените услуги, а „ВИНЯ ДЕСОЛ ЕСПЕЙТ“ ООД  е реалният получател на услугата. Обстоятелството, че с процесните фактури са документирани доставки, които не са фактически получени от жалбоподателя означава, че в случая е приложима хипотезата на чл.16, ал.2, т.4 от ЗКПО – заплащане на услуги, които не са реално изпълнени. От тук следва, че разходите, документирани с издадените от „Ай Ди Де“ ЕООД фактури на стойност 197 500 лв. не следва да бъдат признати за данъчни цели и с тях на основание чл.26, т.2 от ЗКПО правилно и законосъобразно е преобразуван декларирания счетоводен финансов резултат за 2014г.

Относно определените като дължими лихви за невнесени в срок авансови вноски за корпоративен данък, както е посочил и по-горестоящият орган, жалбоподателят не излага мотиви, чрез които да се изясни защо счита за недължима определената от органа по приходите лихва по реда на чл.89, ал.1 от ЗКПО. Ревизиращият орган е установил, че „ГЕОРГИЕВ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД е декларирало, че за 2014г. не дължи авансови вноски за корпоративен данък. С оглед констатираното в ревизионното производство, че за 2014г. дружеството дължи корпоративен данък в размер на 21 231,42 лв., е направен извода, че в случая следва да се приложи нормата  на чл.89, ал.1 от ЗКПО. Според цитираната разпоредба, когато 75 на сто от дължимия годишен корпоративен данък надвиши с над 20 на сто сумата на определените тримесечни авансови вноски за съответната година, върху превишението над 20 на сто се дължи лихва. По посочената в чл.89, ал.2 от ЗКПО формула, органът по приходите правилно и законосъобразно е определил сумата, върху която следва да бъде определен размера на дължимата от дружеството лихва. В съответствие с нормата на чл.89, ал.5 от ЗКПО е установил, че размера на дължимата лихва е 1 153,08 лв. Настоящата инстанция намира за правилна и законосъобразна констатацията на ревизиращите органи, че в случая е приложима нормата на чл.89 от ЗКПО, както и че правилно е определен размера на дължимата лихва за невнесените в срок авансови вноски.

С оглед изложеното съдът намира, че жалбата на „ГЕОРГИЕВ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД срещу Ревизионен акт № Р-02000217001105-091-001/18.09.2017 г., изцяло потвърден с Решение № 279/04.12.2017 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ при ЦУ на НАП, с който е начислен ДДС за данъчен период 01.10.2014г. в размер на 28 460 лева главница и лихва за просрочие в размер на 8 221, 32 лева и корпоративен данък за данъчен период 01.01.2014г. – 31.12.2014 г. в размер на 21 231,42 лева главница и лихва – 6 476,85 лева. е неоснователна и следва да се отхвърли.

При този изход на спора, разноски следва да се присъдят на ответника. На основание чл. 161, ал.1 от ДОПК на ответника се присъждат разноски съобразно отхвърлената част от жалбата. На администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. Определено, съгласно разпоредбата на чл.8, ал.1, т.4 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения съобразно, дължимото юрисконсултско възнаграждение възлиза на 2 461 лева.

Воден от горното и на основание чл.160 от ДОПК, Административен съд– град Бургас, осемнадесети състав,

 

Р   Е   Ш  И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ГЕОРГИЕВ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Ямбол, ул.“Хан Тервел“ №6, представлявано от управителя И.С.Г., чрез адв. П.П. ***, със съдебен адрес *** срещу Ревизионен акт № Р-02000217001105-091-001/18.09.2017 г., издаден на основание чл.119, ал.2 от ДОПК от В.Х.Р. на длъжност началник сектор „Ревизии”, като възложил ревизията и П.И.Г. на длъжност главен инспектор по приходите като ръководител на ревизията, изцяло потвърден с Решение № 279/04.12.2017 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ при ЦУ на НАП.

 

ОСЪЖДА „ГЕОРГИЕВ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Ямбол, ул. “Хан Тервел“ ***, представлявано от управителя И.С.Г., със съдебен адрес ***, да заплати на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Бургас при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 461 (две хиляди четиристотин шестдесет и един) лева.

 

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България, в 14 - дневен срок от съобщаването му.

 

                                                        СЪДИЯ: