Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 1655       /05.10.2018 година, град Бургас

 

Административен съд – Бургас, на двадесет и седми септември две хиляди и осемнадесета година, в открито заседание, в състав:

                                                                                   

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева

ЧЛЕНОВЕ: Румен Йосифов  

Веселин Енчев

 

при секретар Ирина Ламбова и прокурор Андрей Червеняков

разгледа докладваното от съдия Енчев адм. дело № 1345/2018 година 

 

 

            Производството е по реда на чл. 63 ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във връзка с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

            Образувано е по касационна жалба от И.А.А. *** – кмет на община Поморие, против решение № 51/27.03.2018 година постановено по н.а.х.д. № 513/2017 година по описа на Районен съд – Поморие (РС), с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 11-01-220/04.12.2017 година на директора на Агенция за държавна финансова инспекция (АДФИ) гр.София.

            С НП, за нарушение на §20 от ПЗР , връзка с чл.7 ал.5 от Закона за публичните финанси (ЗПФ), на основание чл.32, ал.1, т.1, вр. с чл.35 ал.1 от Закона за държавната финансова инспекция (ЗДФИ), на кмета на община Поморие – И.А. е наложена глоба в размер на 200 лева.

            Касаторът оспорва решението с аргументи, че същото е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

            Иска отмяна на решението и на НП.

            Ответникът не изразява становище по жалбата.

            Прокурорът пледира неоснователност на жалбата.

            Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок и от надлежна страна.

            С НП касаторът е санкциониран за това, че на 01.01.2017 година, в качеството му на кмет на община Поморие и като такъв - първостепенен разпоредител с бюджет, в тригодишния срок от влизане в сила на ЗПФ, определен с § 20 на ПЗРЗПФ, не е привел размера на поетите задължения за разходи в съответствие с изискванията на чл.94 ал.3 т.1 от ЗПФ, като по отчета на касовото изпълнение на бюджета на община Поморие за 2016 година са налични към края на годината задължения за разходи в размер на 7 076 664 лева, които представляват 29,70% от средногодишния размер на отчетените разходи за последните четири години – 23 825 150 лева. С деянието не е спазена бюджетната дисциплина регламентирана със ЗПФ.

            За да постанови оспореното съдебно решение, РС е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Съдът е приел, че АУАН е съставен от компетентен орган по смисъла на чл.35 ал.1 от ЗДФИ, а НП е издадено от оправомощено за това лице. Изложил е доводи, че при съставяне на АУАН и издаването на НП, органът е съобразил разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. В мотивите е изяснено още, че с обжалваното НП административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана по ясен и безпротиворечив начин, тъй като вмененото му нарушение по §20, вр. с чл.7 ал.5 от ЗПФ е доказано от обективна и субективна страна.

            Решението е правилно.

            Предмет на касационна проверка съгласно чл.218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно. В настоящия случай доводите в касационната жалба са неоснователни.

            Приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка изцяло съответства на доказателствата по делото.

            Съгласно §20 от ПЗРЗПФ, в срок три години от влизането в сила на този закон общините следва да приведат показателите си за наличните в края на годината поети ангажименти и задължения за разходи в съответствие с ограниченията по чл. 94, ал. 3, т. 1 и 2.

            Според чл.94 ал.3 т.1 от ЗПФ, с решението, с което приема бюджета на общината, общинският съвет одобрява и максималния размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през годината по бюджета на общината, като наличните към края на годината задължения за разходи не могат да надвишават 15 на сто от средногодишния размер на отчетените разходи за последните четири години; ограничението не се прилага за задължения за разходи, финансирани за сметка на помощи и дарения;

            Разпоредбата на чл.7 ал.5 от ЗПФ указва, че кметовете организират и ръководят съставянето, внасянето в общинския съвет и изпълнението на бюджетите на общините.

            Предвид изяснената фактическа обстановка и посочените правни норми, касационният състав приема, че жалбоподателят е осъществил състава на административното нарушение по §20 от ПЗРЗПФ във вр. с чл.7 ал.5 от ЗПФ. Към 01.01.2017 година – три години от влизане в сила на закона (01.01.2014 година) той -  като кмет на община Поморие и първостепенен разпоредител с бюджетни средства по смисъла на чл.11 ал.3 от ЗПФ, натоварен със задължение съобразно чл.7 ал.5 от ЗПФ за организиране и ръководене съставянето, внасянето в общинския съвет и изпълнението на бюджетите на общините, не е изпълнил задължението да не надвишава максималния размер на наличните към края на 2016 година (към 31.12.2016 година) ангажименти за разходи на община Поморие с 15 на сто от средногодишния размер на разходите на общината за последните четири години. Средногодишният размер на разходите на общината за последните четири години (2013 – 2016 вкл.) е бил 23 825 150 лева, а наличните към края на 2016 година поети ангажименти за разходи на община Поморие са били в размер на 7 076 664 лева – представляващи 29,70% от средногодишния размер на разходите на общината за последните четири години.

            Неоснователно е съдържащото се в касационната жалба възражение за неточно посочена правна квалификация в НП. В мотивите на НП, административнонаказващият орган ясно е посочил, че е нарушено изискването на чл.94 ал.3 т.1 от ЗПФ.

             Неоснователно е и възражението, че в административнонаказващият орган неправилно е определил размера на задълженията към края на 2016 година, тъй като по сметка на общината е била налична сума в размер на 3 000 000 лева, която е следвало да бъде изплатена на изпълнителя на обект „Реконструкция и модернизация на рибарско пристанище – Поморие“. Тъй като сумата е била усвоена по-късно от общината,  е станало невъзможно в срок да бъде погасено това задължение и поради тази причина следвало общият размер на установените задължения да бъде намален с 3 000 000 лева. Аналогично възражение е било направено и в хода на административнонаказателното производство, като същото е обсъдено в НП (т.2 на лист 3 от преписката).

            Наказващият орган законосъобразно е приложил и санкционната разпоредба на чл.32 ал.1 т.1 от ЗДФИ, при нарушение на нормативен акт, уреждащ бюджетната, финансово – стопанската или отчетната дейност, а относно размерът от 200 лева – същият е в размер на минимално предвиденото административно наказание „глоба“ (предвидена е глоба от 200 до 2000 лева), който съответства на обществената опасност на нарушението и нарушителя.

            Не са налице основания за прилагане на чл.28 от ЗАНН. Извършеното нарушение не е маловажно по смисъла на цитираната разпоредба, тъй като не представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с останалите нарушения от същия закон. Обстоятелствата, че от нарушението няма настъпили вредни последици и липса на предходни нарушения, не са в състояние да квалифицират случая като маловажен по смисъла на цитираната разпоредба. Процесното нарушение засяга особено важни обществени отношения, които са свързани с обществени средства от общинския бюджет. Касае се за публични финанси на административно-териториална единица и поради това се изисква несравнимо по-високо качество на подготовката и работата на държавната администрация в тази област. Нарушението не е маловажно и предвид на размера на превишението, който е 29,70 на сто (почти двойно над допустимото), което обстоятелство също следва да бъде отчетено.

            Предвид изложеното, на основание чл.221 ал.2 от АПК, във връзка с чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И

 

            ОСТАВЯ В СИЛА решение № 51/27.03.2018 година, постановено по н.а.х.д. № 513/2017 година по описа на Районен съд – Поморие.                        

 

            Решението е окончателно.

 

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                      ЧЛЕНОВЕ: