Р Е Ш Е Н И Е

 

№………….                     Дата 05 декември 2008 год.                     град Бургас

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас,    ХІІІ-ти състав,

в публично заседание на 06 ноември 2008 год.,  в следния състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т.Е.

                                                     ЧЛЕНОВЕ:          1. П.С.

                                                                                   2. Ю.Р.

 

Секретар: Г.Ф.

Прокурор: В. Ч.

 

разгледа докладваното от съдия С.

КНАХ дело № 1335 по описа за 2008 год. и за да се произнесе

взе предвид следните обстоятелства:

 

Производството се движи по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на “Поп – 2000 Д” ООД - гр.Бургас против Решение № 781/16.07.2008 год., постановено по НАХД № 1563/08 год. по описа на Районен съд – Бургас, с което е потвърдено НП № 03-145/04.03.2008 год. на директора на РИОКОЗ – Бургас, с което, на търговското дружество е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. за нарушение на Закона за здравето. Възразява се, че Районният съд не е обсъдил представени от касатора доказателства и е направил погрешни правни изводи, с което е нарушил процесуалния закон. Навеждат се и доводи за неправилно приложение на материалния закон във връзка с определянето на граничните стойности на шума, които според касатора е следвало да бъдат корегирани, а също така не била спазена и методиката за изчисление на шума, съгласно действащата нормативна уредба.

В съдебно заседание касаторът се представлява от пълномощник, който поддържа подадената жалба, като прави допълнително уточнение, че превишението на нормата на шум с 1 децибел е незначително и би могло да се дължи и на други странични фактори и въздействия.

Ответникът по касация не изпраща представител.

Представителят на окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за основателност на жалбата и отмяна на атакувания съдебен акт.

Касационна жалба е процесуално допустима, подадена от надлежна страна, в законоустановения срок, а разгледана по същество, настоящият съдебен състав преценява като неоснователна.

         Административният съд обсъди доводите на касационния жалбоподател, а съобразно разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК извърши и служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон.

         Постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и постановено съобразно нормите на материалния закон.

 Въз основа на събраните по делото доказателства, решаващият съд е формирал правилна фактическа обстановка, като е приел за установено, че при извършена проверка от контролните органи на РИОКОЗ – Бургас на 13.12.2007 год. в ресторант “Бакарди”, находящ се в кв.”Меден рудник”, гр.Бургас, е проведено измерване на нивата на шум от озвучаване с музикална уредба, монтирана в заведението, при което било установено, че в жилището, намиращо се над обекта, при работа на музикалната уредба, в периода 23,00 – 23,30 часа, еквивалентното ниво на шума превишава нормите  и изискванията на Наредба № 6/06 год. на МЗ и МОСВ, като констатираното ниво на шума било 31 децибела, при разрешени стойности 30 децибела през нощта. За констатираното нарушение бил съставен АУАН, в който били вписани горните констатации, въз основа на които впоследствие било издадено и оспореното наказателно постановление, с което на търговското дружество е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лв. Районният съд е приел, че състава на нарушението е осъществен, а събраните по делото доказателства не опровергават този извод, поради което потвърдил наказателното постановление.

Настоящият съдебен състав изцяло споделя фактическите и правни доводи на решаващия съд.

Възраженията на касационния жалбоподател касаят нарушения на процесуалния закон, свързани с необсъждане на представени по делото доказателства. Визират се представени документи за пренастройка на цифровият звуков процесор в ресторант “Бакарди”, в резултат на което максималното изходно ниво на звуковия сигнал е намалено с 3 децибела. Така представеното доказателство не би могло да обори успешно констатациите при извършеното измерване на шума. Това е така, тъй като не става ясно дали след тази пренастройка музикалната уредба всъщност не може да достигне такива нива на мощност, които да превишават граничната стойност от 30 децибела. Намаляването на изходната мощност с 3 децибела не означава задължително и непременно ограничаване на мощността в рамките на допустимите 30 децибела, най-малкото липсват доказателства в тази насока, въз основа на които да може да се направи подобен извод. В този смисъл, дори и да не е обсъдено изрично това доказателство, то не би могло да промени по същество правните изводи на съда.

Не се споделя и възражението за неправилно приложение на материалния закон, свързано неизвършване на корекция на крайния резултат с допустимите 5 децибела, съгласно Забележка 1 към Таблица 1, Приложение 2 към чл.5 от Наредбата. Във връзка с това възражение Районният съд е взел обосновано становище, което се споделя и от настоящия съдебен състав. Тълкуването което прави жалбоподателят е точно обратно на смисъла на закона. Предвиденото в Наредбата намаление с 5 децибела е приложимо в случаите на въздействие на тонален или импулсен шум, като по делото е безспорно, че шумът от музикалната уредба е именно тонален. В този случай следва да се намали предвиденото в наредбата гранично ниво от 30 децибела на 25 децибела, следователно констатираното превише

ние е вече не с 1 децибел, а с 6 децибела. Неправилно е тълкуването на жалбоподателя, че всъщност следва да се намали не граничната стойност, а стойността на констатирания шум.

Не се споделя и възражението за неправилно приложение на материалния закон във връзка с неправилна методика на измерване на шума, като се възразява, че следва да се извършват множество измервания, в резултат на които да се даде един краен среден резултат. Подобно разбиране не намира законова опора. От една страна законодателят е предвидил различни гранични стойности на шума за различни периоди от денононщието, поради което не може да се говори за осреднени стойности. От друга страна измерването е конкретно, в даден момент и ако се констатира нарушение в този момент, то не би могло да бъде компенсирано със следващ момент на покой, в който не се регистрира превишение. Нарушението е факт от обективната действителност, извършено в даден момент и обстоятелството, че в друг момент превишение не се констатира, не означава, че за тези два момента следва да се възприеме някаква средна стойност.

Що се отнася за възражението, че превишението на нормата е пренебрежимо малко и би могло да се дължи на страничен шум или да бъде в рамките на грешката, следва да се отбележи, че така провежданото измерване не е аналитичен метод, при който да се допускат отклонения в някакви норми. Предположенията, че превишението може да се дължи на страничен, случаен шум са само предположения, които, като не са скрепени с доказателства, не следва да бъдат обсъждани. 

В рамките на провеждания понастоящем съдебен контрол, съдът не констатира твърдяните пороци на съдебното решение, което като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл.221, ал.2, предл.1-во от АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ в сила решение № 781/16.07.2008 год., постановено по НАХД № 1563/08 год. по описа на Районен съд – Бургас.

 

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:……………………         ЧЛЕНОВЕ: 1………………..

 

                                                                                           2………………..