РЕШЕНИЕ

 

    750                                 дата 20 април 2016 год.                     град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас,    ХVІ-ти състав,

в публично заседание на 24 март 2016 год.,

 в следния състав:

 

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА

                                                                   ЧЛЕНОВЕ:    1. ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

                                                                                            2. ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ

Секретар: Й.Б.

Прокурор: Георги Дуков

 

разгледа докладваното от съдия СТОЙЧЕВА

КНАХ дело № 134 по описа за 2016год. и за да се произнесе

взе предвид следните обстоятелства:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуалния кодекс, във вр. с чл.63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на С.С.Г. *** против Решение № 1893/ 30.12.2015г., постановено по НАХД № 5130/2015г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № 3606 от 15.11.2013г. издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр.Бургас, с което, на касатора, за нарушение и на основание чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, както и за нарушение на чл.157, ал.6 от ЗДвП и на основание чл.185, предл.1 от с.з. му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева.

Съдебно решение се обжалва като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Не  оспорва съставомерността на констатираните деяния, наложеното наказание лишаване от правоуправление за срок от 24 месеца и отнетите контролни точки, като възразява срещу размера на наложената глоба от 2000 лева и посочва, че е безработен. Излага доводи за прилагане на чл.28 от ЗАНН. Иска се отмяна на съдебния акт.

В съдебно заседание касаторът се представлява от пълномощник, който поддържа жалбата на сочените в нея основания.

Ответникът по касация не се явява и не се представлява.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на съдебния акт.

Касационната жалба е процесуално допустима, подадена от надлежна страна, в законоустановения срок, а разгледана по същество е неоснователна.

Административният съд обсъди доводите на касационния жалбоподател, а съобразно разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК извърши и служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон.

Касаторът Г. е санкциониран за това, че на 13.09.2013г., около 00,15часа, е установен от контролни длъжностни лица към сектор „Пътна полиция“ Бургас да управлява лек автомобил в посока гр.Средец, срещу бензиностанция „Петрован“, във видимо нетрезво състояние, със силна миризма на алкохол, нарушена походка и  говор. Управлявал е автомобила с изтекъл срок на предходно съставен АУАН. Водачът е отказал да бъде тестван за алкохол с техническо средство, както и да даде кръв за анализ, за което му е издаден талон с рег.№ 194745 за изпращане на медицинско изследване. За установените нарушения е съставен АУАН, а впоследствие издадено и процесното НП, с което е ангажирана отговорността му за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП и чл.185, предл.1 от с.з., за това, че отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и не изпълнява предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта, както и че не носи акт за нарушение по ЗДвП вместо контролен талон. Районният съд по същество е приел, че установените деяния са съставомерни, като не е констатирал нарушения в хода на административно наказателната процедура при съставяне на АУАН и при издаването на НП. Обосновал е извод за правомерно ангажиране на отговорността на наказаното лице на сочените основания, наложените административни наказания е намерил за правилно определени в посочения размер, с оглед на което е потвърдил издаденото НП.

Настоящият съдебен състав намира, че съдебното решение не страда от сочените от касатора пороци и е съобразено с материалния закон и процесуалните правила.

Отказвайки да бъде тестван с техническо средство и да получи талон за кръвна проба, касаторът Г. е осъществил състава на вмененото му нарушение по смисъла на чл.174, ал.3 от ЗДвП. Съгласно посочената норма „Водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от 2 години и глоба 2000 лв.“. Безспорно съставомерно е и второто административно нарушение за което е ангажирана отговорността му, предвид това, че водачът е установен да управлява МПС след изтичане на едномесечния срок, в който има право да стори това с АУАН, заменящ контролния му талон, в противоречие с чл.157, ал.6 от ЗДвП.

Тези факти не се оспорват от касатора, като се възразява единствено срещу размера на наложеното административно наказание „глоба“ от 2 000 лева., за която счита, че е изключително завишена и моли да бъде редуцирана. Искането е неоснователно. За посоченото нарушение законът предвижда две кумулативни наказания –  лишаване от право да се управлява МПС за 24 месеца и глоба, чийто размер е фиксиран от законодателя на 2000 лева, каквито наказания са наложени на водача.  Глобата не е регламентира в граници, в които може да варира, поради което е обективно невъзможно изменение на нейния размер.  За конкретния случай не може да намери приложение и институтът на маловажния случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, като изложените от първоинстанционния съд мотиви в тази насока се споделят и от касационния състав на съда. Употребата на алкохол при управление на МПС безспорно повишава риска от настъпване на пътни инциденти, като по този начин се злепоставят и останалите участници в движението, а тяхната защита не следва да се заобикаля посредством института на маловажен случай.

На основание изложените по-горе мотиви и поради отсъствие на сочените отменителни основания за касиране на решението, същото следва се остави в сила, поради което и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, ХVІ-ти състав,

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1893/ 30.12.2015г., постановено по НАХД № 5130/2015г. по описа на Районен съд – Бургас.

 

Решението е окончателно.

 

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                          ЧЛЕНОВЕ: