Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 1001               Година 15.07.2011               Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ХІІІ състав на двадесет и трети юни април две хиляди и единадесета година, в публично заседание, в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня ЕВТИМОВА

                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.Павлина СТОЙЧЕВА

                                                                               2.Даниела ДРАГНЕВА

 

Секретаря Г.Ф.

Прокурор Желязко Георгиев

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен характер дело номер 132 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от И.В.П.,*** срещу решение № 2331/16.12.2010г., постановено по н.а.х.д. № 3946 по описа за 2010 г. на Районен съд гр.Бургас. Счита решението за неправилно, незаконосъобразно и несправедливо. С подадената касационна жалба иска от съда да постанови решение с което да отмени решението на Районен съд гр.Бургас. В съдебно заседание лично и чрез процесуалния си представител поддържа жалбата на сочените в нея основания.

Ответникът – Заместник кмета на Община Бургас, редовно уведомен, не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура гр.Бургас дава становище за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на съдебния акт.

Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е основателна.

С обжалваното  решение Районен съд гр.Бургас е изменил наказателно постановление № НП-6939/08.06.2010г., издадено от Заместник кмет на Община Бургас, в частта в която за нарушение на чл.33, ал.2 от Наредбата за опазване на обществения ред на територията на Община Бургас (Наредбата), на основание чл.35, ал.2 и чл.34, ал.1, предл.първо от същата на касатора е наложена глоба в размер на 1000 лева, като е намален размера на наложената глоба на 423 лева. За да постанови решението си съдът е приел, че с оглед категоричните доказателства по делото И.П. следва да понесе административнонаказателна отговорност за нарушение на чл.32, ал.2 от Наредбата, но размерът на глобата е завишен и следва да се намали, тъй като кучето е с редовни документи, ваксинирано е и има ветеринарен паспорт.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на  обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Възраженията на касатора са неоснователни. Решението на първоинстанционния съд е допустимо, правилно и законосъобразно. При постановяването му съдът е изследвал фактическата обстановка и въз основа на събраните доказателства е формирал вътрешното си убеждение.

Административнонаказателната отговорност на касатора е ангажирана за нарушение по чл. 33, ал.2 от НООРТОБ, с която разпоредба се забранява извеждането на кучета без повод, а за средните и едри породи, и за агресивните кучета – без намордник.

Касационната инстанция счита, че безспорно собственикът на животното е лицето, под чийто надзор следва да се  намира то и същият отговаря за него. От събраните по делото доказателства се установява, че кучето ухапало пострадалата М.К. е било собственост на жалбоподателя П., с оглед дадените от него писмено сведение. Ирелевантно за съставомерността на деянието е обстоятелството дали собственикът се е намирал на улицата или в двора си, както и точния цвят на козината на кучето. Във всички случаи собственикът на куче, какъвто няма спор по делото, че е П., е следвало да вземе мерки, за да не допусне собственото му куче да причини вреди на някое лице.

Дори и са се приеме, че деянието е извършено при форма на вината - непредпазливост, тъй като касаторът не е предвиждал обществено опасните последици от  деянието, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, това не би могло да доведе до извод различен от изложения, тъй като съгласно чл.7, ал.2 от ЗАНН, непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи, като в конкретния случай в ЗАНН и в Наредбата липсва разпоредба, която да изключва административнонаказателната отговорност, ако деянието е извършено по непредпазливост.

С оглед изложеното и на основание  чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от изложеното Административен съд гр.Бургас, ХІІІ-ти състав

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2331/16.12.2010г., постановено по н.а.х.д. № 3946 по описа за 2010 г. на Районен съд гр.Бургас.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:            

 

 

       ЧЛЕНОВЕ: 1.

     

                      

                               2.