Р Е Ш Е Н И Е

 

град Бургас, № 1495   /20.07.2018г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на двадесет и първи юни, през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

                                                                                ЧЛЕНОВЕ:  СТАНИМИР ХРИСТОВ

                                                                                                    ДИАНА ГАНЕВА

 

при секретар С. А. и с участието на прокурор Тиха Стоянова изслуша докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА по КАНД № 1346/2018г. за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Касаторът И.А.А., в качеството му на кмет на община Поморие, от гр. Поморие, ул.“Бунар Хисар“ №3, чрез адвокат Ю.Б.,***, е оспорил решение № 50/27.03.2018г. постановено по АНД № 515/2017г. по описа на Районен съд Поморие, с което е потвърдено наказателно постановление № 11-01-221/04.12.2017г. издадено от директора на Агенция за държавна финансова инспекция гр. София. С наказателното постановление на касатора, за нарушение на чл.126 от Закона за публичните финанси (обн.ДВ бр.15, от 15.02.2013г., в сила от 01.01.2014г.), на основание чл.32, ал.1, т.1 от Закона за държавната финансова инспекция, във вр. с чл.35, ал.1 от същия закон е наложена глоба в размер на 200 лв. Касаторът твърди, че оспореното решение е неправилно и иска да бъде отменено, а по съществото на спора - да бъде отменено наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът, чрез представител по пълномощие, поддържа жалбата и пледира за отмяна на оспореното решение, а по съществото на спора иска да бъде отменено наказателното постановление.

Ответникът по касация, редовно призовани не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение предлага да бъде оставено в сила.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните намира следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице, разгледана по същество е неоснователна.

Обжалваното решение е правилно.

Касаторът е наказан за това, че към 31.12.2014г. като кмет на община Поморие, в качеството на първостепенен разпоредител с бюджетни средства по смисъла на чл.11, ал.3 от Закона за публичните финанси е променил предназначението на средства, постъпили в община Поморие от такса битови отпадъци, предназначена за финансиране на дейностите по чл. 66, ал.1 от Закона за местни данъци и такси (ЗМДТ) общо в размер на 104 225 лв., като към края на годината бил наличен преходен остатък в размер на 0,00 лв., въпреки че е следвало да бъде в размер на 67 999 лв. С тази сума били платени други дейности извън обхвата на дейностите по чл.66, ал.1 от ЗМДТ, като тези средства не са налични в неусвоени средства (преходен остатък) към 31.12.2014г. на средствата от ТБО. Нарушението е квалифицирано като такова на чл.126 от Закона за публичните финанси, според който временно свободните средства по бюджета на общината могат да се ползват за текущо финансиране на одобрените по бюджета на общината разходи и други плащания при условие, че не се нарушава своевременното финансиране на делегираните от държавата дейности в определените им размери, както и на местните дейности, и се спазват относимите за общините фискални правила по този закон, като не се променя предназначението на средствата в края на годината. Това означава, че остатъкът от 67 999 лв. през текущата година може да се използва и за други дейности, стига това да не препятства осъществяването на дейността по чл.66, ал.1 от ЗМДТ и при условие, че същите средства в края на годината ще бъдат по сметките със съответното предназначение, т.е. към 31.12.2014г. е следвало да бъдат налични с предназначение - дейности по чл.66, ал.1 от ЗМДТ.

Всички факти, изпълващи обективните и субективни елементи на състава на нарушението са доказани по несъмнен начин. В касационната жалба се твърдят допуснати съществени нарушения на процедурата, които са неоснователни.

Обратно на твърдяното от касатора, в наказателното постановление и в АУАН е посочена нарушената разпоредба на чл.126 от Закона за публичните финанси, а в наказателното постановление е посочена и санкционната на чл.32, ал.1, т.1 от Закона за държавната финансова инспекция.

Не са налице нарушения на чл.52, ал.4 от ЗАНН, който изисква от наказващия орган, преди да се произнесе по преписката, да провери акта с оглед неговата законосъобразност и обоснованост и да прецени възраженията и събраните доказателства. Обстоятелството, че този анализ не е направен обстойно в мотивите на наказателното постановление, не означава, че е налице нарушение на тази законова норма. Наказателното постановление в конкретния случай съдържа подробни мотиви, в които са описани фактите и доказателствата, посредством които те са установени, което според настоящия състав може да се приеме и като отговор, макар имплицитно съдържащ се, на възраженията на наказаното лице срещу акта. В крайна сметка за законосъобразността на наказателното постановление е нужно по съответния предвиден в закон ред да е установено нарушението и да е доказано по несъмнен начин в обективните му и субективни предели.

В процесния случай съществени нарушения на процедурата не се установяват, а фактите, относими към елементите на състава на нарушението, са доказани. Не са налице предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН. Сумата 67 999 лв., която общината е разходвала по друго перо, а не за дейности по чл. 66, ал.1 от ЗМДТ е достатъчно съществена за да отсъстват всякакви обстоятелства, които да навеждат дори на индиция за съществуването на предпоставки за приложението на чл. 28 от ЗАНН.

Без значение за установяване на нарушението и ангажиране на административнонаказателната отговорност са твърденията за това какви дейности са били обезпечени с тези средства.

Правилно е определена датата на нарушението, тъй като законът изисква да не се променя предназначението на средствата в края на годината (чл.126 от ЗПФ). Т.е. от значение е наличието на тези средства към 31.12.2014г., доколкото законодателят позволява такива остатъци през годината да се разходват и за други дейности, при условие, че в края на годината не е променено тяхното предназначение. В процесния случай към 31.12.2014г. е установено, че остатъкът от такса битови отпадъци в размер на 67 999 лв. не е наличен, въпреки че без съмнение той не е разходван за дейности по чл. 66, ал.1 от ЗМДТ.

Поради неоснователност на касационните оплаквания решението на районния съд следва да бъде оставено в сила.

На основание чл.221, ал.2 във вр. с чл.218 от АПК, във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд Бургас,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 50/27.03.2018г. постановено по АНД № 515/2017г. по описа на Районен съд Поморие.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                               ЧЛЕНОВЕ: