Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№:1325                                 04.07.2018г.                               гр.Бургас,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – гр.Бургас                                        IІІ-ти състав

На двадесети юни                                 две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

        Председател: Чавдар Димитров

Секретар: Ирина Ламбова

Прокурор: Т.С.

като разгледа докладваното от съдия Димитров

административно дело № 1331 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе пред вид следното:

 

Производството е по реда на чл.203 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по постъпила искова молба на А.Ж.Ч., ЕГН-**********,***, със съдебен адрес ***, против Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – гр. Бургас, за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 400,00лв., заплатено адвокатско възнаграждение за защита по НАХД № 1128/2018г. по описа на Районен съд - Бургас, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане.

Искът е предявен лично от ищеца. В исковата молба се твърди, че за обжалване на наказателно постановление (НП) № 17-0769-005248/04.12.2017г., издадено от Р. П., Начлник Група към ОД на МВР – Бургас, с-р Пътна полиция – Бургас, ищецът е ангажирал адвокат, който е подготвил жалбата и е осъществил процесуално представителство пред съда, за което му е заплатил възнаграждение от 400лв. Това НП е било отменено от съда с решение №519 от 23.04.2018г. на Районен Съд Бургас по АНХД № 1128/2018г., поради което претендира обезщетение за заплатеното адвокатско възнаграждение, ведно със законната лихва считано от деня на депозиране на исковата молба – 30.05.2018г. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски по настоящото производство – държавна такса и адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание ищецът не се явява, но се представлява от надлежноупълномощени мл. адвокат и адвокат, съотертно И.Н. от БАК и С.С.– също от  БАК, предвид обстоятелството, че съгласно чл.20, ал.5 и 6 от Закона за адвокатурата, младшият адвокат има правата и задълженията на адвокат с посочените в този закон ограничения и младшият адвокат може да представлява и защитава страни по дела в районните съдилища и по същите дела в окръжните съдилища, а заедно с друг адвокат – и по първоинстанционни дела в окръжните съдилища.

Ответникът, Областна Дирекция на Министареството на вътрешните работи – Бургас , редовно уведомена, се представлява от ю.к. Д., която оспорва исковата молба и размера на заплатения адв. хонорар за процесуално представителство пред настоящата съдебна инстанция.

Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за основателност на иска и пледира за уважаването му. Счита, че претендираните разноски следва да бъдат присъдени съобразно Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, от фактическа страна намира следното:

С НП № 17-0769-005248/04.12.2017г., издадено от Р. П., Начлник Група към ОД на МВР – Бургас, с-р Пътна полиция – Бургас, на ищеца А.Ч. за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането, на основание чл.638, ал.1, т.1, вр. чл.461, т.1 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 250 лв., за това, че на 13.08.2017г., около 22.05 часа, в гр. Бургас, бул. Мария Луиза, като водач на МПС Фолксваген Пасат с рег. № А 5671 КХ е управлявал последния без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“  към момента на проверката.

Наказателното постановление е било оспорено пред Районен съд - Бургас, за което е било образувано НАХД № 1128/2018г. С решение № 519/23.04.2018г., съдът е отменил НП. Решението не е било обжалвано и е влязло в сила на 11.05.2018г. – датата следваща тази на изтичане на 14-дневния срок в полза на АНО за оспорването му пред касационна инстанция. В образуваното административно-наказателно дело при разглеждането му в открито съдебно заседание пред районния съд, ищецът се е представлявал от надлежно упълномощен процесуален представител – младши адвокат И.Н. ***. Видно от представения при провеждане на откритото съдебно заседание пред районния съд договор за правна защита и съдействие, в него е уговорено възнаграждение в размер на 400лв., за което е отбелязано, че е платено изцяло в брой, като договорът има характера и на разписка за направеното плащане.

 

При така изяснената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

 

Налице е отменено наказателно постановление относно наложена глоба в размер на 250лв. На основание т.1 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015г. на ВАС и ВКС, искът е допустим и е подсъден за разглеждане от административните съдилища.

Съобразно чл.7 от ЗОДОВ, искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по местожителството на увредения срещу органите по чл.1, ал.1 и чл.2, ал.1 ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. Ищецът твърди, че увреждането е настъпило от издадено НП от Начлник Група към ОД на МВР – Бургас, с-р Пътна полиция – Бургас, т.е. при спазване правилата за родова и местна подсъдност, компетентен да разгледа предявения иск е Административен съд - Бургас.

Областната дирекция е юридическото лице, съгласно чл.37, ал.2 ЗМВР. Съобразно правилата на чл.205 от АПК, искът е предявен срещу надлежен ответник. Отмяната на НП касателно наложената глоба в размер на 250лв. изцяло, като властнически акт на административен орган, представлява материално правно основание по смисъла на чл.1 от ЗОДОВ за реализиране на претенция по възмездяване на причинените от ищеца щети, в това число и заплатените разноски за процесуално представителство.

За да се ангажира отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ в случая трябва да са налице следните предпоставки: 1.Да е налице отменено като незаконосъобразно наказателно постановление, 2.Да са претърпени реално имуществени вреди, от които да са настъпили обективно негативни последици в правната сфера на ищеца и 3.Да е налице пряка и непосредствена причинноследствена връзка между отмененото НП и вредите. В производството по ЗОДОВ за обезщетяване на имуществени вреди, причинени от заплатено адвокатско възнаграждение, следва да се установи наличието на плащане на това възнаграждение към момента на ползване на адвокатската услуга за процесуално представителство.

Съгласно чл.4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране отговорността на държавата на основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. При липса на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по този ред.

Отношенията между адвокат и клиент се уреждат от договор, какъвто е и договорът, чиито разноски се претендират като обезщетение. Съобразно т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. на ВКС по т.д. № 6/2012г., ОСГТК, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начинът на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.

Съдът приема, че отмененото наказателно постановление представлява незаконосъобразен административен акт по смисъла на чл.203 ал.1 от АПК и чл.1 ал.1 от ЗОДОВ и вредите причинени от него могат да се компенсират по реда на чл.1 от ЗОДОВ, с оглед посоченото в Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017г. на ВАС по т.д.№2/2016г. Ето защо е налице първата материалноправна предпоставка за реализиране на тази отговорност. С влязло в сила съдебно решение е било отменено издадено срещу ищеца наказателно постановление. От този незаконосъобразен акт той е претърпял вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по обжалването му, в размер на 400 лева. Според правилото на чл.4 от ЗОДОВ, дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Ищецът не би заплатил адвокатското възнаграждение и заплатената на това основание сума не би представлявала за него вреда, ако не бе издадено наказателното постановление, отменено впоследствие като незаконосъобразно. Независимо, че липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство по ЗАНН, по своя преценка оспорващият притежава свободата и правото на лична преценка да ангажира адвокатска защита и да направи за нея разходи, за да обезпечи успешния изход на спора по обжалване на издадено срещу него НП, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт – наказателното постановление. От това следва, че е налице и втората материалноправна предпоставка за отговорността на държавата по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.

Изпълнено е и третото условие за реализиране на тази отговорност, а именно да е налице причинна връзка между издаденото наказателно постановление, отменено като незаконосъобразно по съответния ред и заплатеното във връзка с неговото обжалване адвокатско възнаграждение. Пак според Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. на ВКС по т.д. № 6/2012г., ОСГТК, неразделната взаимовръзка между издаденото наказателно постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие – гражданинът не би потърсил адвокатска помощ, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ неговите законни права и интереси. Безспорно, потърсената адвокатска помощ и платения адвокатски хонорар е пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административнонаказващия орган.

Изложеното мотивира съдът да приеме, че са установени и доказани предпоставките за реализиране на отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което исковата претенция е основателна и следва да бъде уважена, а ответникът бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер на 400лв., представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение за обжалване на наказателното постановление, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба, както е поискано това от ищеца.

Относно посочения договорен и заплатен размер, съгласно разпоредбата на чл.18, ал.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, сумата от 400лв. е над минималния размер за подобни дела съобразно разпоредбата на чл.18, ал.2 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения от 09.07.2004г., но предвид липсата на възражение за прекомерност от насрещната страна, то категоричен е изводът, че същата следва да бъде възстановена на ищеца в цялост, включае дължимата законна лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба, както е било поискано това от ищеца – 30.05.2018г.

По отношение на претендираните съдебно-деловодни разноски за воденето на настоящото дело, съгласно разпоредбата на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, като съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждението за един адвокат, съразмерно уважената част от иска.

Ищецът е внесъл дължимата държавна такса в размер на 10лв. за образуване на настоящото производство. Заплатил е изцяло и договореното адвокатско възнаграждение в размер на 450лв., съобразно представения договор за правна защита и съдействие от 23.05.2018г. (л.7). Видно от същия, негов предмет е както изготвяне на жалба (т.е. искова молба), така и процесуално представителство пред АС – Бургас. Предметът на такадоговореното във втората му част е законосъобразен, предвид разпоредбата на чл.20, ал.5 и ал.6 от Закона за адвокатурата. Самият младши адвокат се явява, заедно с друг пълноправен адвокат и реализира процесуалната си функция в пълнота. Съдът не възприема възражението на ответника за прекомерност на договорения и заплатен размер от 450,00 лева, при минимален по Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлизащ на 300,00 лева.

Ето защо при този резултат на настоящото дело и при неоснователност на възражението за прекомерност, направено от ответната страна, тази сума следва да му бъде заплатена от ответника, ведно с присъдените такива по съществото на спора.

Мотивиран от това Административен съд - Бургас, III-ти състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА  Областна дирекция на МВР – Бургас, гр.Бургас, ул.”Христо Ботев” № 46 да заплати на А.Ж.Ч., ЕГН-**********,***, сумата от 400лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, настъпили в резултат на отменено с решение №519/23.04.2018г. по адм.д. 1128/2018г. по описа на АС – Бургас, (влязло в сила на 11.05.2018г.) незаконосъобразно наказателно постановление (НП) № 17-0769-005248/04.12.2017г., издадено от Р. П., Начлник Група към ОД на МВР – Бургас, с-р Пътна полиция – Бургас, с което му е била наложена глоба в размер на 250,00 лева.

 

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Бургас, гр.Бургас, ул.”Христо Ботев” № 46 на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ да заплати на А.Ж.Ч., ЕГН-**********,***, сумата от 460,00лв. разноски по делото, представляващи платена държавна такса и адвокатско възнаграждение,

 

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                            СЪДИЯ: