Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 799

град Бургас, 05.04.2013г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на седми март, през две хиляди и тринадесета година, в състав:

                                                                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СТАНИМИР ХРИСТОВ

                                                                                                                                   ЧЛЕНОВЕ:  ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

                                                                                                                                                         ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

при секретар М.В. и с участието на прокурор ТИХА СТОЯНОВА изслуша докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА по КАНД № 134/2013г. за да се произнесе, взе предвид  следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Касаторът директор на Дирекция „Инспекция по труда” Бургас, чрез представител по пълномощие юрисконсулт В.Н., е оспорил решение №435/26.11.2012г. постановено по АНД №596/2012г. по описа на Районен съд Несебър, с което е отменено наказателно постановление №02-0202606/10.05.2012г. издадено от касатора. С наказателното постановление за нарушение на чл.415, ал.1 от КТ, на „Български мистерии 54” ООД, ЕИК 147048483, в качеството на работодател, е наложена имуществена санкция в размер на 5 000лв. Касаторът твърди, че решението на районния съд е неправилно и иска да бъде отменено, а по съществото на спора - да бъде потвърдено издаденото от него наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът и ответникът по касационната жалба, редовно призовани, не изпращат представители.

            Представителят на Окръжна прокуратура гр.Бургас счита, касационната жалба за основателна, а обжалваното решение, като неправилно, предлага да бъде отменено.

            Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице. Разгледана по същество е неоснователна.

Обжалваното решение е правилно, като краен резултат.

Районният съд е приел, че не е осъществен състава на административното нарушение, визирано в чл.415, ал.1 от КТ, защото според чл.6, ал.2 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, работникът е длъжен да представи трудовата книжка на работодателя си при прекратяване на правоотношението, който да отрази необходимите данни и да я върне на работника. Районният съд е приел, че за да бъде изпълнено предписанието от страна на работодателя е необходимо съдействието на работника и при липса на такова съдействие, работодателят се освобождава от последиците от забавата. Според районния съд в конкретния случай трудовата книжка се намира у работника, който не я е предоставил на своя работодател за вписване на прекратяване на трудовото правоотношение.  

Тези изводи на районния съд не се споделят от настоящия състав.

Субектът на нарушение е наказан затова, че не е изпълнил предписание, а не за това, че не е оформил надлежно трудовата книжка на конкретния работник, след прекратяване на правоотношението между тях. Предписанието на основание чл.405 вр. чл.404, ал.1, т.1 от КТ, като принудителна административна мярка, е административен акт, който подлежи на самостоятелно оспорване по реда на АПК. Само в такова производство адресата на предписанието може да оспори законосъобразността му, и по-конкретно да възрази срещу задължението, вменено му в процесното предписание, да оформи прекратяването на трудовото правоотношение с Д.Б., съгласно изискванията на чл.6, ал.1 от НТКТС. След като предписанието не е било оспорено, то в качеството си на административен акт е влязло в сила в този му вид. За съставомерността на процесното деяние е от значение наличието на предписание, което да е връчено надлежно на адресата, да е изтекъл срока на неговото изпълнение и наказващия орган да е констатирал, че предписанието не е изпълнено. Тези обективни елементи на състава в процесния случай са се осъществили. Доколко съдържанието на предписанието е съответно на изискванията на Наредбата е обстоятелство, което не е съставомерно.

Настоящият състав счита, че решението е правилно като краен резултат, защото Актът за установяване на нарушение е съставен извън срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН. Процесното предписание представлява т.19 от Протокол, съставен на 14.07.2011г., в която като краен срок за изпълнение е посочена датата 15.08.2011г. Този срок е определен от административния орган, който е автор на предписанието. Същият орган в административнонаказателното производство има качеството на наказващ. След като той е дал срок на работодателя да изпълни предписанието най-късно до 15.08.2011г., то неизпълнението на това предписание може да се констатира от деня, следващ изтичането на дадения срок, в случая 16.08.2011г. Действително констатирането на неизпълнението изисква активно действие от страна на наказващия орган, но това не е предпоставено от актове или действия на други органи или лица. Затова следва да се приеме, че на 16.08.2011г. на наказващия орган е бил известен нарушителят и извършеното от него нарушение. Активното действие, което се изисква от наказващия орган да бъде извършено за да се констатира неизпълнението на предписанието, след като не е обусловено от никакъв друг фактор, следва да се извърши в рамките на тримесечния срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН, от датата на изтичане на дадения от същия орган в друго качество (административен орган) срок за изпълнение на предписанието. Обратното разбиране, че срокът по чл.34, ал.1 от ЗАНН започва да тече от датата на действително извършената проверка от наказващия орган необосновано и в противоречие с разума на закона предоставя възможност на този орган неоправдано дълго да бездейства, въпреки че за констатиране на неизпълнението на предписанието неговите действия не са обусловени от нищо друго, освен от наличие на добра вола и организация.

В този смисъл настоящият състав счита, че от бездействието си от 16.08.2011г. до 19.12.2011г., когато реално е извършена проверката за изпълнение на предписанието, наказващия орган не може да черпи права.

Неспазването на срока за съставяне на АУАН по реда на чл.34, ал.1 от ЗАНН, е съществено нарушение на административно-наказателните правила, което опорочава наказателното постановление, обуславяйки неговата незаконосъобразност.

Районният съд е отменил това наказателно постановление, макар и на друго основание, поради което решението следва да бъде оставено в сила.

На основание чл.221, ал.2, във вр. с чл.218 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр.Бургас

 

Р Е Ш И:

 

                ОСТАВЯ В СИЛА решение №435/26.11.2012г. постановено по АНД №596/2012г. по описа на Районен съд Несебър.

            Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                     ЧЛЕНОВЕ: