Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер   543          11.03.2013г.             град Бургас

 

Административен съд – гр.Бургас, тринадесети състав, на двадесет и първи февруари две хиляди и тринадесета година в публично заседание в следния състав:

 

  Председател: Таня Евтимова

 Членове: 1. Галина Радикова

                  2. Чавдар Димитров

 

при секретаря Г.Ф. и прокурор Тиха Стоянова като разгледа докладваното от съдия Димитров касационно наказателно административен характер дело номер 133 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63, ал.1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Зам.Началник Митница Бургас  против Решение № 33/14.12.2012г., постановено по НАХД № 111/2012г. на Районен съд – Малко Търново, с която е отменено наказателно постановление № 472/26.10.2012г, издадено от касатора, с което на С.Й.И. за извършено нарушение по чл.233, ал.1 от ЗМ е наложено административно наказание глоба в размер 1 059.50 лв. на основание чл.233, ал.1 от ЗМ и е постановено отнемане в полза на държавата на основание чл.233, ал.4  от ЗМ на изделия от сребро проба 925 с общо тегло 815 грама  и обща пазарна стойност в размер на  1 059.50лв. като предмет на нарушението. Твърди се, че първоинстанционното решение е неправилно и постановено при неспазване на процесуалния и материалния закон, като се излагат се подробни разсъждения в тази насока. От касационната инстанция се иска да отмени оспорвания акт като незаконосъобразен и да потвърди наказателното постановление. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1 от НПК във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН – неправилно решение поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В подкрепа на твърденията не са посочени нови доказателства. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител юрисконсулт М.Л. поддържа жалбата на основанията, изложени в нея.

Ответникът по касационна жалба - С.Й.И., ЕГН **********, редовно уведомен, не се явява, не се представлява, не ангажира становище по оспорването.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Бургас дава заключение за основателност на оспорването, като излага подробни съображения.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Районен съд – гр.Малко Търново е образувано по жалба на С.Й.И. против наказателно постановление № 472/26.10.2012г, издадено от касатора, с което на С.Й.И. за извършено нарушение по чл.233, ал.1 от ЗМ е наложено административно наказание глоба в размер 1 059.50 лв. на основание чл.233, ал.1 от ЗМ и е постановено отнемане в полза на държавата на основание чл.233, ал.4  от ЗМ на изделия от сребро проба 925 с общо тегло 815 грама  и обща пазарна стойност в размер на  1 059.50лв. като предмет на нарушението. Административнонаказателното производство е образувано със съставяне на АУАН № 412/11.07.2012г. от служители на Митница Бургас. Със завършващия първоинстанционното производство съдебен акт, състав на Районен съд – гр.Малко Търново е отменил атакуваното постановление, като е приел, че неправилно наказващият орган е ангажирал административнонаказателната отговорност на И.., тъй като предмета на нарушението са изделия от благороден метал – в случая сребро, то приложимата разпоредба е чл.18, ал.1 във връзка с чл.14а, ал.1 от ВЗ, във връзка с чл.5, ал.1 от Наредба № Н-1/01.02.2012 г. за пренасянето през границата на страната на парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях и водене на митнически регистри по чл. 10а от Валутния закон ( 

 

 

 

издадена от министъра на финансите, обн., ДВ, бр. 10 от 3.02.2012 г.)., а АНО неправилно е приел, че последната е нарушила разпоредбите на  чл.233, ал.1 от ЗМ и неправилно е приложил санкционните норми на ЗМ вместо ВЗ.

При постановяването на решението не са допуснати съществени процесуални нарушения, съдът е възприел правилна фактическата обстановка и въз основа на събраните доказателства е формирал вътрешното си убеждение.

 

Решението на районен съд – Малко Търново е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Предмет на касационна проверка съгласно чл.218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно. В настоящия случай наведените в касационната жалба доводи са неоснователни.

Като касационно оплакване е въведено твърдението, че първоинстанционният съд не е съобразил факта, че откритите и иззети от И.. изделия са стоки съгласно легалната дефиниция на §1, т.14 от ЗМ, като е посочен реда за тяхното деклариране. Безспорно е установено, че И.. е пренасяла изделия от сребро (проба 925) в общо количество 815грама. Следователно, макар тези изделия действително да са стока по смисъла на §1, т.14 от ЗМ, законодателя е уредил техния статут специално чрез цитираната Наредба № Н-1/01.02.2012 г., като следва да се има предвид, че съгласно §1, т.1 от ВЗ среброто е благороден метал. Следователно, за установяване на нарушението са приложими нормите на ВЗ, а не тези на ЗМ и оплакването е неоснователно.

 По изложените причини липсва нарушения при прилагането на материалния закон и на съдопроизводствените правила от страна на районния съд, тъй като същият е установил правилно и точно правнозначимите факти и ги е обсъдил надлежно в оспорения съдебен акт.

С оглед изложените съображения, съдът намира, че не са налице твърдяните касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено при правилно установена фактическа обстановка, в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

 

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка  с чл. 63, ал.1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд – гр. Бургас, ХІІІ състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 33/14.12.2012г., постановено по НАХД № 111/2012г. на Районен съд – Малко Търново.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                              

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                                 2.