Р Е Ш Е Н И Е

№ 1195

гр.  Бургас, 30.12.2008 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС                                             ХII състав

на седемнадесети декември две хиляди и осма година

в съдебно заседание в следния състав:

 

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Ю.Р.

 

Секретар: Й.Б.

като разгледа докладваното от съдия Р. административно дело номер 1341 по описа за 2007 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 215 и сл. от Закона за устройство на територията (ЗУТ), вр. чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на М.Д.М. *** *** срещу Заповед № РД-01-912/16.11.2006 г. на кмета на община Царево за одобряване на проект на ПУП-парцеларен план за реконструкция (разширение) на път ІV-90075 “Лозенец-Царево” - общинска собственост с дължина на трасето 4600 м.

С протоколно определение от 26.03.2008 г. производството по делото е прекратено поради неизпълнение указанията на съда от страна на жалбоподателката да представи доказателства за собственост на недвижими имоти, засегнати от предвижданията на процесния план. Посоченото определение е отменено с Определение № 11465/30.10.2008 г. на ВАС, ІІ отд. по адм. д. 8592/2008 г. в частта за поземлен имот № 000143 и поземлен имот № 009523, находящи се в землището на гр. Царево и делото е върнато за продължаване на съдопроизводството в тази част. Съгласно мотивите на определението на ВАС, жалбоподателката е процесуално легитимирано лице по чл. 131, ал. 2, т. 1 от ЗУТ да оспори Заповед № РД-01-912/16.11.2006 г. на кмета на община Царево в частта й за посочените имоти, тъй като в регистъра на имотите към оспорената заповед е вписана като техен собственик.

В жалбата се съдържат оплаквания, че при издаването на оспорената заповед е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като жалбоподателката в качеството й на собственик на засегнати от плана имоти не е била уведомена за проекта на плана съгласно чл. 128, ал. 3 от ЗУТ, поради което заповедта се явява незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателката поддържа жалбата на изложените в нея основания. Допълнително излага аргументи за нищожност на заповедта поради това, че е постановена от некомпетентен админинистративен орган.

Процесуалният представител на ответника община Царево изразява становище за неоснователност на жалбата. В подкрепа излага аргументи за законосъобразността на оспорената заповед, включително относно компетентността на административния орган, за която твърди, че е приложима разпоредбата на чл. 128, ал. 3 от ЗУТ.

Заинтересованите страни М.Д.С., З.Г.Я., З.В.Р. и К.Н.Й. не се явяват и не изпращат процесуален представител.

Административен съд-Бургас, ХII състав, като взе предвид събраните по делото доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата основания за отмяна на оспорената заповед, намира следното:

Жалбата отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК, подадена е от процесуално легитимирано лице и в срока по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ. По изложените съображения жалбата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

С Решение по т. 39 от Протокол № 15/16.11.2006 г. ОЕСУТ при община Царево е приел техническо задание за изготвяне на проект за реконструкция на път ІV-90075 „Лозенец-Царево” – общинска собственост с дължина на трасето 4 600 м. Съгласно техническото задание целта на проекта е възстановяване и подобряване на транспортно-експлоатационните качества, повишаване на носимоспособността на настилката, увеличаване на пропусквателната способност на пътя, осигуряване на условия за безопасност на движението и добро отводняване на пътния участък.

С Решение по т. 4 от Протокол № 2/16.02.2006 г. ОЕСУТ при община Царево е приел представения идеен проект за реконструкция на път ІV-90075 „Лозенец-Царево”.

С Решение по т. 30 от Протокол № 7/01.06.2006 г. ОЕСУТ при община Царево е приел представения проект на парцеларен план за реконструкция на път ІV-90075 „Лозенец-Царево”. Проектът е обявен в ДВ, бр. 53 от 30.06.2006 г.

Проектът предвижда комукационната връзка между с. Лозенец и гр. Царево да се осъществи на два етапа. Първият етап обхваща землището на с. Лозенец и част от землището на гр. Царево в участък от границата между двете землища до предвиденото по проект кръстовище и пътна връзка с път ІІ-99. Вторият етап обхваща землището на гр. Царево в участък от гр. Царево до предвиденото по проект кръстовище и пътна връзка с път ІІ-99. Предвидена е пътна връзка между път ІІ-99 „Созопол-Царево” и път ІV-90075 (къмпинг Оазис).

Кметът на община Царево, като се е обосновал, че проектът на парцеларния план отговаря на изискванията на техническото задание и на Наредба № 8 за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове, е одобрил проекта за ПУП-парцеларен план за реконструкция (разширение) на път ІV-90075 “Лозенец-Царево” - общинска собственост с дължина на трасето 4600 м.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:

При определяне на материалната компетентност на административните органи, на които са възложени правомощия да одобряват подробни устройствени планове, законът се ръководи основно от три критерия – териториалният обхват на плана, неговият предмет и значението му (местно, регионално или национално). В случая определящият критерий за това от чия компетентност е одобряването на процесния план е неговият предмет, съставляващ обект на транспортната техническа инфраструктура. Съгласно чл. 129, ал. 4 от ЗУТ (Нова - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) за обектите на транспортната техническа инфраструктура парцеларният план се одобрява със заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството в едномесечен срок след приемането на проекта от Националния експертен съвет по устройство на територията. Разпоредбата на чл. 129, ал. 4 от ЗУТ е специална и не търпи изключения при прилагането й. По изложените съображения одобряването на процесния ПУП е от компетентността на министъра на регионалното развитие и благоустройството, а не на кмета на община Царево и следователно заповедта за одобряването му като постановена от некомпетентен орган се явява нищожен административен акт. В случая заповедта е обжалвана частично – досежно поземлени имоти № № 000143 и 009523, находящи се в землището на гр. Царево и следователно съдът разполага с правомощие да обяви нищожността на оспорената заповед единствено в тази част.

При наличието на порок при издаването на заповедта, сочещ на нейната нищожност, съдът не следва да обсъжда останалите основания за законосъобразност на оспорения административен акт по чл. 146 от АПК.

Предвид изхода на делото на жалбоподателката следва да бъдат присъдени извършените разноски по водене на делото, възлизащи на сумата от 230 лв., от които 10 лв. държавна такса и 220 лв. адвокатско възнаграждение.

Съгласно чл. 132, ал. 1, т. 3 от ЗУТ и Тълкувателно решение № 1 от 14.01.2008 г. по т. д. № 19/2007 г. на ВАС, ОСК решенията на административните съдилища, с които се произнасят по жалби срещу решения и заповеди за одобряване или изменение на устройствени планове по ЗУТ, не подлежат на касационно обжалване. Предвид изложеното настоящото решение е окончателно и не подлежи на обжалване.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 1 от АПК, вр. чл. 219, ал. 1 от ЗУТ Административен съд-Бургас, ХІІ състав

 

РЕШИ:

 

ОБЯВЯВА за нищожна Заповед № РД-01-912/16.11.2006 г. на кмета на община Царево за одобряване на проект на ПУП-парцеларен план за реконструкция (разширение) на път ІV-90075 “Лозенец-Царево” - общинска собственост с дължина на трасето 4600 м, в частта за поземлени имоти № № 000143 и 009523, находящи се в землището на гр. Царево, собственост на М.Д.М. ***.

ОСЪЖДА община Царево да заплати в полза на М.Д.М. *** разноските по водене на делото, възлизащи на сумата от 230 (двеста и тридесет) лева.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                                                       СЪДИЯ: