Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 400 / 09.03.2017 г., гр.Бургас

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

         Бургаският административен съд, осемнадесети състав, на двадесет и трети февруари две хиляди и седемнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

                                                                            Председател: Ванина Колева

 

при секретаря С.Х., като разгледа докладваното от съдията Колева административно дело № 135 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл.172,  ал.4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), във вр. с чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и  чл.203 и сл от АПК.

         Oбразувано e по жалба на И.Д.К., ЕГН **********,***, против  принудителна административна мярка (ПАМ), наложена с протокол от 14.09.2016г., от Р.Ж.Е., гл.специалист в дирекция “Управление при кризи, обществен ред и сигурност” (“УКОРС”) при Община Бургас, с която е разпоредено преместване на паркиран автомобил марка Фиат, рег.№ ***, без знание и съгласие на неговия собственик или на упълномощен от него водач.

         С жалбата се иска отмяна като незаконосъобразна на наложената ПАМ. Жалбоподателят твърди, че извършеното от него паркиране не попада в нито една от хипотезите на чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП, тъй като за участъка, в който е бил паркиран лекият автомобил, е липсвал знак, въвеждащ забрана за паркиране или такъв, предупреждаващ за принудително преместване. Твърди, че паркираният автомобил не е правил невъзможно преминаването на другите участници в движението, още повече, че детската градина, пред чийто служебен вход е бил паркиран автомобилът, разполага и  с друг вход, от който е можело да се осъществи зареждане на кухнята.

          Ответникът по жалбата - Р.Ж.Е., гл.специалист в дирекция “Управление при кризи, обществен ред и сигурност” (“УКОРС”) при Община Бургас, лично и чрез процесуалния си представител оспорва жалбата.

          Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:

          Жалбата е подадена от лице с правен интерес и в предвидения от закона срок, поради което е допустима.

          Жалбата до съда е подадена, след като с писмо рег. индекс № 94-01-31684/4/27.12.2016г. директорът на Дирекция “Управление при кризи, обществен ред и сигурност” при Община Бургас е приел за неоснователна жалбата на И.Д.К. с рег. индекс 94-01-31684/17.09.2016г. Директорът е приел, че в конкретния случай жалбоподателят не се е съобразил с рапоредбата на чл.98, ал2, т.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и  паркираното в нарушение на закона МПС е направило невъзможно преминаването на останалите участници в движението, а именно товарните автомобили, които влизат и  излизат през вход/изхода към прилежащшия двор към кухнята на ЦДГ “Слънце”.

          На 14.09.2016г. в 11,45 ч. в гр. Бургас лек автомобил “Фиат”с рег. № *** е бил паркиран на ул. “Оборище” № 107 пред служебен вход/изход на ЦДГ “Слънце”, с “което си действие затруднява достъпа до него”. Този факт е констатиран с Протокол от 14.09.2016г. (л.5), съставен от ответника по жалбата, с който е разпоредено и преместването на автомобила без знанието на водача. Същият е натоварен на автокран рег. № *** за транспортиране и разтоварване на специализиран паркинг. Отразено е, че на място са направени 5 бр. снимки, неразделна част от протокола. Представенa е глоба с фиш № 7578 от 16.09.2016г., с която за нарушение на чл.98, ал.2, т.1 от ЗДвП, за това че е паркирал пред входа на ЦДГ “Слънце”, на основание чл.183, ал.2 от ЗДвП, му е наложена глоба в размер на 20 лева. Видно от приложената приходна квитанция № 0169255, глобата е заплатена.

           В съдебно заседание ответникът заявява, че автомобилът е бил паркиран пред служебен вход- изход на детска градина, където е указано, че е забранено паркиране. Когато е отишъл на място, директорът му обяснил, че няма откъде другаде да влезе автомобил, за да зареди детската градина. Автомобилът е вдигнат за това, че пречи за свободно зареждане на детската ясла. Специализираният автомобил, който зарежда яслата и който е бил на място, не е могъл да влезе в двора да зареди.

          По искане на ответника е разпитан свидетелят М.Т.С., който не е бил на място, но познава района. От показанията му се установява, че градината има два входа и двата входа са от страната на улица „Оборище“, на около 10 метра един от друг. Единият вход е по-голям, другият е малък. Входът, пред който е бил паркиран автомобилът на жалбоподателя представлява две големи двойни врати. Порталът се отваря навътре и през него могат да минат при отворени врати две коли едновременно, стига да не е по-голям камион. Никъде не е обозначено, че входът е към детска кухня. 

          При така установените факти съдът прави следните правни изводи:

          Съдът, намира че принудителната административна мярка е наложена от компетентен орган по смисъла на чл. 168 ЗДвП, според представени по делото Заповед № 1453/15.06.2015 г., издадена от кмета на Община Бургас и допълнително споразумение към трудов договор № ЧР-9/05.01.2015г., длъжностна характеристика и седмичен график за разпределение на служителите в отдел “ОФК” от 12.09.2016г. до 18.09.2016г. Актът е издаден в предвидената от закона форма, предвид липса на изрично законово изискване за писмена такава.

          Материалният закон е приложен правилно.

          Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки, между които преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. В този случай, длъжностните лица от службите за контрол, определени от министъра на вътрешните работи и/или длъжностните лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя уведомяват районното полицейско управление, от територията на което е преместен автомобилът, за новото местоположение на превозното средство.

          В настоящия случай, от наличните доказателства се установява, че репатрирането е извършено по устно разпореждане на специалист при Община Бургас /обективирано в нарочен протокол/, на който със заповед е възложено упражняване на правомощията по чл. 168, ал. 1 ЗДвП.

          Съгласно цитираната разпоредба, преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач може да бъде извършено в две хипотези. Първата хипотеза е, когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство. В настоящия случай не са ангажирани доказателства за наличие на неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудителното преместване на паркираното превозно средство. Напротив, след изявленията и  двете страни, съдът с определение в съдебно заседание на 16.02.2017г., на основание чл. 146, ал.1, .т.4 от ГПК, е приел за безспорно между страните, че не е било налице обозначение с неподвижен пътен знак В 27 на улицата, където е бил паркиран автомобилът. Поради това, макар да е установено, че паркирането е извършено в нарушение на правилата за движение и по конкретно на чл.98, ал.2, т.4  от ЗДвП, според който паркирането е забранено пред входовете и на прилежащите тротоари на детските заведения и училищата, то  в случая първата хипотеза не е приложима. 

          Като втора хипотеза законодателят е предвидил, че преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач може да бъде извършено, когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. В т.28 на §6 от ДР на ЗДвП е определено, че "участник в движението" е всяко лице, което се намира на пътя и със своето действие или бездействие оказва влияние на движението по пътя. Такива са водачите, пътниците, пешеходците, както и лицата, работещи на пътя.

          В протокола от 14.09.2016г. е отразено, че автомобилът затруднява достъпа по входа на детската градина. От показанията на ответника в съдебно заседание също се установява, че той и  колегата му са отишли на място по сигнал от детската градина, че паркираният автомобил възпрепятства преминаването на автомобила, който зарежда детската кухня, както и че на място ответникът е преценил, че автомобилът не може да мине през входа.

          Доводите на жалбоподателя, че така паркираният автомобил не пречи на преминаването на автомобилите зареждащи детската градина, се опровергават от събраните доказателства. От съвкупния им анализ следва, че така паркиралото МПС създава пречки за нормалното преминаване през входа/изхода на детската градина. Приложеният към административната преписка снимков материал, обсъден ведно с обясненията на ответника и  представения протокол, сочат на несъмнен извод, че лекият автомобил е паркиран пред входа на детската градина, което би създало пречки за нормалното преминаване на определена категория участници в движението - автомобилите, които зареждат кухнята. Ирелевантно е твърдението на жалбоподателя, че детската градина има друг вход. Освен това от показанията на разпитания свидетел се установява, че има друг по-малък вход за родители, но не и за зареждане. Без значение е и фактът, че не е обозначено, че сградата зад входа е детско заведение. Не е доказано и твърдението на жалбоподателя, че автомобилът, който зарежда е могъл да влезе през входа. Според показанията на ответника, той е отишъл именно по сигнал от градината, че автомобилът прави невъзможно преминаването през входа. Доказателствената тежест за установяване на факти, оборващи констатациите на административния орган, е на жалбоподателя. Представените от него снимки не са част от административната преписка и от тях не може да се установи, какво е било фактическото положение към момента на налагането на оспорената ПАМ. Това се установява от снимките част от административната преписка, от които е видно, че автомобилът е паркиран пред входа/ изхода за зареждане на детското заведение.

          Жалбоподателят не е опровергал констатациите, посочени в протокола и с оглед данните по делото може да се установи какво е било разположението на автомобила пред входа, като репатрирането му е наложено, поради паркирането му в нарушение на правилата за движение, като паркираното превозно средство е правило невъзможно преминаването на автомобилите, които зареждат, а освен това е затруднявало преминаването на пешеходците, които вървят по тротоара и пресичат улицата към входа на ЦДГ “Слънце”.

          Целта на принудителната мярка е преустановителна и превантивна. Административният орган налага предвидената по закон ПАМ, с цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административното нарушение. Преценявайки законосъобразността на оспорения акт съдът сита, че МПС-то е паркирано в нарушение на правилата за движение и създава пречки за останалите участници в движението, включително автомобилите, зареждащи детската градина и преминаващите пешеходци. От събраните доказателства се установява наличието на предпоставките по чл. 171, т. 5, б. "б", предл. второ ЗДвП за репатриране на процесния лек автомобил. В този смисъл е и практиката на ВАС по сходни казуси, обективирана в Решение № 14441 от 05.11.2013 г. по адм. д. № 4927/2013 г., решение № 12794 от 30.11.2015 г. по адм. д. № 2520/2015 г.; решение № 13309 от 14.10.2013 г. по адм. д. № 5883/2013 г. и др.

          От изложеното следва, че оспорената ПАМ е издадена от компетентен орган, в допустимата от закона форма, при спазване процесуалните правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона, поради което обжалването следва да бъде отхвърлено.     С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане, на основание чл.143, ал.4 от АПК, вър вр. с чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, жалбоподателят следва да заплати на ответника  юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лв.

          Поради изложеното и на основание чл. 172 от АПК, Административен съд гр. Бургас, осемнадесети състав,

 

РЕШИ:

 

          ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Д.К., ЕГН-**********,***, против принудителна административна мярка, наложена с протокол от 14.09.2016г., от Р.Ж.Е., главен специалист в дирекция “Управление при кризи, обществен ред и сигурност” при Община Бургас, с която е разпоредено преместване на паркирал автомобил марка Фиат, рег.№ ***, без знание и съгласие на неговия собственик или на упълномощен от него водач.

          ОСЪЖДА И.Д.К., ЕГН-**********,***, да заплати на Община Бургас юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 (петстотин) лева.

          Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                  

                                                                   СЪДИЯ: