Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

     1917                                31.10.2018 година                                      гр.Бургас

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Бургаският административен съд, седемнадесети състав, на трети октомври две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

                              Председател: Атанаска Атанасова

 

при секретаря М.В., като разгледа докладваното от съдията Атанасова административно дело № 1351 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по повод постъпила жалба от „Константинос Анастасиу 98“ ЕООД с ЕИК ********, с адрес:  с. Млекарево, общ. Нова Загора, стопански двор, представлявано от  К. Анастасиу, против Акт за прихващане или възстановяване № П-02002018030475-004-001 от 09.03.2018г., издаден от старши инспектор по приходите при ТД на НАП- Бургас, потвърден с решение № 103 от 10.05.2018 г., поправено с решение за поправка на очевидна фактическа грешка № 104 от 17.05.2018 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Бургас при ЦУ на НАП.

В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на оспорения акт, поради нарушение на материалния закон. В нея се сочи, че издаденият срещу дружеството ревизионен акт не е влязъл в сила, както и че със съдебен акт е постановено спиране на неговото изпълнение, поради което не са налице изискуемите предпоставки за извършване на прихващане с насрещното вземане. По същество се иска отмяна на акта. Приложени са писмени доказателства.

В съдебното заседание жалбоподателят не изпраща представител, редовно уведомен. Не сочи нови доказателства.

Процесуалният представител на ответната страна оспорва жалбата. Представя административната преписка по издаване на оспорения акт. Моли за отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски.

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. При разглеждането и́ по същество, съдът намира за установено следното:

Жалбоподателят „Константинос Анастасиу 98“ ЕООД е земеделски производител и през стопанската 2016-2017 г. е обработвал собствена и наета земя, осъществявал е производство и търговия със селскостопанска продукция, отглеждане на крави, телета, биволици и свине в с. Изворово, общ. Антоново, обл. Търговище. Регистриран е по ЗДДС, считано от 05.04.2002 г.

На 13.02.2018 г. търговското дружество е подало справка-декларация с вх.№ 20001369426 за данъчен период м.01.2018 г., с която на основание чл.92, ал.3, т.1 от ЗДДС е декларирало ДДС за възстановяване в размер на 3 038.50 лева, посочен в клетка 81 на справката-декларация. Във връзка с така депозираната справка-декларация е била възложена с резолюция № П-02002018030475-ОРП-001/15.02.2018 г. на началник на сектор в ТД на НАП проверка по прихващане или възстановяване с обхват периода от 01.01.2018 г. до 31.01.2018 г. В хода на проверката са били съпоставени данните от справката-декларация, дневниците за покупки и продажби и данните от протокола, подаден по електронен път, като различия не са били установени. Извършена е била също справка в информационните масиви и в счетоводството на задълженото лице. Проверяващите лица са констатирали, че данъчният кредит е формиран основно от ДДС от доставки на дизелово гориво, резервни части, механична сеялка, консумативи, ел.енергия, вода, лекарства, куриерски услуги и други разходи свързани с дейността на дружеството. Счели са, че фактурите за доставки отговарят на изискванията на чл. 71 и 72 от ЗДДС и за тях е налице правото на данъчен кредит по чл. 68 от ЗДДС.

В хода на проверката е било установено също, че през процесния период дружеството е извършило ВОД на люцерна за Гърция, като се е снабдило с необходимите документи по чл.45 от ППЗДДС, които ги удостоверяват и е приложило нулева ставка за ДДС в съответствие с чл.53 от ЗДДС. При проверка на фактурите за доставка е било констатирано, че е посочен идентификационният номер по ДДС на получателя- Константинос Анастасиу с EL041389525, а транспортните документи удостоверяват получаването на стоките на територията на другата държава членка. За периода е била подадена коректна VIES- декларация за ВОД на стоки в рамер на 1955.80 лева.

         За проверявания период „Константинос Анастасиу 98“ ЕООД е реализирало приходи от продажба на слънчоглед, собствено производство- реколта 2017 г., включен в Приложение № 2, част II от ЗДДС, за който не начислява данък на основание чл.163а, ал.2 от ЗДДС. Спазено е било изискването да бъде изписано във фактурите за доставки основанието за неначисляване на данък.

При извършване на проверката е било установено, че задълженото лице за последните 12 месеца преди текущия е извършило доставки с нулева ставка на обща стойност 139 040.40 лева, представляваща 70.05 % от общата стойност на всички извършени от лицето доставки за същия период в размер 198 493.00 лева. Приходните органи са приели, че са изпълнени изискванията на закона и са налице основания за възстановяване на декларирания от дружеството данък в размер на 3 038.50 лева в 30-дневния срок от подаването на справката декларация.

След проверка в данъчно-осигурителната сметка на жалбоподателя, е било прието, че към датата на подаване на справката-декларация  същият има изискуеми публични задължения в общ размер на 27 557.03 лева. Служебната проверка в регистрите на дирекция „Събиране“ при ТД на НАП- Бургас е установила, че няма образувани изпълнителни дела. На 09.03.2018 г. е бил издаден обжалваният АПВ, с който на основание чл.92, ал.5 от ЗДДС е било извършено прихващане на подлежащия на възстановяване ДДС за м.януари 2018 г. в размер на 3 038.50 лева със задължения на дружеството за корпоративен данък в същия размер, установени с РА № Р-0200217005056-091-001/11.12.2017 г. за периода 01.01.2012 г. - 31.12.2014 г. (възлизащи общо на 31 439.10 лева). Този ревизионен акт е бил потвърден с решение № 47/27.02.2018 г. на директора на Дирекция „ОДОП“- Бургас, но търговското дружество е депозирало жалба и пред Административен съд- Бургас, по която е образувано адм.д. 738/2018 г. по описа на съда, което понастоящем не е приключило. С влязло в сила определение № 747/29.03.2018 г. по адм.д.№ 331/2018 г. по описа на АСБ изпълнението на ревизионния акт е спряно.

При тези фактически данни съдът намира от правна страна следното:

Оспореният акт за прихващане или възстановяване е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма. При извършената служебна проверка съдът не констатира нарушения на административнопроизводствени правила.

Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал.5 от ЗДДС, когато в случаите по ал. 3 и 4 са налице изискуеми публични вземания, събирани от Националната агенция за приходите, възникнали до датата на издаване на ревизионния акт или акта за прихващане и възстановяване, органът по приходите ги прихваща и възстановява остатъка, ако има такъв. На основание чл. 128, ал. 1 от ДОПК недължимо платените или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от Националната агенция за приходите, се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от Националната агенция за приходите.  По отношение на жалбоподателя е преценено от органите по приходите, че са налице предпоставките, установени в чл.92, ал.3, т.1 от ДДС, за възстановяване на данъка по чл.88, ал.3 от ЗДДС, който следва да бъде прихванат с изискуеми публични вземания за дължим от жалбоподателя корпоративен данък, установени по основание и размер с ревизионен акт. Действително, съгласно чл.153 от ДОПК обжалването на ревизионния акт не спира неговото изпълнение, а към датата на издаване на оспорения АПВ все още не е било спряно изпълнението на ревизионния акт, с който са установени задълженията на дружеството за корпоративен данък (РА № Р-0200217005056-091-001/11.12.2017 г.). С постановеното по-късно определение № 747/29.03.2018 г. по адм.д. № 331/2018 г. по описа на АСБ обаче изпълнението на ревизионния акт е спряно и този новонастъпил факт следва да бъде съобразен от съда на основание чл. 142, ал. 2 от АПК, приложима по силата на § 2 от ДР на ДОПК. Доколкото е спряно изпълнението на ревизионния акт по реда на чл.153 от ДОПК и съдебното производство по обжалването му не е приключило, съдът приема, че установените с него задължения за корпоративен данък не са изискуеми публични вземания и следователно не е налице една от предпоставките на чл. 92, ал.5 от ЗДДС за извършване на прихващане с насрещното вземане на жалбоподателя (в този смисъл Решение № 9527 от 28.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 294/2011 г., I отд. и Решение № 4956 от 26.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1645/2015 г., VIII отд.). Ето защо, обжалваният АПВ следва да се отмени, като издаден в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби, и на основание чл. 160, ал. 3 от ДОПК преписката следва да се върне на административния орган за ново произнасяне, в съответствие с горните указания.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Акт за прихващане или възстановяване № П-02002018030475-004-001 от 09.03.2018 г., издаден от старши инспектор по приходите при ТД на НАП, потвърден с решение № 103/10.05.2018 г., поправено с решение за поправка на очевидна фактическа грешка № 104/17.05.2018 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Бургас.

ИЗПРАЩА преписката на органа по приходите при ТД на НАП- Бургас за произнасяне по относно декларирания от „Константинос Анастасиу 98“ ЕООД с ЕИК ******** ДДС за възстановяване в размер на 3 038.50 лева, посочен в клетка 81 от справката-декларация по ЗДДС с вх.№ 20001369426/13.02.2018г., съобразно горните указания.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението.                                                

 

СЪДИЯ: