О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Номер  194            23.01.2018 г.             град Бургас

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Бургас, тринадесети състав, на двадесет и трети януари две хиляди и осемнадесета година в закрито заседание в следния състав:

 

  Председател: Панайот Генков

 Членове: 1. Станимира Друмева

                  2. Румен Йосифов

 

като разгледа докладваното от съдия Генков касационно наказателно административен характер дело номер 132 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производство по реда на глава XIII от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по частна касационна жалба на В.Е.Ч., ЕГН ********** *** против определение № 780 от 20.11.2017 г., постановено по гр.д. № 1096/2017 г. на Районен съд – Несебър, с което е оставена без разглеждане жалбата й против отказ за извършване на регистрация по  чл. 70, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, обективиран в писмо с изх. № 392/04.08.2017 г. на началника на Общинска служба по земеделие - гр. Несебър и е прекратено производството по гр.д. № 1096/2017 г. по описа на РС – Несебър. С настоящата жалба се твърди неправилност на определението, като издадено в нарушение на материалния закон и несъобразено с установената практика. Посочва, че нито в ЗСПЗЗ нито в ППЗСПЗЗ има изискване при регистрация на представен от ползвател договор да се доказва връзка между наемодател и отдаваната с договора собственост. Счита, че е налице мълчалив отказ, който е незаконосъобразен и следва да бъде отменен. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът – Общинска служба земеделие – гр. Несебър счита обжалваното определение за законосъобразно, тъй като текста на писмото има уведомителен характер и не представлява акт по чл. 21, ал. 5 от АПК, поради което не подлежи на самостоятелен съдебен контрол. Претендира юрисконсултстко възнаграждение.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната касационна жалба е подадена в преклузивния 7-дневен срок по чл. 230 от АПК, от надлежна страна и срещу съдебен акт подлежащ на обжалване, поради което е процесуално допустима.

Производството пред Районен съд – Несебър е образувано след като с определение № 13717 от 13.11.2017 г., постановено по адм.д. № 12329/2017 г. по описа на ВАС, делото е изпратено на РС – Несебър за произнасяне. Образувано е по жалба на В.Е.Ч. с искане да бъде отменен отказ за извършване на регистрация от Общинска служба по земеделие – гр. Несебър, обективирани в писмо с изх. № 392/04.08.2017 г. на началника на Общинска служба по земеделие – гр. Несебър, евентуално да бъде отменен мълчалив отказ за регистрация. Районен съд – Несебър е разгледал предявената претенция, изложил е мотиви във връзка с твърденията на Ч. и е достигнал до извода, че жалбата следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да бъде прекратено. Във връзка с това е постановил Определение № 780/20.11.2017 г. по гр. д. № 10961/2017г.

Определението на Районен съд – Несебър е правилно и следва да се остави в сила.

От фактическа страна е установено, че на 31.07.2017 г. В.Е.Ч. е подала до Общинска Служба по земеделие – гр. Несебър заявление по чл. 70, ал. 1 от ППЗСПЗЗ във връзка с чл. 37б, ал. 3 от ЗСПЗЗ за стопанската 2017/2018 година, с което заявява, че не желае да участва в масиви за ползване по чл. 37в от ЗСПЗЗ по отношение на следните подробно посочени имоти: 11 имота в землището на с. Тънково, община Несебър; 103 имота в землището на с. Раковсково, община Несебър; един подробно описан в землището на с. Равда, община Несебър; 82 имота в землището на с. Приселци, община Несебър; 45 имота в землището на с. Оризаре, община Несебър; 81 имота в землището на гр. Обзор, община Несебър; 60 имота в землището на гр. Несебър, община Несебър; 42 имота в землището на с. Кошарица, община Несебър; 43 имота в землището на с. Козница, община Несебър и 24 имота в землището на с. Гюльовца, община Несебър. Към заявлението е приложен договор за наем на описаните в заявлението земеделски земи № 28751 от 28.07.2017 г., сключен между И.К.П.– наемодател и В.Е.Ч. – наемател. При извършена проверка на заявлението е установено, че П.не е собственик на посочените имоти, съгласно базата с данни на ОСЗ Несебър. До заявителката Ч. е изпратено писмо с изх. № 392/04.08.2017 г. с указания, че е необходимо да предостави в срок до 15.08.2017 г. копия от документи за собственост, с които П.е следвало  да се легитимира като собственик при подписването на договора, алтернативно да представи договор за наем между собствениците на имотите и П., в който да фигурира клауза за преотдаване  на имота, или надлежно пълномощно от собственика за сключване на договор за наем.

При така изложените факти съдът достигна до следните правни изводи:

С писмо с изх. № 392/04.08.2017 г. на началник на Общинска служба земеделие не е отказана регистрация на заявителя, а само са дадени указания за представяне на допълнителни доказателства, които органът е счел за необходими, за да формира крайния си извод. Същото има уведомителен характер и представлява кореспонденция между страните в хода на административното производство относно ангажирането на допълнителни доказателства. Предвид това писмото не представлява административен акт и не обективира постановен от административен орган отказ.

От друга страна с посоченото писмо на жалбоподателката е бил даден срок за предоставянето на допълнителните доказателства, като непредоставянето им в този срок би могло да доведе единствено до прекратяване на административното производство, а не до отказ за вписване. При това положение няма как да бъде формиран и мълчалив отказ, твърдение в който смисъл е направено евентуално в жалбата до съда. Но даже и да се приеме, че е на лице мълчалив отказ, то съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 5 от АПК срока за произнасяне на административният орган е едномесечен от датата на започване на административното производството, т.е. от 31.07.2017 г. (датата на подаване на заявлението), поради което съдът намира, че към датата на подаване на жалбата (23.08.2017 г.) този срок не е изтекъл и не може да се приеме, че от страна на административния орган е налице мълчалив отказ, който да подлежи на съдебен контрол.

При липсата на изричен и мълчалив отказ делото се явява без предмет, което е основание за прекратяване на производството. Като е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по жалбата Районен съд - Бургас е постановил правилно определение, при липса на допуснато нарушение на съществени процесуални правила, което налага неговото потвърждение.

Предвид изхода на спора и направеното с подаденото от Общинска служба по земеделие – гр. Несебър възражение искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 144 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и във връзка с чл. 25а, ал. 2 от Наредба за заплащането на правната помощ в размер на 50 лева.

Мотивиран от гореизложеното, Административен съд – Бургас, ХIII състав

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 780 от 20.11.2017 г., постановено по гр.д. № 1096 по описа за 2017 г. на Районен съд – Несебър.

ОСЪЖДА В.Е.Ч., ЕГН ********** *** да заплати на Общинска служба по земеделие – гр. Несебър юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

                                              

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                            2.