ПРОТОКОЛ

       

Година 2009, 21.04.                                                                             град  Бургас

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД                     ХІ-ти административен  състав       

На двадесет и първи април                                две хиляди и девета година

В публично заседание в следния състав:

                                                    

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: В.Е.

Секретар: Г.Д.    

Прокурор:                                  

Сложи за разглеждане докладваното от съдия Е. 

Административно  дело номер  135  по описа за  2009 година.                     

На именното повикване в  14,00 часа се явиха:

 

Оспорващият – Областен управител на област с административен център гр. Бургас - редовно призован, се представлява от юк. С.

Ответникът – Общински съвет Созопол - редовно призован, се представлява от юрист Д. и адв. Б.Й. В залата се явява единствено процесуалния представител Д.Д.

 

ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:

 

ЮК. С.: Да се даде ход на делото.

 

ЮРИСТ Д.: Аз имам възражение по хода на делото. Считам оспорването за недопустимо. Съображенията ми за това са следните: Считам, че липсва годен за обжалване административен акт, предвид че обжалваното решение на общинския съвет има гражданско-правен характер и като такова то по своята същност няма белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. Същото не представлява общ административен акт, а е елемент от сложен състав на гражданско-правна сделка. С оглед на това считам, че решението на общинския съвет не подлежи  на контрол за законосъобразност по реда на чл. 32, ал. 2 от ЗА и 45, ал. 4 от ЗМСМА. Това мое твърдение кореспондира изцяло с решение № 936 от 19.02.2008 г. на ВАС, ІІІ отдел., адм. дело № 10715/2007 г., определение № 12707 от 18.12.2006 г. на ВАС, ІІІ отдел., адм.дело 10925/2006 г.

 

РЕПЛИКА ЮК. С.: Считам направеното възражение за неоснователно. Считам за безспорно, че процесното решение представлява индивидуален акт по смисъла на чл. 21 от АПК. Същото е част от сложен фактически състав по отдаване под наем на имот общинска собственост, който сложен фактически състав се състои както от административно- правни, така и от гражданскоправни елементи. В случая решението представлява административноправен елемент от сложния фактически състав. Следва да се има предвид, че с измененията направени в ЗОС - чл. 8, ал. 11, законодателят изрично предвиди решенията на общинските съвети за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество да бъдат оспорвани по реда на чл. 45 от ЗМСМА и безспорно процесното решение е такова. Във връзка с цитираната съдебна практика, същата е преди посоченото изменение в ЗОС и аз бих могла да цитирам повече в обратния смисъл. Прие се изричен текст и моля съдът да вземе предвид тълкувателно решение № 5/10.12.2008 г. на ВАС.

 

С оглед становищата на страните съдът намира възражението за недопустимост на оспорването за неоснователно.

Съдът приема, че е налице акт, който подлежи на съдебен контрол посредством отнасянето му от областния управител по реда на ЗА във вр. със ЗМСМА пред съответния административен съд, в случая настоящия.

Повече съображения по допустимостта на оспорването, съдът ще изложи в крайния съдебен акт.

С оглед на изложеното съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

 

СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпилото оспорване.

 

ЮК. С.:Поддържам оспорването. Нямам доказателствени искания.

ЮРИСТ Д.: Оспорвам заповедта на областния управител като неоснователна и недоказана. Нямам доказателствени искания.

 

Съдът като намира делото за изяснено от фактическа страна,

О П Р Е Д Е Л И :

ПРИЕМА приложената по делото административна преписка, съгласно приложението на л. 1 от делото.

ПРИКЛЮЧВА събирането на доказателствата.

         ДАВА думата по същество.

 

ЮК. С.: Моля да отмените процесното решение на общински съвет Созопол като неправилно и незаконосъобразно по мотиви, подробно изложени в заповедта на областния управител.

 

ЮРИСТ Д.: Считам мотивите на областния управител за неоснователни и по точно, че срока на наемното правоотношение не следва да е изтекъл. За вземане на решение за удължаване на наемното правоотношение общинският съвет следва да разполага с необходимото технологично време като за издаването на акта се прилага разпоредбата на чл. 57, ал. 6 от АПК. Макар и обжалваното решение да е формулирано след изтичането на срока на договора за наем считам, че в конкретния  случай е започнала да действа разпоредбата на чл. 236 от ЗЗД - ползване на помещенията със знанието и съгласието на наемодателя, водещо до продължаване срока на договора. Тези мои твърдения касаещи законосъобразността на оспореното решение кореспондират с установена съдебна практика в тази насока, а именно: решение по адм. дело № 226/2007 г. по описа на Окръжен съд – гр. Пловдив, решение по адм. дело № 512/2007 г. на Административен съд – гр. Пловдив и други. С оглед на това, Ви моля, да отхвърлите заповедта на областния управител като неоснователна и недоказана и оставите в сила решението на общинския съвет.

 

РЕПЛИКА ЮК. С.: Считам, че е неприложима разпоредбата на чл. 236 от ЗЗД, тъй като това е обща разпоредба, която се дерогира от разпоредбите на ЗОС, който в случая е приложимия закон.

 

Съдът счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.

 

Протоколът се изготви в съдебно заседание.

Заседанието приключи в  14,15  часа.

 

 

СЕКРЕТАР:                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: