Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№:1385                                          12.07.2018г.                             гр.Бургас,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – гр.Бургас                                                        ХІІІ-ти състав

На двадесет и осми юни,                                две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател:        Станимира Друмева

Членове:           1.  Румен Йосифов

                           2. Стела Динчева

Секретаря: Кристина Линова

Прокурор: Христо Колев

Като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,

касационно наказателно административен характер дело № 1330 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.ІІ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Регионална здравна инспекция Бургас (РЗИ-Бургас), чрез редовно упълномощения юрисконсулт Б. П., против решение № 70/13.04.2018г., постановено по НАХД № 84/2018г. на Районен съд - Царево, с което е отменено наказателно постановление (НП) № 03.1-11/26.01.2018г., издадено от директора на РЗИ-Бургас, с което на основание чл.211, ал.3 от Закона за здравето (ЗЗ), на „Екстра“ЕООД, ЕИК***** е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева за нарушение на чл.36, ал.1 от ЗЗ. От касационната инстанция се иска да отмени оспорвания съдебен акт като неправилен, като потвърди наказателното постановление. Изразява се несъгласие с извода на районния съд, че в акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и НП не е посочен моментът на нарушението, което е прието за съществено процесуално нарушение по чл.42, т.3 от ЗАНН, респ. чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като релевантния момент е осъществяването на дейност в деня на проверката – 09.08.2017г., в обект за който не е било подадено уведомление по чл.36, ал.1 от ЗЗ. В подкрепа на твърденията не са посочени нови доказателства. В съдебно заседание касаторът не изпраща представител и не прави искания.

Ответникът по касация – „Екстра“ЕООД, ЕИК-******, с. Лозенец 8277, общ.****, местност ****, комплекс ****, в подадения писмен отговор на касационната жалба, оспорва изложените в нея аргументи и и счита атакуваното съдебно решение за правилно и законосъобразно. Намира, че за дата на нарушението не може да се приеме датата на проверката, а за такава следва да се приеме датата на която е изтекъл 7-дневният срок за уведомление по чл.36, ал.1 от ЗЗ в приложимата редакция. Поддържа становището си в проведеното съдебно заседание чрез редовно упълномощения си процесуален представител адвокат С. Ц. от АК-Бургас.

Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за основателност на оспорването, като пледира за отмяна на атакуваното съдебно решение като неправилно и незаконосъобразно.

 

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Административен съд - Бургас в настоящия си състав намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира същата за основателна по следните съображения:

С обжалваното решение Районен съд - Царево е отменил НП № 03.1-11/26.01.2018г. на РЗИ-Бургас, с което на „Екстра“ЕООД, за нарушение на чл.36, ал.1 от ЗЗ, на основание чл.211, ал.3 от ЗЗ е наложена имуществена санкция от 2000 лева. За да постанови този резултат районният съд е приел, че в АУАН и НП не е посочено кога и на кой ден е започнала дейността в обекта, въпреки наличните доказателства за това. Счетено е, че законодателят е обвързал бездействието по подаване на уведомление по чл.36, ал.1 от ЗЗ с конкретен срок – деня на започване на дейността и към момента на проверката жалбоподателят е вече е бил в невъзможност да изпълни задължението си за уведомяване. Първостепенният съд е преценил, че административно-наказващият орган е знаел за тези обстоятелства и въпреки това проверката била извършена, като било безспорно, че дейността извършвана от страна на жалбоподателя била в регистриран обект по смисъла на закона, като съдът се е позовал на представено удостоверение за въвеждане в експлоатация на строежа, издадено по реда на чл.177, ал.3 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Изложени са разсъждения, че нарушението по чл.36, ал.1 от ЗЗ предполага разкриването на нов обект с обществено предназначение по смисъла на §1, т.9, б."е" от ДР на ЗЗ, без за това да е уведомена съответната РЗИ, а след като провереният обект не представлява новоразкрит обект, санкционираното лице не е имало нормативно регламентирано задължение по чл.36, ал.1 от ЗЗ, неизпълнението на което да обоснове административнонаказателната му отговорност по чл.211, ал.1 от ЗЗ.

 

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съобразявайки нормата на чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Касационната инстанция извърши проверка относно приложението на закона, въз основа на фактическите констатации, приети от първоинстанционния съд при спазване на правилата за събиране, проверка и оценка на доказателствата.

Обжалваното решение е валидно, допустимо, но неправилно по следните съображения:

Разсъжденията на районния съд не почиват на установените по делото факти и на приложимите правни норми. Разпоредбата на чл.36, ал.1 от ЗЗ, задължава всеки, който открие обект с обществено предназначение, да уведоми за това съответната регионална здравна инспекция по местонахождението на обекта не по-късно от деня на започване на дейността. В предходна редакция на нормата, ДВ, бр.81/2006г., уведомяването беше отложено в 7-дневен срок от започването на дейността, а не незабавно. По делото безспорно се установява, че процесният обект е такъв с обществено предназначение по смисъла на § 1, т.9, б.“в“ от ДР на ЗЗ, тъй като същият представлява хотел. В този смисъл, доколкото касаторът не е изпълнил вмененото му с цитираната норма задължение да уведоми РЗИ-Бургас за откриването на обекта, същият от обективна страна е осъществил състава на административното нарушение, за което е ангажирана отговорността му. Действително в АУАН и НП не е посочена датата, на която дружеството е трябвало да подаде уведомлението в РЗИ, т.е. датата на откриване на обекта с обществено предназначение, но в случая съставомерно е неговото бездействие да стори това и към момента на проверката – 09.08.2017г., която дата се явява датата на нарушението и е посочена в АУАН и НП, поради което процесуалните изисквания на чл.42, т.3 и на чл.57, т.5 от ЗАНН са спазени.

Не могат да бъдат споделени доводите на ответника по касация за изминал продължителен период от време и изтекла давност, поради което не следва да се ангажира неговата административно-наказателна отговорност, тъй като от 2008г., когато се твърди, че е започната дейността, е изтекла абсолютната погасителна давност за извършеното нарушение. Това е така защото нарушението е осъществено чрез бездействие, изразяващо се в неподаване на уведомление до компетентната РЗИ и докато трае това бездействие, изразяващо се в неизпълнение предписанието на закона наказателно-отговорното лице е в нарушение. В случая при наличие на задължения за действие, ответникът по касация е бездействал, както в законоустановения срок, в който е следвало да предприеме дължимите действия по уведомяването на РЗИ за откриването на обекта с обществено предназначение, така и след него. Когато едно административно нарушение се осъществява чрез бездействие, което трае продължително във времето след настъпване на съставомерния момент, в случая след изтичане на указания от законодателя срок, в който е следвало да бъдат извършени/предприети дължимите действие, се установява едно трайно фактическо състояние. Последното се квалифицира като продължено административно нарушение осъществявано чрез бездействие, което се явява довършено едва с предприемане на дължимите действия, тъй като същината на това нарушение се изразява в пропускане да се извършат изискуемите от закона действия. Следва да се посочи изрично, че съгласно чл.11 от ЗАНН, вр. чл.80, ал.3 от НК давността за преследване започва да тече от довършване на деянието, а за такива които траят непрекъснато – от прекратяването им.

Това налага отмяна на решението на районния съд и извършване на пълна преценка за законосъобразност на оспореното пред него НП.

При съставяне на АУАН и НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Те са съставени от компетентни органи и при спазване на изискванията на чл.42 и чл.57, ал.1 ЗАНН. Санкцията е наложена на „Екстра“ЕООД за това, че при извършена проверка на 09.08.2017г. на стопанисвания от дружеството обект с обществено предназначение – хотел ****, с.****, местност ****, било установено, че дружеството извършва дейност без да е изпълнило задължението си да уведоми РЗИ-Бургас. За това нарушение на дружеството е съставен АУАН № 292/09.08.2017г., въз основа на който е издадено оспореното от районния съд наказателно постановление. Нарушението е доказано както с представените по преписката писмени доказателства, така и с показанията на актосъставителя, дадени в съдебно заседание пред районния съд. Това деяние правилно е квалифицирано от административно-наказващия орган като нарушение на чл.36, ал.1 от ЗЗ. Законосъобразно е ангажирана отговорността на „Екстра“ЕООД, на основание чл.211, ал.3 от ЗТМТМ, предвиждаща за юридическо лице осъществяващо дейност в обект с обществено предназначение, без да е изпълнил задължението си за уведомяване на регионалната здравна инспекция, налагането на имуществена санкция в размер от 2000 до 15 000 лева за първо нарушение.

Касационната инстанция намира, че в случая не се касае и за маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, доколкото описаното в НП нарушение не се отличава с по-ниска обществена опасност спрямо обикновения случай на нарушения от този вид.

Като е достигнал до различни правни изводи за отмяната на наказателното постановление, районният съд е постановил незаконосъобразен съдебен акт, за който са налице основания за отмяна, с потвърждаване на отмененото с него НП.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.1 и ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, Административен съд - Бургас, ХІІI-ти състав,    

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение № 70/13.04.2018г., постановено по НАХД № 84/2018г. на Районен съд - Царево и вместо това постановява:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 03.1-11/26.01.2018г., издадено от директора на РЗИ-Бургас, с което на основание чл.211, ал.3 от ЗЗ, на „Екстра“ЕООД, ЕИК-***** е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева за нарушение на чл.36, ал.1 от ЗЗ.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ:           1.

 

 

 

                                2.