Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  1283            27.06.2018 г.             град Бургас

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Бургас, тринадесети състав, на четиринадесети юни две хиляди и осемнадесета година в публично заседание в следния състав:

 

  Председател: Панайот Генков

 Членове: 1. Станимира Друмева

                  2. Румен Йосифов

 

при секретаря Кристина Линова и прокурор Андрей Червеняков като разгледа докладваното от съдия Генков касационно наказателно административен характер дело номер 1340 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на А.Д.М., ЕГН **********, с адрес ***, чрез адвокат П.К., БАК против решение № 557/02.05.2018 г., постановено по НАХД № 254/2018 г. на Районен съд - Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № 17-0769-005661/12.12.2017 г. на началник група към ОД на МВР – Бургас, Сектор „Пътна полиция“, с което на касатора е наложена глоба в размер на 50 лева на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за нарушение на чл. 104а от същия закон и глоба в размер на 200 лева на основание чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от същия закон. На основание Наредба № Із-2539 на МВР са отнети 6 контролни точки. Иска се от съда да отмени първоинстанционното решение и наказателното постановление. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон. В съдебно заседание касаторът не се явява, представлява се от адвокат П.К., БАК. Иска отмята на първоинстанционното решение като неправилно и незакосъобразно.

Ответникът – Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Бургас не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура –  Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което е  процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

Производството пред Районен съд –  Бургас е образувано по жалба на А.Д.М. против наказателно постановление № 17-0769-005661/12.12.2017 г. на Началник група към ОД на МВР – Бургас, Сектор „Пътна полиция“. Отговорността на М. е ангажирана за това, че на 19.09.2017 г. около 08.50 часа в гр. Бургас, ж.к. „Меден Рудник“ по ул. „Въстаническа“ посока кръстовище „З. Стоянов“, управлява лек автомобил марка „Пежо“, модел „306“ с рег. № А ***ММ като по време на движение на МПС водача използва мобилен телефон без устройство „свободни ръце“ и водача управлява с изтекъл срок на СУМПС № 205095465 валидно до 09.06.2014 г. – неправоспособен. Посочено е, че автомобила е собственост на Ж.И.М.. Деянията са квалифицирани като нарушение на чл. 140а от ЗДвП и чл. 150а от ЗДвП.

За да потвърди оспореното наказателно постановление, първата инстанция е приела, че извършените нарушения от М. по чл. 104а и чл. 150а от ЗдвП са доказани по безспорен начин. Изложени са мотиви и за липсата на предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН.

Решението на Районен съд  - Бургас е правилно по отношение на нарушението по т. 1  и следва да се остави в сила и неправилно по отношение на нарушението по т. 2 и следва да се отмени в тази част.

Съгласно чл. 63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК, по реда на глава ХІІ от АПК.

Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно.

Съгласно разпоредбата на чл. 104а от ЗДвП на водача на моторно превозно средство е забранено да използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му. Неизпълнението на тази норма е скрепено със санкция, която е уредена в чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП, а именно глоба 50 лева водач, който използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без участието на ръцете му. В настоящия случай, както и Районен съд – Бургас е посочил от показанията на свидетеля П. – актосъставител безспорно се установява, че по време на управление на моторното превозно средство М. е използвал мобилен телефон, без устройство позволяващо използването на телефона без участието на ръцете му. Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че нарушението е установено по несъмнен и категоричен начин. Като е управлявал на посочените място и дата в АУАН и НП МПС, разговаряйки по мобилен телефон без устройство „свободни ръце“ М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на административно нарушение по чл. 104а от ЗДвП, за което законосъобразно на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева и на основание Наредба № Із-2539 на МВР са му отнети 6 контролни точки.

Съгласно разпоредбата на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП в приложимата редакция съобразно датата на извършване на нарушението (ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила от 26.01.2017 г.), за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство. Приложената санкционна норма също в приложимата редакция предвижда наказание глоба от 100 до 300 лева за този, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление или то е отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4.

С ДВ бр. 2/2018 г., в сила от 03.01.2018 г. разпоредбата на чл. 150а от ЗДвП е изменена и в новата редакция предвижда следното: за да управлява МПС водачът трябва да притежава свидетелство за управление валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС, да не е лишен от право да управлява МПС по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т.1 или т.4 от ЗДвП или по реда на чл. 69а от НПК и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено. Съответно изменена е и санкционната разпоредба на чл. 177, ал.1, т.2 от ЗДвП, която в новата си редакция предвижда наказание глоба за този, който управлява МПС без да е правоспособен водач, без да притежава свидетелство за управление валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС или след като е загубил правоспособност по реда на чл. 157, ал. 4 от ЗДвП или след като свидетелството му за управление на МПС е временно отнето по чл. 171, т. 1 или т. 4 от ЗДвП или по реда на чл. 69а от НПК или е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.

В настоящия случай наказаното лице притежава свидетелство за управление на МПС, но то е с изтекъл срок на валидност към датата на проверката.

От цитираните норми в предишната и настоящата редакция се установява, че процесното деяние, изразяващо се в управление на МПС със свидетелство за управление, чиито срок на валидност е изтекъл, е инкриминирано за първи път с изменението на нормата на  чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, публикувано в ДВ бр.2/2018 г., в сила от 03.01.2018 г. Едва в тази редакция на разпоредбата за първи път изрично е посочено, че за да управлява МПС водачът трябва да притежава свидетелство за управление, което да е в срок на валидност. Предвид изложеното наказателното постановление се явява незаконосъобразно в тази чу част, поради което решението следва да бъде отменено в тази част.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка  с чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд – Бургас, ХIII състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 557/02.05.2018 г. постановено по НАХД № 254/2018 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № 17-0769-005661/12.12.2017 г., издадено от Началник Група към ОД на МВР – Бургас, сектор „Пътна полиция“, в частта с която е наложена на А.Д.М. глоба в размер на 200 лева на основание чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 150а, ал.1 от същия закон И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 17-0769-005661/12.12.2017 г., издадено от Началник Група към ОД на МВР – Бургас, сектор „Пътна полиция“, в частта с която е наложена на А.Д.М. глоба в размер на 200 лева на основание чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 150а, ал.1 от същия закон.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 557/02.05.2018 г. постановено по НАХД № 254/2018 г. по описа на Районен съд – Бургас, в останалата част.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                              

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                         ЧЛЕНОВЕ: 1.                               

 

 

                                                                             2.