Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Бургас, №     727     /17 април 2015г.

 

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на седемнадесети март, през две хиляди и петнадесета година, в състав:

                                                                                                                                                                                                                                

                                СЪДИЯ:   ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

 

при секретар М.В., като разгледа докладваното от съдия Л.Александрова адм.д. №135 по описа за 2015г. и за да се произнесе, съобрази:

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. АПК във вр. с чл.172, ал.5 от ЗДвП.

Жалбоподателят Х.С.Е., ЕГН **********, чрез адвокат И.А. е оспорил заповед № 423/02.09.2013 г. на ВНД началник на РУ МВР Царево към ОД МВР – гр.Бургас, с която на основание чл.171, т.1, буква „б” от ЗДвП му е наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление до решаване на отговорността”.

С жалбата се иска отмяна на акта. Изложени са твърдения за липса на правни и фактически основания за издаване на обжалвания акт, несъобразяване с принципа на съразмерност по смисъла на чл. 6 от АПК, тъй като жалбоподателя е възпрепятстван да ползва личния си автомобил за обслужване на семейните нужди. Според жалбоподателят, е недопустимо административният орган да налага ПАМ преди да се издаде наказателно постановление за констатираното нарушение, както и, че при издаване на заповедта не са били изпълнени задължителните предпоставки, съгласно процесуалните принципи на чл.55 от НПК, във вр. с чл.22 от ЗАНН. Изложени са твърдения за маловажност на констатираното нарушение.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не изпраща представител.

Ответникът по оспорването – ВНД началник на Районно управление „Полиция” Царево, редовно призован, не се явява, не изпращя представител.

Факти:

На 02.09.2013 г. около 22.30 ч. в с. Лозенец, в района на хотел „Ариана” посока Лозенец, жалбоподателят е управлявал лек автомобил марка „Опел”, модел „Инсигния Спорте Турер”, с регистрационен номер СА 16 89 ТМ, собственост на „Сфера България” ЕООД, след употреба на алкохол с концентрация 0.72 промила, измерени в издишания въздух. Пробата е направена в 23.35 часа, концентрацията на алкохол в кръвта е установена с техническо средство Дрегер 7410+ с фабричен № 0006, резултата е показан на водача. Издаден е талон за медицинско изследване № 0402959, който е получен от жалбоподателя. Съставен е протокол за химическа експертиза № 839/04.09.2013 г., според чието заключение, в изпратените за изследване проби кръв, взети от Х.Е. се доказва етилов алкохол в количество 0.68 %.

Въз основа на изложените факти, контролният орган е приел, че извършеното деяние, представлява нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и е съставил АУАН № 423/02.09.2013г.

На последната дата е издадена и оспорената заповед, с която е наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление до решаване на отговорността”. Във връзка с издадения АУАН, впоследствие срещу жалбоподателя е издадено и наказателно постановление № НП-423/13/09.09.2013г., с което на основание чл.174, ал.1 от ЗДвП, ВНД началник на РУ МВР – Царево към ОД на МВР – Бургас, му е наложил в размер на 500 лева и лишаване от право да управлява МПС за 7 месеца.

Правни изводи:

Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, адресат на обжалваната заповед, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество е неоснователна.

Съдът, намира че заповедта за налагане на принудителната административна мярка е издадена от компетентен орган по см. на чл.172 ЗДвП, в предвидената от закона форма и съдържа фактическите основания – управление на МПС под въздействието на алкохол и правните такива за издаването и – чл.171, т.1, б.„б” от ЗДвП.

По жалбата на Х.С.Е. сезирала съда е било образувано адм.д.№2582/2013г. по описа на АСБ. Постановеното по него решение №401/13.03.2014г. е било отменено от ВАС и делото върнато за ново разглеждане поради наведено за първи път пред касационната инстанция възражение за нищожност на оспорената заповед като издадена от некомпетентен орган.

Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП мерките на административна принуда по чл.171, т.1 от ЗДвП се прилагат от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност. Актът е издаден от началник на РПУ - Царево, упълномощен по силата на вписаната в него МЗ№Iз-1741/ 28.08.2012 год. на министъра на вътрешните работи. Тази заповед е изискана служебно от настоящият съдебен състав и е представена по делото – л.11. С нея министъра на вътрешните работи е определил ръководителите на Областните дирекции на МВР и Столичната дирекция на вътрешните работи или упълномощени от тях длъжностни лица да прилагат с мотивирана заповед ПАМ по чл.171 от ЗДвП. Въз основа на тази заповед директора на ОД МВР гр.Бургас е издал заповед рег.№з-2499/12.09.2012г. (л.12), с която е упълномощил длъжностни лица измежду които началниците на РУП да издават заповеди за прилагане на ПАМ.

Предвид така установените факти, възражението да нищожност на обжалваната заповед поради некомпетентност на органа да я издаде се явява неоснователно.

При издаването и, правилно е приложен и материалният закон.

Според чл.171, т.1, б.„б” от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, се прилагат принудителни административни мерки, между които временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или е под въздействието на друго упойващо вещество, както и при отказ да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца.

На жалбоподателят е наложена принудителна, именно при реализиране на първата хипотеза на нормата, когато водача управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта.

В настоящия случай, е доказано управление на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда (0,68 на хиляда). Като този факт е установен с медицинско изследване (Протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта № 839/04.09.2013г. – л.25 от адм.д.№2582/13г. на АСБ). При това положение, в съответствие с материалния закон, издателят на оспорената заповед е наложил съответната ПАМ.

Възражението за налагането на ПАМ преди издаване на наказателното постановление е неоснователно. Предназначението и ефектът на налагане на ПАМ по реда на чл.171, т.1, б.„б” от ЗДвП, е именно да се преустанови нарушението с цел да се осигури безопасността на движението, което предполага незабавни фактически действия по отнемане на свидетелството за управление. В този смисъл е разпоредбата на чл.172, ал.3 ЗДвП, съгласно която в случаите по чл.171, т.1, б."б" свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача се изземва със съставянето на акта за установяване на административното нарушение. Административният орган в случая действа в условията на обвързана компетентност. След като е констатирано административно нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и е съставен АУАН, временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността следва да се постанови от компетентният административен орган. В този смисъл, неоснователно е и възражението за несъразмерност на принудителната административна мярка и несъответствието й с целта, за която се издава.

По изложените съображения, съдът намира, че оспорената заповед не страда от пороците, регламентирани с нормата на чл. 146 АПК, които да обосноват нейната отмяна. Актът е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административната процедура и в съответствие с материалния закон - чл.171, т.1, б."б" от ЗДвП, и неговата цел - да се осигури безопасността на движението по пътищата и се преустанови извършването на административни нарушения.

Възраженията на жалбоподателя за приложение на принципите на чл.55 от НПК при издаване на обжалваната заповед, както и твърдението за маловажност на извършеното нарушение на основание чл. 28 от ЗАНН не следва да бъдат обсъждани, тъй като те биха били относими при евентуален спор относно законосъобразността на издаденото в последствие наказателно постановление, но не и към настоящият правен спор.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.172 от АПК, Административен съд гр. Бургас,

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х.С.Е., ЕГН **********, подадена чрез адвокат И.А. против заповед № 423/02.09.2013г. на ВНД началник на РУ МВР Царево към ОД МВР – гр.Бургас, с която на основание чл.171, т.1, буква „б” от ЗДвП, му е наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление до решаване на отговорността”.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България, в 14 - дневен срок от съобщаването му.       

               

 

 

                       СЪДИЯ :