Р Е Ш Е Н И Е

 

         1394                    13.07.2018г.                                      гр. Бургас

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският административен съд двадесети състав, в публично заседание на двадесет и пети юни две хиляди и осемнадесета година, в състав

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХР. ХРИСТОВ

при секретаря Ирина Ламбова, като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов административно дело № 1353 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

        

Производството е по реда на чл.156, във връзка с чл.129, ал.7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, във връзка с чл.9б и чл.4, ал.1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/.

Делото е образувано по жалба от П.И.П., ЕГН **********, чрез пълномощник адвокат С.Ц., със съдебен адрес:*** против Акт за прихващане или възстановяване № 94-01-8325/1/03.04.2018г., издаден от С.Г.В.на длъжност главен експерт в Дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама” при община Бургас, потвърден с Решение № 1137/04.05.2018г. на кмета на община Бургас.

Иска се отмяна на оспорения административен акт като незаконосъобразен и връщане на преписката за произнасяне от компетентния административен орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

 В съдебно заседание оспорващият П.И.П. се представлява от процесуален представител адвокат С.Ц., който поддържа жалбата съобразно изложените в нея аргументи и доводи.

         Ответната страна – Кмета на община Бургас се представлява от главен юрисконсулт Е. М., който оспорва жалбата като неоснователна. Претендира за присъждане на разноски в полза на ответната страна за възнаграждение на юрисконсулт.

         Съдът, като взе предвид разпоредбата на чл.168 от АПК и прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите и изразените становища прие за установено следното:

         Съгласно удостоверение за наследници изх.№ 94-01-28402/19.08.2015г. /л.7 от делото/ жалбоподателят П. е наследник на Иван П.П., починал на 27.05.2013г. По отношение на починалият Иван П. било образувано изпълнително дело № 2624/2012г. на основание Акт за установяване на задължения № АУ005587/27.07.2012г., влязъл в сила на 16.08.2012г. относно задължения за данък на недвижим имот и такса битови отпадъци за периода от 2008 до 2011г. В качеството му на наследник на И. П., жалбоподателят подал молба вх.№ 12646/31.08.2017г. /л.46 от делото/ до частния съдебен изпълнител С. Н.за прекратяване на изпълнителното дело, която с постановление изх.№ 21119/12.09.2017г. /л.47 от делото/ го прекратила на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.

         С платежно нареждане № 5202191157/13.10.2017г. и приходна квитанция № 5202600372/19.10.2017г., жалбоподателят внесъл по сметката на Община Бургас установеният с  АУЗД № АУ005587/27.07.2012г. данък върху недвижими имоти на наследодателя му Иван П. в размер на 526.56 лева. С платежно нареждане № **********/13.10.2017г. и приходна квитанция № 5202600372/19.10.2017г., жалбоподателят внесъл по сметката на Община Бургас и сумата 2 811.33 лева за такса битови отпадъци установеният със същия АУЗД.

         Впоследствие П.И.П. подал до Дирекция „МПДТР” при Община Бургас искане с вх.№ 94-01-2325/09.03.2018г.       /л.31-32 от делото/ да бъде издаден акт за установяване на недължимо платена от него сума в размер на 3 337.36 лева.

         Във връзка с направеното искане С.Г.В.на длъжност главен експерт в Дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама” при община Бургас издала оспорения Акт за прихващане или възстановяване № 94-01-8325/1/03.04.2018г.

         Актът бил връчен на П.И.П. по пощата с известие на 11.04.2018г., който го обжалвал по административен ред пред кмета на община Бургас с жалба вх.№ 94-01-8325/2/17.04.2018г. Кметът на Община Бургас Д. Н., в качеството му на решаващ орган, на основание чл.152, ал.2 от ДОПК, във вр. с чл.4, ал.5 от ЗМДТ отхвърлил жалбата с решение № 1137/04.05.2018г.

         Решението било връчено лично на упълномощеното от жалбоподателя лице с известие за доставяне по пощата на 10.05.2018г.

С жалба рег.№ 94-01-8325/3/23.05.2018г.  до съда, подадена чрез административния орган, чрез пълномощника му, П.И.П. оспорил Решение № 1137/04.05.2018г. на кмета на община Бургас, по повод на която е образувано настоящото дело.

В рамките на съдебното производство беше разпитан като свидетел С.Ж.С., който даде показания относно обстоятелствата, при които е извършено погасяването на задълженията за данък недвижими имоти, такса битови отпадъци и лихви от страна на жалбоподателя.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Въпреки, че жалбата е подадена против Решение № 1137/04.05.2018г. на кмета на община Бургас, като съдът приема, че същата следва да бъде разгледана като жалба против Акт за прихващане или възстановяване № 94-01-8325/1/03.04.2018г., издаден от С.Г.В.на длъжност главен експерт в Дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама” при община Бургас, потвърден с Решение № 1137/04.05.2018г. на кмета на община Бургас, на основание чл.156, ал.1, във вр. с чл.129, ал.7 от ДОПК.

Същата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна – адресат на постановения акт, имаща право и интерес от оспорването. Разгледана по същество същата се преценя като неоснователна поради следните съображения:

Разпоредбата на чл.129, ал.7 от ДОПК предвижда, че актовете за прихващане или възстановяване могат да се обжалват по реда за обжалване на ревизионните актове. Съобразно разпоредбата на чл.160, ал.2 от ДОПК, съдът преценява законосъобразността и обосноваността на обжалвания акт, като преценява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му.

Обжалваният акт за прихващане и възстановяване е издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма и в съответствие с материалноправните разпоредби на закона.

Съгласно чл.4, ал.1 от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК. Съгласно чл.4, ал.3 от ЗМДТ, в производствата по ал.1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а съгласно ал.4, служителите по ал.3 се определят със заповед на кмета на общината. По делото е представена заповед № 1681/01.07.2014г. на кмета на община Бургас /л.71 от делото/, с която на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА, чл.4, ал.3 и ал.4 от ЗМДТ и чл.8, ал.5 и чл.12, ал.1 от ДОПК, са определени служителите на общинската администрация с права и задължения на органи по приходите. Това са служителите от дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама” от трите отдела обособени в тази дирекция. Ето защо, оспорения акт е издаден от компетентен орган – главен експерт в Дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама”  при община Бургас,  съобразно нормата на чл.4, ал.1 и ал.3 от ЗМДТ и правомощията предоставени му със заповед № 1681/01.07.2014г. на кмета на община Бургас.

На основание чл.128, ал.1 от ДОПК недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от НАП, се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от НАП. Редът по който се извършва е предвиден в чл.129 от ДОПК, като според ал.1 прихващането или възстановяването може да се извършва по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на лицето. В ал.2 е посочено, че след постъпване на искането по ал.1 може да се възложи извършването на: 1. ревизия; 2. проверка, а разпоредбата на чл.129, ал.3 от ДОПК задължава органа по приходите да издаде АПВ в 30-дневен срок от постъпване на искането в случаите, когато в същия срок не е възложена ревизия.

В случая АПВ е издаден при спазване процедурата предвидена в чл.129 от ДОПК, в срока по чл.129, ал.3 от ДОПК, без да е възложено извършването на ревизия или проверка.

Съдът намира, че оспореният административен акт е издаден при спазване административно производствените правила, в съответната форма и с необходимите реквизити. Съдът приема, че актът е мотивиран предвид обстоятелството, че в както в него, така и в решението постановено от по-горестоящия орган по повод обжалването му са подробно описани законовите предпоставки за издаването му.

От жалбоподателя е заплатена сумата от 3 337.36.39 лева, представляваща данък недвижими имоти, такса битови отпадъци и лихви за периода от 2008г. - 2011г., за недвижими имот, собственост на наследодателя на жалбоподателя Иван П.П., починал на 27.05.2013г., установени с АУЗД № АУ005587/27.07.2012г., влязъл в сила на 16.08.2012г. На основание АУЗД било образувано № 2624/2012г., което впоследствие било прекратено от ЧСИ Станимира Николова с постановление изх.№ 21119/12.09.2017г., на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.

         Спорният въпрос по делото е дали извършеното от жалбоподателя плащане на установените по отношение на наследодателя му задължения данък недвижими имоти, такса битови отпадъци и лихви, е доброволно или не.

Съгласно чл.174 от ДОПК не подлежат на връщане доброволно платени публични задължения, изпълнени след изтичане на давностния срок, включително отписаните по реда на чл.173.

Жалбоподателят твърди, че процесните задължения са погасени по давност, на основание чл.171, ал.1 от ДОПК, поради което по отношение на внесената от него сума в размер на 3 337.36 лева е налице предвиденото в чл.128, ал.1 от ДОПК основание за възстановяването й, като недължимо платена. Твърди, че извършеното от него плащане не „доброволно” по смисъла на чл.174 от ДОПК, тъй като го е направил във връзка с намерението му да продаде недвижимия имот, по отношение на който са установени задълженията за  данък недвижими имоти, такса битови отпадъци и съответните лихви.

Настоящия съдебен състав намира за неоснователно твърдението на жалбоподателя, че извършеното от него плащане не е доброволно, поради следните съображения:

Според разпоредбата на чл.171, ал. 1 от ДОПК, публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Като правна последица от действието на нормите за давността, с изтичането на давностните срокове по чл.171 от ДОПК се погасява правото да се събере по принудителен ред публичното вземане. Самото публично вземане не се погасява - то остава дължимо. Давността погасява правото да се претендират публичните вземания, като те остават дължими и могат както да бъдат платени доброволно /чл. 174 от ДОПК/, така и да бъдат прихванати /чл. 128, ал. 1 от ДОПК/.

В конкретния случай е правно ирелевантна причината поради която е извършено плащането. Твърдението на жалбоподателя, че основанието да плати сумата от  3 337.36 лева е намерението му да продаде процесния недвижим имот, не може да обоснове изводът, че извършеното плащане не е доброволно. То не би било доброволно само ако е осъществено принудително чрез органа по чл.167, ал.1 от ДОПК.

Съобразно изложеното съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в рамките на правомощията му, при липса на съществени нарушения на административно-производствените правила, в съответствие с материално-правните разпоредби и целта на закона, поради което жалбата против него е неоснователна и не следва да бъде уважена.

При този изход на делото искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, следва да бъде уважено на основание чл.161, ал.1 от ДОПК, като същото бъде определено съобразно чл.8, ал.1, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното и на основание чл.160 от ДОПК, Бургаският административен съд, двадесети състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.И.П., ЕГН **********, чрез пълномощник адвокат С.Ц., със съдебен адрес:*** против Акт за прихващане или възстановяване № 94-01-8325/1/03.04.2018г., издаден от С.Г.В.на длъжност главен експерт в Дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама” при община Бургас, потвърден с Решение № 1137/04.05.2018г. на кмета на община Бургас.

ОСЪЖДА П.И.П., ЕГН **********д***  направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300.00 /триста/ лева.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

СЪДИЯ: