Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

   1461                                    20.07.2018 год.                     гр.Бургас

                                     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД БУРГАС,ХІІІ административен състав

на дванадесети юли 2018 год.

в публично съдебно заседание в следния състав:

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТАНИМИРА ДРУМЕВА

                                                   ЧЛЕНОВЕ :  ДИАНА ПЕТКОВА

                                                                            РУМЕН ЙОСИФОВ

 

 

Секретар    Кр.Линова

Прокурор   Хр.Колев

като разгледа докладваното от  съдия Д.Петкова

канд.дело № 1338 по описа на 2018 г.

          За да се произнесе, взе предвид следното:

           Производството по делото е по реда на чл.208 и сл.АПК във вр. с чл.63 ЗАНН.

          Образувано е по касационна жалба, депозирана  от К.П.Б.,*** против Решение №508/20.04.2018 год. постановено по анд.№5130/2017 год. по описа на РС-Бургас,с което е потвърдено НП издадено от Директора на РДГ-Бургас.

          Касаторът релевира доводи за незаконосъобразност на съдебното решение поради противоречието му с материалния закон-касационно основание по чл.348 ал.1 т.1 НПК. Твърди, че нарушението извършено от административнонаказаното лице не е установено по безспорен начин поради което неправилно е санкционирано по чл.85  от Закона за лова и опазване на дивеча/ЗЛОД/.Сочи че при съставянето на АУАН са допуснати нарушения на административно производствените правила и по конкретно на чл.42 т.10 ЗАНН.Иска отмяна на съдебното решение,както и на потвърденото с него НП издадено от Директора на РДГ-Бургас

         В с.з.процесуалният представител на касатора поддържа изцяло жалбата.В дадения от съда срок представя писмени бележки с подробно изложени възражения.

         Ответната страна ,редовно и своевременно призована не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

         Представителят на ОП-Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба,поради което решението на въззивната инстанция следва да бъде оставено в сила.

         Настоящата съдебна инстанция,след като извърши проверка на оспорения съдебен акт на посоченото в него касационно основание, което съставлява такова по чл.348 ал.1 т.1 НПК във вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН, както и с оглед чл.218 ал.2 АПК във вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН приема за установено следното:

        Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в законово установения срок по чл.211 ал.1 АПК, от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210 ал.1 от АПК във вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН и при спазване на изискванията на чл.212 АПК във вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН.

        Разгледана по същество жалбата е  частично основателна.

        С решението, предмет на касационната проверка РС-Бургас е потвърдил НП №756/14.09.2017 год.,издадено от  Директора на РДГ-Бургас,с което на К.П.Б. *** на осн.чл.85  от ЗЛОД е наложено административно наказание “глоба“ в размер на 1000 лв., на осн. чл.94 ал.1 ЗЛОД е лишен от право на ловуване за срок от  три години, на осн.чл.95 ал.1 от ЗЛОД са отнети в полза на Държавата: вещите предмет на нарушението-2 бр. глави от сръндак ,на осн.чл.95 ал.2 е отнета вещта послужила за извършване на нарушението-автомобил Тойота РАФ 4,с рег.№ А 9046МА и на осн.чл.3 т.2 във вр. с чл.2 раздел І б.А т.3 от  Наредба за размера на обезщетенията на щетите нанесени на дивеча е определено да заплати на Югоизточно държавно предприятие-Сливен обезщетение в размер на 2000 лв.

       За да постанови решението си РС-Бургас е  събрал и приобщил към делото по надлежния процесуален ред относимите писмени и гласни доказателства, представени както с наказателното постановление, така и в хода на съдебното производство, което и спомогнало делото да бъде изяснено от фактическа страна.Обстоятелствата изложени в АУАН и НП са проверени от районния съд с допустимите от закона доказателствени средства.Решението е постановено на база събраните доказателства, като съдът е изпълнил задължението си да установи дали е извършено нарушението, както и извършителя на същото.Установената от въззивния съд фактическа обстановка се споделя изцяло от настоящата инстанция.Въз основа на нея решаващият съд е направил правилни и законосъобразни изводи относно допуснатото от касатора нарушение на чл.85 ЗЛОД.

       В тази връзка изложените в касационната жалба доводи не се споделят от настоящата инстанция.Установените по делото факти обуславят извода,че касаторът е  осъществил от субективна и обективна страна нарушението за което е санкциониран,а именно че на 21.07.2017 год. в землището на с.Маринка на границата със с.Извор, ДЛС Ропотамо, подотдел 264:в  ловува  като превозва с МПС Тойота РАФ 4,с рег.№А9046МА убит дивеч  2 бр. глави от сръндак неодрани, без да притежава разрешително за лов.Съгласно разпоредбата на чл.85 ЗЛОД който взема, пренася, превозва или укрива намерен жив, ранен или убит дивеч или разпознаваеми части от него без писмено разрешително за лов се наказва с глоба от 200 лв. до 1000 лв.Следователно законът урежда няколко алтернативни форми на административното нарушение. В предложение трето   е уредена хипотезата “превозва“. Между страните не съществува спор, че именно наказаното лице е управлявало лекия автомобил, с който е превозвал дивеча.При положение, че  автомобила  е бил управляван от Кр.Б., то последния е осъществил изпълнителното деяние на нарушението под формата на „превоз“. Т.е.изпълнителното деяние установено в АУАН и посочено в НП, а именно че наказаното лице е ловувало като превозвало с лекия автомобил убит дивеч без разрешително за лов.Твърденията на касатора ,че не е знаел какво превозва са ирелевантни ,тъй като административнонаказателната отговорност се носи и за нарушения извършени по непредпазливост.В настоящото касационно производство не се сочат убедителни доводи които да променят извода на съда относно  наличието на нарушението,неговото авторство,вината на извършителя.

       Настоящата инстанция счита за неоснователни твърденията за незаконосъобразност на акта за нарушение,обосновани с липсата на опис на иззетите вещи/чл.42 т.10 ЗАНН/.Съгласно цитираната разпоредба АУАН следва да съдържа опис на писмените материали и иззетите вещи ако има такива и кому са поверени.доколкото законът императивно предписва необходимото минимално съдържание на акта за нарушение,то липсата на някой от реквизитите сочи на неспазване на императивно правило,съответно актът е нередовен.Но в случая констатираната нередовност сама по себе си не е основание за отмяна на наказателното постановление,тъй като по делото е безспорно установено както нарушението  така и неговият характер.

       Настоящата инстанция обаче счита ,че административно-наказващия орган е допуснал нарушения при определяне размера на наложеното административно наказание “глоба“. Предвидените в разпоредбата на чл.85 ЗЛОД административни наказания “глоба“ са в размер от 200 лв. до 1000 лв. В конкретния случай наложеното наказание е в неговия максимум , без АНО да посочи мотиви обосноваващо взетото от него решение за индивидуализация на наказанието. Задължение на наказващия орган в административнонаказателното производство е да прецени дали размера се явява справедлив спрямо извършеното нарушение и дали санкцията съответства на разпоредбата на чл.12 ЗАНН.Смисълът на разпоредбата на чл.27 ал.2 ЗАНН и въведените с нея критерии за индивидуализация на наказанието  е санкционирането да се извърши при отчитане особеностите на всяко административно нарушение,свързано с конкретното деяние и нарушител и тяхната обществена опасност,определящи и тежестта на нарушението,с оглед налагането на най-справедливо за всеки конкретен случай наказание.А именно в тежест на административния орган е да обоснове и посочи съответните доказателства,въз основа на които е определил размера на наложената санкция.В настоящата хипотеза липсват каквито и да са доказателства сочещи,че касатора е бил наказван и друг път за същото или други нарушения по ЗЛОД,както и сочещи наличието на други отегчаващи вината обстоятелства.След като административния орган не е посочил обстоятелствата,послужили като основание за налагане на административното наказание в определения размер,то следва да се приеме че наказание определено в минималния размер,предвиден в закона,ще бъде достатъчно за да въздейства поправително и превъзпитаващо на лицето нарушител.Като е потвърдил НП в частта в която на касатора е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лв. задоволявайки се  бланкетно да посочи “че нарушението засяга драстично  реда на държавно управление ,РС-Бургас е постановил      решение в нарушение на закона,поради което същото в тази част следва да се отмени, а НП да се измени ,като административното наказание “глоба“ се намали на 200 лв.

        Настоящата инстанция счита,че правилно от страна на АНО е приложена разпоредбата на чл.95 ал.1 ЗЛОД,предвиждаща и кумулативно лишаване от право на ловуване за срок от три години за лице ,извършило нарушение на чл.85 ЗЛОД,както и законосъобразно  на осн.чл.95 ал.1 ЗЛОД са иззети вещите предмет на нарушението и е определен размера на дължимото обезщетение,съгласно Наредбата за размера на обезщетенията за щетите,нанесени на дивеча.В тази част решението на РС-Бургас следва да бъде оставено в сила.

       Относно отнемането в полза на Държавата на осн.чл.95 ал.2 във вр. с ал.1 ЗЛОД на МПС Тойота РАФ 4,съдът счита че е налице хипотезата на чл.20 ал.4 ЗАНН.Безспорно отнемането на лекия автомобил като средство за извършване на нарушението е предвидено в закона-чл.95 ал.2 във вр. с ал.1 ЗЛОД,както изисква чл.20 ал.1 ЗАНН.Но съгласно чл.20 ал.4 ЗАНН отнемането по ал.1 не се допуска,когато стойността на вещите явно не съответства на характера и тежестта на административното нарушение,освен ако в съответния закон или указ е предвидено друго.В ЗЛОД не е предвидено друго,тъй като не е посочено че отнемането се допуска и когато стойността на вещите явно не отговаря на характера и тежестта на нарушението.При липса на специален текст в ЗОЛД,при наличието на който да отпадне ограничението на чл.20 ал.4 ЗАНН,то  тази норма е приложима.По делото  не е извършена съпоставка между стойността на автомобила от една страна и от друга обществената опасност на деянието и стойността на предмета на нарушението .Нито АНО,нито РС-Бургас са изложили съображения в тази насока.При това положение решението на въззивната инстанция с което е потвърдено НП в частта по чл.95 ал.2 във вр. с ал.1 ЗЛОД следва да се отмени,след което да се постанови друго решение,с което да се отмени и НП в тази му част

        При извършената служебна проверка съдът констатира че решението на РС-Бургас е валидно и допустимо.

        Водим от горното и на осн.чл.221 ал.2 АПК във вр. с чл.63 ал.1 изр.2 от ЗАНН съдът

 

                                                     Р   Е   Ш   И

 

        ОТМЕНЯ  Решение №508/20.04.2018 год. постановено по анд.№5130/2017 год. по описа на РС-Бургас в частта, в която е  потвърдено НП №756/14.09.2017 год. изд. от Директора на РДГ-Бургас,в частта в която на К.П.Б.,*** за нарушение на чл.85 ЗЛОД му е наложено административно наказание“глоба“ в размер на 1000 лв. и в частта в която на осн.чл.95 ал.2 ЗЛОД е отнет в полза на Държавата лек автомобил Тойота РАФ“,с рег.№А 9046МА,вместо това ПОСТАНОВЯВА:

       ИЗМЕНЯ НП № 756/14.09.2017 год. изд. от Директора на РДГ-Бургас в частта в която на К.П.Б.,с посочен адрес за нарушение на чл.85 ЗЛОД е наложена административно наказание “глоба“ в размер на 1000 лв. ,като НАМАЛЯВА същото на 200 лв.

        ОТМЕНЯ НП № 756/14.09.2017 год. изд. от Директора на РДГ- Бургас,в частта в която за нарушение по чл.85 ЗЛОД е отнет  на осн.чл.95 ал.2 ЗЛОД в полза на Държавата лек автомобил Тойота РАФ 4, с рег.№А 9046 МА.

        ОСТАВЯ  в сила Решение №508/20.04.2018 год. постановено по анд.№5130/2017 год. по описа на РС-Бургас в останалата му част.    

       Решението е окончателно и не подлежи на обжалване .

 

 

 

      ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

                                                                                   2.