РЕШЕНИЕ № 311

 

25.02.2016 г., град  Бургас

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, на единадесети февруари, две хиляди и шестнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ХРИСТО ХРИСТОВ

ЧЛЕНОВЕ:      1. ЧАВДАР ДИМИТРОВ

                          2. ВАНИНА КОЛЕВА

 

 

секретар:  В.П.

прокурор: Андрей Червеняков

сложи за разглеждане докладваното от съдия Чавдар Димитров

КНАХ дело    номер  133 по    описа    за   2016  година.

 

 

Производството е по реда на чл. 63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Н.К.А., ЕГН **********,*** Загора, против решение № 1357/21.10.2015г., постановено по административно-наказателно дело № 3649/2015г. по описа на Районен съд – Бургас. С решението е потвърдено наказателно постановление № 3788/14.08.2015 година на Главен инспектор „Мониторинг“ Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на лицето за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. А от Закона за пътищата /ЗП/, на основание чл. 53, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 2 от ЗП и чл. 53 от ЗАНН е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лв.

Касаторът, редовно уведомен, не се явява и не се представлява. В жалбата твърди,  че решението на Районен съд – Бургас е неправилно и незаконосъобразно, за което излага подробни съображения. Наведени са доводи, че наказаното лице не е административнонаказателно отговорно по чл. 26, ал. 2, т. 1 б. А от ЗП и е нарушено правото му на защита.

Ответникът – Агенция „Пътна инфраструктура“ - гр. София, редовно уведомен, не се явява и не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за неоснователност на  касационната жалба, а решението на Районен съд –Бургас, като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила.

Касационната жалба, подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, е процесуално допустима.

Разгледана по същество, в  пределите на касационната проверка, Административен съд- Бургас, ХІХ-ти състав, намира за неоснователна по следните съображения:

Районен съд – Бургас, с решение № 1357/21.10.2015г., постановено по административно-наказателно дело № 3649/2015г. по описа на Районен съд – Бургас е потвърдил наказателно постановление № 3788/14.08.2015 година на Главен инспектор „Мониторинг“ Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на Н.А. за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. А от Закона за пътищата, на основание чл. 53, ал. 1, вр. чл. 26, ар. 2 от ЗП и чл. 53 от ЗАНН е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лв.

За да постанови оспореното решение районният съд е приел, че  АУАН и  НП са съставени от компетентни лица, описаното в акта и наказателното постановление нарушение е действително осъществено и правилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя. На следващо място съдебният състав е констатирал, че при индивидуализиране размера на санкцията АНО е съобразил обществената опасност на деянието и дееца, като не следва да се прилага чл. 28 от ЗАНН.

Така постановено решението е валидно, допустимо и правилно.

С процесното наказателно постановление Н.К.А. е санкциониран за това, че 14.07.2015 г., в 17,44 часа на път ІІІ-6008 на 500 м. преди табела на Лукойл Нефтохим в посока Айтос-Бургас е управлявал пътно превозно средство с пет оси. При проверката и направеното измерване е установено, че са надвишени нормите на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС и лицето няма разрешително или квитанция за платени пътни такси. За така констатираното е съставен акт за установяване на административно нарушение № 4644/14.07.2015 г., въз основа на който е издадено оспореното пред районния съд наказателно постановление.

Първоинстанционният съд е формирал правилна фактическа обстановка, която се подкрепя от данните по делото, съвсем подробно е описана и се възприема изцяло и от настоящия съдебен състав. В касационната жалба се преповтарят доводите и оплакванията, посочени в жалбата до районния съд, като по всички тях съдът се солидаризира с изразеното от БРС и не намира за нужно да ги преповтаря.

Безспорно се установява, че ППС управлявано от касатора, след измерване с надлежно техническо средство, съгласно изискванията на чл.35, ал.3 от Наредбата №11/2001г. за движение на тежки и/или извънгабаритни ППС, е констатирано надвишаване на нормите на Наредба № 11/2011г., в нарушение на разпоредбата на чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от ЗП, съгласно която е забранено в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства. Решаващият съд е изложил обстойни мотиви за съставомерността на деянието.

Настоящата инстанция намира за правилен изводът на районния съд, че не са налице предпоставките за квалифициране на случая като маловажен. В специалния закон – Закона за пътищата, не е предвиден като критерий за разграничаване на маловажен случай размерът на отклоненията от нормативно установените допустими габарити на превозното средство. Следва да се отчете и обстоятелството, че движението по път от републиканската мрежа на извънгабаритно ППС може да се извършва само след разрешение, респективно заплащане на такса на администрацията, управляваща пътя. Следователно, с извършването на самото нарушение – движение по републикански път на извънгабаритно ППС без издадено разрешение от АПИ, са нанесени вреди на републиканския бюджет.

Неоснователни са възраженията на касатора за неправомерно ангажиране на отговорността му на соченото основание, като според него отговорен е следвало да бъде неговият работодател. Разпоредба на чл. 26, ал.2, т.1, б. "а" от Закона за пътищата не поставя изискване относно субекта, който следва да се снабди с разрешение за специално ползване на пътищата, а съдържа единствено забрана за извършване на дейности по специалното ползване на пътищата чрез движение на тежки и/или извънгабаритни ППС, без за това да има надлежно издадено разрешение. Именно поради това субект на нарушението по чл. 26, ал.2,т.1, б "а" от ЗП е и лицето, което фактически е извършило дейността по ползване на пътя, а не само това, което е наредило превоза. Аргумент за кръга на задължените лица се съдържа и в чл. 15, ал.3 от Наредбата № 11/2001 год., съгласно която собствениците на извънгабаритни и/или тежки ППС или лицата, които извършват превозите, са длъжни да подадат в Агенция "Пътна инфраструктура" или в съответното областно пътно управление или община заявление за издаване на необходимото разрешително по образец. Последното се потвърждава и от санкционната норма на  чл. 53, ал.1, т.2 от ЗП, в която е предвидено наказанието да се налага на три отделни категории физически лица – нарушители на разпоредбите чл. 25, чл. 26 и чл. 41 от ЗП; извършващите движение на тежки и/или извънгабаритни ППС без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя; и лица, които наредят да бъде извършено движение на тежки и/или извънгабаритни ППС без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя. Ето защо касаторът е от кръга на субектите на нарушението, още повече, че в мотивите на НП е посочено, че касаторът осъществява движение на извънгабаритно превозно средство без разрешение, а с оглед коментираната по-горе норма на чл. 53, ал.1 от ЗП, водачът е измежду административнонаказателно отговорните лица в това му качество.

Предвид горното настоящата инстанция намира касационната жалба за неоснователна, като всички изложени по-горе съображения водят до извода, че атакуваното в настоящото производство решение на Бургаския районен съд е валидно, правилно и законосъобразно, съобразено с всички събрани и обсъдени по делото доказателства, поради което и следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. І-во АПК, във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН, Бургаският административен съд,

 

РЕШИ:

 

            ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1357/21.10.2015г., постановено по административно-наказателно дело № 3649/2015г. по описа на Районен съд – Бургас.                                

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                            ЧЛЕНОВЕ: