РЕШЕНИЕ

 

         № ………                дата 08 декември 2008 год.               гр.Бургас

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС, ІХ-ти състав,

в публично заседание на 17 ноември 2008 год.,

 в следния състав:

 

                                                                          Съдия: П.С.

 

Секретар: К.Л.

Прокурор:…………………

 

разгледа адм. дело № 1330 по описа за 2008 год.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на § 62, ал.3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, във вр. с § 29 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

         Предмет на оспорване е Заповед № Z-889/25.06.2008 год. на кмета на община Созопол, с която е отказано на жалбоподателите Е.Е. и И.К. да придобият право на собственост върху ползвателски имоти с № 81 и № 82, всеки един от тях с площ от 600 кв.м., находящи се в местността “Митков мост”, землище на с.Черноморец.  

         Жалбоподателите възразяват, че върху посочените имоти няма възстановени права на собственост на бивши собственици, като тези имоти представляват общинска собственост по смисъла на чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ. Твърди се, че оспорената заповед съдържа фактически констатации, които се отнасят до различни хипотези – съответно § 4а и § 4б от ЗСПЗЗ, което се тълкува като самостоятелно основание за отмяна на заповедта като незаконосъобразна.

         В съдебно заседание, чрез пълномощник, поддържат подадената жалба, ангажират допълнителни доказателства, претендират разноски.

         Ответникът не изпраща представител и не ангажира становище.

         Заинтересованите страни се представляват от пълномощник, който оспорва основателността на жалбата, като възразява, че жалбоподателите не се легитимират като ползватели на процесните имоти, а също така попадат върху новообразувани имоти, които се възстановяват на наследници на бивши собственици.

         Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона, установи следното:

         С молба вх. № 94-00-34/12.02.2008 год. депозирана до кмета на община Созопол и в предвидения от закона срок, жалбоподателите инициирали процедура за изготвяне на оценка и изкупуване на земя, находяща се в местността “Митков мост”, за която твърдят, че са ползватели, и описват като новообразуван имот № 156 с площ от 269 кв.м. и новообразуван имот № 157 с площ от 570 кв.м.

         Молбата била разгледана на заседание на нарочна комисия, като видно от изготвения от комисията протокол от 16.06.2008 год., било констатирано, че претендираните ползвателски имоти № 81 и № 82 попадат и са частично идентични с новообразувани имоти № 156 и № 157, подлежащи на възстановяване на наследниците на Я. М. и Й.Н. и не представляват общинска собственост. Отделно от това било констатирано, че молителите на представят удостоверение за предоставено право на ползване по отношение на претендираните имоти.

         Като взел предвид решението на комисията по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и след като констатирал горните обстоятелства, кметът на община Созопол приел, че не са налице материалните предпоставки на закона за извършване на оценка и изкупуване на процесните имоти, поради което постановил оспорената заповед за отказ да се придобие правото на собственост върху ползвателски имоти № 81 и № 82.

         В хода на процеса, посредством назначената по делото съдебно-техническа експертиза се установи, че в община Созопол не са се намерили документи, от които да е видно, че жалбоподателите са ползватели на имоти № 81 и № 82. В разписния лист към неодобрения кадастрален план са записани като ползватели за тези имоти лицата В. М. и Б. Ц. Към момента на изработване на помощния план за местността, в разписния лист е записано “липсва информация”. 

         При така изложените фактически обстоятелства, жалбата е неоснователна.

С разпоредбата на § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ законодателят е предоставил възможност на ползвателите по § 4 от с. з., срещу заплащане, да придобият в размерите определени от § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ, собствеността върху предоставената им за ползване земеделска земя, ако са налице въведените в хипотезата на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ условия на закона. Налице е законово изискване правото на ползване върху земята да е учредено по силата на актове на Президиума на НС, на Държавния съвет или на Министерския съвет изчерпателно изброени в § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Следователно, за да се ползва от правата по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, съответното лице следва да докаже, че е носител на надлежно учредено и съществуващо до влизане в сила на § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ вещно право на ползване върху земята, по силата на актовете на посочените институции, както и че са налице условията, посочени в § 4а, ал. 1, респ. § 4б, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

От данните по делото се установява по безспорен начин и доколкото страните не ангажират доказателства в тази насока, че жалбоподателите не се легитимират като ползватели на процесната земя, въз основа на някой от актовете посочени в § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, във вр. с § 63 ПЗР на ППЗСПЗЗ. Наличието на валидно учредено право на ползуване при условията на посочените текстове е правнозначимата предпоставка,  при наличието на която се преценяват последващите условия, предвидени в разпоредбите на § 4а, ал.1 и ал.5 и § 4б, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

Невъзможността да бъде доказано надлежното предоставяне право на ползване върху претендираните за изкупуване имоти и придобиване качеството на ползватели, в значителна степен обезсмисля анализирането на другите законови предпоставки за успешното реализиране на претендираното от жалбоподателите право. За пълнота на изложението следва само да се отбележи, че не е доказано, наличието на построена сграда в имота, ако изкупуването се реализира по реда на § 4а, ал.1 от закона. В конкретния случай административният орган е приложил хипотезата на § 4б, ал.1 от ПЗР на ЗСППЗЗ, отнасяща се до незастроен имот. Ограниченията в този случай са свързани с определени отстояния от населеното място и крайбрежната морска ивица. Установи се по делото, че процесните имоти се намират на около 700 метра от морския бряг, което е също самостоятелно основание за отказ да се придобие собствеността по този ред.

Неприложима в настоящия случай е и разпоредбата на § 4а, ал.5 от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като дори и да се приеме, че ползвателските имоти попадат в земя от общинския поземлен фонд, в каквато насока са част от доводите на жалбоподателите, и в тези случаи, задължителна предпоставка е те да се легитимират като ползватели, на които е предоставено право на ползване по силата на изчерпателно изброените в § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ актове. Отделно от това, фактите по делото сочат, че по отношение на процесните имоти е налице възстановяване право на собственост в полза на бивши собственици, поради което не е налице общинска собственост по смисъла на чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ.

Изложените по-горе фактически обстоятелства са били правилно установени и съобразени и от административния орган към момента на издаване на оспорената заповед, и същите са били правилно субсумирани под хипотезите на приложимите правни норми, на които се е позовал кмета на община Созопол.

         При цялостния съдебен контрол за законосъобразност не се констатираха отменителни основания по смисъла на чл.146 от АПК – административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената за това форма, при спазване на административнопроизводствените правила, материалният закон е правилно издирен и приложен, и актът е издаден в съответствие с целта на закона.

         На основание изложените по-горе фактически и правни доводи, жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна, поради което и на основание чл.172, ал.2, предл. последно от АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

         ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е.Я.Е. и И.Г.К.,***, с адрес *** против Заповед № Z-889/25.06.2008 год. на кмета на община Созопол, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

        

         Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                                      СЪДИЯ:…………………