О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е   №2416

 

гр.Бургас , 08.10.2018г.

 

Административен съд  гр. Бургас , четвърти състав, в открито съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                                               СЪДИЯ: ГАЛИНА РАДИКОВА

при секретар С.Атанасова, като разгледа, докладваното от съдия Радикова административно дело № 133 по описа за 2018г. ,за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството е образувано по жалба, подадена от Д.П.Д., чрез процесуален представител адв. Б.Г. против изричен отказ на кмета на Община Царево по заявление по реда на чл.35, ал. от ЗОС, обективиран в писмо изх.№ 94-01-4118(1)/18.12.2017г. ; Заповеди с №№ РД-01-816/16.08.2005г.; РД-01-838/24.08.2005г., издадени от кмета на Община Царево и Заповед № РД-01-869/02.10.2007г., издадена от вр.изп. длъжността кмет на Община Царево.

            Жалбоподателката иска отмяна на изричен отказ на кмета на Община Царево по заявление по реда на чл.35, ал. от ЗОС, като счита, че същият е постановен при неправилно приложение на материалния закон. Иска и прогласяване на нищожност на Заповеди с №№ РД-01-816/16.08.2005г.; РД-01-838/24.08.2005г., издадени от кмета на Община Царево и Заповед № РД-01-869/02.10.2007г., издадена от вр.изп. длъжността кмет на Община Царево, тъй като не е била представлявана в производството, приключило с издаването им.

В съдебно заседание жалбоподателката не се явява и не изпраща представител. На 12.06.2018г. по делото е представено заявление от пълномощник адв. Б.В., с което се изразява становище по същество на спора, като се излагат аргументи в подкрепа на формулираните с жалбата искания.

Ответникът, чрез процесуалния си представител адв. Н., намира оспорването за неоснователно. Претендира присъждане на разноски. Представя списък и доказателства за сторени такива, в размер на 600лв. (л.208; 214;215).

С  определение, постановено в съдебно заседание на 26.09.2018г., е приключено съдебното дирене  и е даден ход на устните състезания.

Съдът намира, че това определение следва да бъде отменено.

Жалбата, подадена от Д.П.Д., чрез процесуален представител адв. Б.Г. против изричен отказ на кмета на Община Царево по заявление по реда на чл.35, ал. от ЗОС, обективиран в писмо изх.№ 94-01-4118(1)/18.12.2017г. ; Заповеди с №№ РД-01-816/16.08.2005г.; РД-01-838/24.08.2005г., издадени от кмета на Община Царево и Заповед № РД-01-869/02.10.2007г., издадена от вр.изп. длъжността кмет на Община Царево, следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото- прекратено при следните факти и по следните съображения:

І. ФАКТИТЕ:

На 21.07.2005г. до кмета на Община Царево била подадена молба вх.№ МЖ -01-2002 от П.Недев, Д.Димов , М.Високова и Н.Дукова, за закупуване на недвижим имот по реда на чл.35, ал.2 от ЗОС във вр. с чл.38, ал.4 от НРПУРОИ- дворно място от 1440кв.м., съставляващо парцел ІХ-58, VІІІ-58, квартал 11 по плана на с. Варвара върху което им било учредено право на строеж с договор от 18.04.1983г. Към молбата били представени съответните документи, сред които декларации за семейно и имотно състояние на молителите, договор за отстъпено право на строеж, разрешение за строеж,удостоверение за признато право на строеж върху държавно дворно място и право на собственост върху построените сгради и подобрения в мястото (л.59), оценителни протоколи, удостоверение за наследници (л.58).

Според последното, Д.Димов , М.Високова и Н.Дукова са молители в качеството на наследници на Л. Недева- деца, а П.Недев в лично качество и като наследник на Л. Недева- съпруг. В удостоверението за наследници като наследник била посочена и настоящата жалбоподателка- Д.П.Д..

За последната молителите П.Недев, Д.Димов , М.Високова и Н.Дукова подали декларация (л.56), с която заявили, че лицето притежава немски паспорт (с посочен номер) и е немски гражданин. Представили и пълномощно (л.60), с което Д. Д. упълномощава П.Недев да продава, включително и на себе си, като определя основните елементи на евентуални сделки с наследствените и от Л. Недева, имоти.

Производството по вх.№ МЖ -01-2002/21.07.2005г. приключило с издаването на Заповеди с №№ РД-01-816/16.08.2005г.; РД-01-838/24.08.2005г., от кмета на Община Царево.

Със Заповед № РД-01-816/16.08.2005г., П.Недев, Д.Димов , М.Високова и Н.Дукова били определени за купувачи на следния общински недвижим имот: дворно място с площ от 670 кв.м., представляващо УПИ ІХ-58, кв.11 по плана на с. Варвара при съответни квоти. Определена била цената на имота – 2854,20лв. и срок за плащането й.

Със Заповед № РД-01-838/24.08.2005г., П.Недев, Д.Димов , М.Високова и Н.Дукова били определени за купувачи на следния общински недвижим имот: дворно място с площ от 908 кв.м., представляващо УПИ VІІІ-58, кв.11 по плана на с. Варвара при съответни квоти. Определена била цената на имота – 5 700лв. и срок за плащането й.

На 7.09.2005г.(л.37) и 21.09.2005г. (159) между Община Царево и П.Недев, Д.Димов , М.Високова и Н.Дукова били сключени договори за продажба на недвижим имот частна общинска собственост с предмет имотите, посочени в Заповеди с №№ РД-01-816/16.08.2005г.; РД-01-838/24.08.2005г., от кмета на Община Царево.

На 1.10.2007г. до кмета на Община Царево била подадена молба вх.№ МЖ -01-2387 от М.Високова, П.Недев, Д.Димов  и Н.Дукова с искане за прекратяване на съсобственост с Община Царево и изкупуване на 11 кв.м. от ПИ 10094.501.86.

В производството по това искане била издадена Заповед № РД-01-869/2.10.2007г.(л.144). С този акт била прекратена съсобствеността на Община Царево върху недвижим имот, представляващ ПИ 10094.501.86, със стар идентификатор УПИ ІХ-58, кв.11, по кадастралната карта на с. Варвара чрез изкупуване на общинската част от имота с площ от 11/531 от  П.Недев, Д.Димов , М.Високова и Н.Дукова при съответни квоти. Определена била цената на имота – 400лв. и срок за плащането й. На 3.10.2007г. между Община Царево и П.Недев, Д.Димов , М.Високова и Н.Дукова бил сключен договор за продажба на недвижим имот частна общинска собственост с предмет- имота, посочен в заповедта.

На 16.11.2017г. Д.П.Д. ***, да й бъде продадена, на осн. чл.35, ал.2 от ЗОС, минимум 1/10 идеална част от поземлен имот с идентификатор 10094.501.86, тъй като в същата идеална част имала право на собственост върху четири сгради, законно построени в имота, част от бивши  УПИ ІХ-58, VІІІ-58, квартал 11, имот частна общинска собственост, актуван с АОС № 84 и 83/ 22.04.2005г.

Във връзка с това искане, кметът на Община Царево е изпратил до Д.П.Д. писмо изх.№ 94-01-4118(1)/18.12.2017г. (л.8). В него е посочил, че имотите са продадени от Община Царево на П.Недев, Д.Димов , М.Високова и Н.Дукова с договори от 21.09.2005г.

Като доказателство по делото е прието писмо изх.№ 97-00-149/18/29.06.2018г., подписано от директор на дирекция „Българско гражданство“ към Министерство на правосъдието, съдържащо изискана от съда информация относно евентуални промени в гражданството на жалбоподателката. Според него, с Указ №26/2.03.2003г. на Вицепрезидента на Република България лицето Д.П.Д. е било освободено от българско гражданство, а с Указ №106/12.10.2011г. на Вицепрезидента на Република България, е било възстановено българското й гражданство.

По фактите спор няма.

ІІ.ПРАВОТО:

1.            По отношение оспорването на изричен отказ на кмета на Община Царево по заявление по реда на чл.35, ал. от ЗОС, обективиран в писмо изх.№ 94-01-4118(1)/18.12.2017г.

Жалбата в тази й част е недопустима поради липса на акт, подлежащ на съдебен контрол.

Писмото няма характеристиките на индивидуален административен акт. То представлява уведомление, че към момента на подаване на искането адресатът му няма права на собственост върху имотите, поради което не може да извършва по отношение на тях разпоредителни действия.

2.            По отношение на оспорването на Заповеди с №№ РД-01-816/16.08.2005г.; РД-01-838/24.08.2005г., издадени от кмета на Община Царево и Заповед № РД-01-869/02.10.2007г., издадена от вр.изп. длъжността кмет на Община Царево, с искане за прогласяване на нищожност.

Жалбата е недопустима поради липса на правен интерес. Наличието на правен интерес за оспорващия, включително за валидност на акта, се преценява към момента на издаването му.

Към датите на издаване на Заповеди с №№ РД-01-816/16.08.2005г.; РД-01-838/24.08.2005г., на кмета на Община Царево, е действала забраната, въведена с разпоредбата на чл.22, ал.1 от Конституцията на РБ (ДВ, бр. 56 от 1991 г.). Според тази норма, чужденците и чуждестранните юридически лица не могат да придобиват право на собственост върху земя освен при наследяване по закон.  В този случай те следва да прехвърлят собствеността си.

През този период жалбоподателката не е притежавала българско гражданство, а немско такова, поради което е имала качеството на чужденец. Цитираната разпоредба допуска изключение, само когато по закон се наследява земя, но дори в този случай собствеността следва да бъде прехвърлена.

В случая дори не е било налице това изключение, тъй като няма наследяване на земя, а упражняване на права по чл.35, ал.2 от ЗОС от наследници.

Затова, след като за жалбоподателката изобщо не е съществувала правна възможност да заяви претенция по чл.35, ал.2 от ЗОС (ред. към момента на издаване на заповедите), то същата няма правен интерес да оспорва заповедите, с които Община Царево се разпорежда с имоти по този ред, по отношение на тяхната валидност.

Не е налице и правен интерес от оспорване за валидност на Заповед № РД-01-869/02.10.2007г., издадена от вр.изп. длъжността кмет на Община Царево. Тази заповед е била издадена в производство по чл.36 от ЗООС, което се развива между общината и лица, по повод налична между тези страни съсобственост върху определен имот. Към датата на издаване на акта, Д.П. не е имала право на собственост върху имота, предмет на заповедта, така че да има правен интерес от проверка валидността на акта.

3.            По отношение претенцията на ответника за присъждане на направените по делото разноски:

Разноските по делото по общо правило се възлагат върху страната, за която съдебният акт е неблагоприятен. Доколкото в разпоредбата на чл. 143 от АПК не е уредена отговорността за разноски при прекратяване на делото, освен при оттегляне на административния акт, на основание чл. 144 от АПК следва да намери приложение разпоредбата на чл. 78, ал.4 от ГПК. Според цитираната разпоредба, ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. В конкретния случай искане за присъждане на разноски е направено от ответника своевременно- в съдебното заседание на 26.09.2018 г. и е доказано по размер с приложения по делото договор за правна помощ и банково бордеро, удостоверяващо плащане на сума от 600лв. за адвокатско възнаграждение. Затова, направените от ответника разноски по делото в посочения размер следва да се възложат върху жалбоподателката, поради неоснователно предизвикан от последната правен спор.

Предвид гореизложеното и на осн. чл.144 АПК във вр. с чл. 253 ГПК и чл. 159, т.1 и 4, чл. 160 АПК, Административен съд  гр. Бургас , четвърти състав,

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ определение, постановено на 26.09.2018г., с което е приключено съдебното дирене  и е даден ход на устните състезания по АХД № 133/2018г. по описа на Административен съд - гр.Бургас.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата, подадена от Д.П.Д., чрез процесуален представител адв. Б.Г. против изричен отказ на кмета на Община Царево по заявление по реда на чл.35, ал. от ЗОС, обективиран в писмо изх.№ 94-01-4118(1)/18.12.2017г. ; Заповеди с №№ РД-01-816/16.08.2005г.; РД-01-838/24.08.2005г., издадени от кмета на Община Царево и Заповед № РД-01-869/02.10.2007г., издадена от вр.изп. длъжността кмет на Община Царево.

ПРЕКРАТЯВА производството по АХД № 133/2018г. по описа на Административен съд - гр.Бургас.

ОСЪЖДА  Д.П.Д. *** сума в размер на 600лв.

Определението подлежи на обжалване пред ВАС гр. София, с частна жалба, в 7 дневен срок от съобщаването му.

 

 

СЪДИЯ: