Р Е Ш Е Н И Е  № 1996

 

Град Бургас, 7.11.2018г.

 

Административен съд – Бургас, пети състав, на осми октомври през две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание, в състав:

 

СЪДИЯ: Станимира Друмева

 

при секретаря С.А., като разгледа докладваното от съдия Друмева административно дело № 1328 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.72, ал.4 от Закона за министерство на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба на Д.Г.Д. с ЕГН **********, с постоянен адрес:***, със съдебен адрес:*** – чрез адвокат К. ***, против заповед за задържане на лице № УРИ 431зз-167 от 18.05.2018г., издадена от А.Д.Г. на длъжност младши инспектор „ООР“ в Първо Районно управление при Областна дирекция на МВР - Бургас, с която спрямо жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка – задържане за срок до 24 часа в помещение за временно задържане.

Жалбоподателят оспорва заповедта като счита, че в нея не са изложени каквито и да е данни за причината за ограничаване правото му на лична свобода и предвижване. Твърди, че не е извършил каквото и да е, налагащо предприемането на процесната принудителна административна мярка (ПАМ). Излага доводи, че е осуетено правото му да ползва адвокатска защита от момента на задържането му. Искането е за отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна. Ангажира доказателства.

В съдебно заседание, жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата и искането от съда. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът – А.Д.Г. на длъжност младши инспектор „ОРР“ в Първо Районно управление при ОДМВР-Бургас, представя административната преписка по издаване на заповедта. Оспорва жалбата като неоснователна в съдебно заседание и моли за отхвърлянето ú от съда. Счита издадената заповед за правилна и законосъобразна. Сочи, че задържането на жалбоподателя е извършено поради това, че след като му бил съставен протокол за полицейско предупреждение да не се заканва и саморазправя с персонала на казино „Скарабей“, същият повторил пред инспектор Г. и пред неговите колеги, че  ще се върне обратно да се саморазправя.

Бургаският административен съд, след преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

С оспорената заповед № УРИ 431зз-167 от 18.05.2018г., издадена на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, жалбоподателят Д. е задържан на 18.05.2018г. в 01:15 часа за това, че на 18.05.2018г. в гр.Бургас, ул.„Александър Велики“ № 70 в игрална зала „Скарабей“ отправя закани за физическо и сексуално насилие спрямо лицето К.В., с което възбужда основателен страх за осъществяването му – чл.144, ал.1 от НК. При задържането му, на жалбоподателя е извършен обиск от полицейски орган в присъствието на свидетел, за което е съставен протокол за личен обиск на лице от 18.05.2018г. на основание чл.80, ал.1 от ЗМВР. Екземпляр от протокола му е връчен срещу подпис. Жалбоподателят е подписал декларация по чл.74, ал.3 от ЗМВР, че е запознат с правата си при задържането му, като е заявил кои от тях по чл.74, ал.2, т.6, букви „б“-„е“ възнамерява да упражни и кои не. Подписал е и декларация по чл.30, ал.3 от Закона за правната помощ, че е запознат с правото си на адвокатска защита, че желае да ползва такава и разполага със средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. Същият е освободен на 18.05.2018г. в 14:13 часа. С разписка е удостоверено, че са му върнати намерените при обиска вещи и пари.

Установява се от представените по делото сведения на К.Д.В., К.Т.Ц.и С.Б., тримата работещи като крупиета в игрална зала „Скарабей“, от сведенията на Х.Г.С.и на Д.Д., охранители в „Аркус-Сигурност Бургас“ ООД, както и от докладната записка на старши полицай К.Л.И., че Д.Г.Д. дошъл в игралната зала на 17.05.2018г. около 19:00 часа. След като пил алкохол, той започнал да играе и да губи пари, при което станал агресивен, започнал да блъска по машините, да гаси фасове по тях, да плюе и да крещи. Д. ударил с глава друг клиент на игралната зала - В.М., и двамата излезли да се разправят навън по настояване на служителите. След като се върнали и К.Д.не им дала алкохол, Д. започнал да блъска по масата и да отправя закани какво ще ú се случи ако не му донесе питие. Тъй като той продължил да бъде агресивен въпреки, че служителката му занесла питие, тя натиснала паник-бутона и извикала охранителите Х.С.и Д.Д. от „Аркус-Сигурност Бургас“ ООД, които изкарали и двамата извън залата. След това Д. отворил отново вратата и започнал да отправя закани към К.Д.В. за саморазправа с нея. Крупиетата извикали отново охранителите, които се обадили на полицията по настояване на служителките, като В. се почувствала застрашена от многократните и вулгарни заплахи на Д.. При пристигането им на място старши полицай К. И. и старши полицай А. Г. узнали за случилото се от охранителите С. и Д., и от служителите в игралната зала В., Ц. и Б.. Бил съставен протокол за полицейско предупреждение от старши полицай Г., с който на основание чл.65 от ЗМВР Д.Д. е предупреден да не отправя обидни реплики, закани, заплахи и да не извършва саморазправни действия срещу К.В.. С протокола към него е отправено и предупреждение, че при неспазване на указанията, ще отговаря по чл.144, ал.1 от НК. Жалбоподателят е отказал да подпише този протокол, което е удостоверено с подписа на свидетеля В.Я.А.. След това жалбоподателят е задържан за срок от 24 часа.

Впоследствие му е съставен и акт за констатиране на дребно хулиганство от 18.05.2018г. и е образувана преписка по Указа за борба с дребното хулиганство с рег.№ 431р-6438/2018г. Преписката е докладвана в Районен съд-Бургас и е образувано н.а.х.д. № 2262/2018г. по описа на БРС. С решение № 636/18.05.2018г., постановено по това дело, районният съд е наложил на Д. административно наказание глоба за това, че е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.1, ал.2 от УБДХ – дребно хулиганство.

При така установеното от фактическа страна, съдът от правна страна приема следното:

Жалбата е подадена против индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, пред надлежен съд, от активно легитимирана страна, чиито права и законни интереси са пряко засегнати от оспорената заповед, в законоустановения срок по чл.149, ал.1 от АПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна.

Оспорената заповед е издадена от полицейски орган по смисъла на чл.57, ал.1 от ЗМВР в границите на предоставената му съгласно чл.72, ал.1, т.2 от ЗМВР компетентност.

Съгласно чл.74, ал.1 от ЗМВР, за лицата по чл.72, ал.1 се издава писмена заповед за задържане, която форма в случая е спазена.

В чл.74, ал.2 от ЗМВР императивно и изчерпателно са посочени задължителните реквизити, които следва да съдържа заповедта за задържане. Заповедта е с изискуемото по чл.74, ал.2 от ЗМВР съдържание. Посочено е конкретното фактическо основание: наличие на данни за извършване на престъпление по чл.144, ал.1 от НК – на 18.05.2018г. в гр.Бургас, ул.„Александър Велики“ № 70, в игрална зала „Скарабей“, Д.Г.Д. отправя закани за физическо и сексуално насилие спрямо лицето К.В., с което възбужда основателен страх за осъществяването му.

Вписано е и правното основание за издаване на заповедта – чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР. С посочването на тези обстоятелства оспорената заповед е мотивирана в достатъчна степен, поради което не е нарушено правото на жалбоподателя да разбере въз основа на какви данни е ограничено правото му на лична свобода и предвижване, както и кои конкретни негови действия са наложили налагане на процесната ПАМ. Д. е уведомен за основанията – фактически и правни, за задържането му и са разяснени по надлежния ред правата му по чл.74, ал.2, т.6 от ЗМВР. Не са налице данни да е осуетено по какъвто и да е начин правото му на адвокатска защита по негов избор и за негова сметка, от което той е заявил намерение да се възползва като е подписал нарочна декларация. Реализирането на това право се извършва чрез уведомяването на избрания и посочен от лицето адвокат. От събраните доказателства не може да се направи извод, че задържаният е бил възпрепятстван от административния орган да бъде уведомен посочения адвокат за задържането му или да се свърже лично с него.

Оспорената заповед е издадена в съответствие с материалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, полицейските органи могат да задържат за 24 часа лице, за което има данни, че е извършило престъпление, като процедурата е регламентирана в следващите норми от закона. Следователно, достатъчно основание за налагане на процесната ПАМ е наличието на данни, обосноваващи предположението за извършено престъпление и това е критерият по смисъла на закона за издаване на заповед за задържане за срок от 24 часа. Не е необходимо тези данни да са пълни, нито пък категорично да уличават лицето в извършване на престъпно посегателство. За прилагането на тази принудителна административна мярка законодателят не е предвидил необходимост да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето за извършване на престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъпление, което дава право на административния орган, при условията на оперативна самостоятелност, да наложи мярката, дори без да се поставя условие за точната квалификация на деянието, а още по-малко е задължително престъплението да е безспорно и окончателно установено. Въпросът дали конкретно лице е извършител на конкретно деяние и дали то е извършено от него виновно, подлежат на пълно, всестранно и обективно разследване в рамките на наказателното производство. За целите на задържането по реда на чл.72 от ЗМВР наличието на такива категорични данни, които да обвързват жалбоподателя със соченото нарушение, не са задължителни, като задържането се извършва не поради несъмненост на фактите, а с оглед тяхното изясняване.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че не е извършил каквото и да е, обуславящо налагането на процесната ПАМ. В представените по делото сведения на потърпевшата К.В., която е заявила, че се е почувствала застрашена от многократните и вулгарни заплахи на жалбоподателя, както и от сведенията на колегите ú К.Ц.и С.Б., които са очевидци и са възприели лично и непосредствено действията на Д., се съдържат данни за извършено от Д. евентуално престъпление по чл.144, ал.1 от НК. Допълнителен аргумент за наличие на данни за евентуално извършено престъпление от него е обстоятелството, че жалбоподателят е продължил със заплахите към К.В. и след като бил първоначално изведен от игралната зала от охранителите, както и отказът да подпише съставения му протокол за полицейско предупреждение. Фактът, че служителката е натиснала за втори път паник - бутона и освен охранителите на място са били извикани и полицейските служители сочи, че тя се е почувствала действително застрашена от отправените ú заплахи.

Впоследствие, след анализиране на установените факти, служителите на МВР са преценили, че извършеното от Д. деяние представлява дребно хулиганство и са съставили акт за констатиране на дребно хулиганство по УБДХ, за което са сезирали компетентния съд.  Решението на Бургаският районен съд, в което е прието, че извършените действия от жалбоподателя в игралната зала „Скарабей“ на 18.05.2018г. представляват дребно хулиганство по смисъла на чл.1, ал.2 от УБДХ, с които той е нарушил обществения ред и спокойствие, но не и престъпление по чл.325 от НК, в никакъв случай не обосновава извод, че към момента на издаване на оспорената заповед не са били налице данни, които да го уличават в извършване и на престъпление по чл.144, ал.1 от НК.

С оглед изложеното, оспорената заповед е издадена в съответствие с административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон, като приложената спрямо жалбоподателя мярка е и в съответствие с целта на закона – ограничаването на правата му е само с оглед постигането на предвидените в закона цели.

По изложените мотиви съдът приема, че не са налице основания по чл.146 от АПК за отмяна на оспорената заповед, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Воден от горното и на основание чл.172, ал.2, предложение последно от АПК, Административен съд – Бургас, пети състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Г.Д. с ЕГН **********, с постоянен адрес:***, против заповед за задържане на лице № УРИ 431зз-167 от 18.05.2018г., издадена от А.Д.Г. на длъжност младши инспектор „ООР“ в Първо Районно управление при Областна дирекция на МВР - Бургас, с която спрямо жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка – задържане за срок до 24 часа в помещение за временно задържане.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред тричленен състав на Върховния административен съд на Република България, в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

    АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: