Р Е Ш Е Н И Е 

 

Град Бургас,  30.12.2008г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А :

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – град БУРГАС, пети състав, на първи декември 2008 година, в публично заседание в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: С.Д.

 

при секретаря С.Х., като разгледа докладваното от съдия Д. административно дело № 1328 по описа за 2008 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.233 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано e по жалба, подадена от В.Б.Г. *** ***, полицай І-ва степен – мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция” при отдел “ООРП” към ОД “Полиция” – гр.Бургас, против заповед рег. № ЗК-96 от 25.07.2008г. на началника на сектор „Пътна полиция” при ОД “Полиция” – гр.Бургас, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание порицание” за срок от шест месеца.

Жалбоподателят оспорва заповедта като незаконосъобразна – постановена в  нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради което моли за отмяната й. Навежда довод за неспазване на сроковете за издаване на заповедта по чл.225, ал.1 от ЗМВР. Твърди, че в нарушение на разпоредбата на чл.229, ал.4 от ЗМВР, наказващият орган не е съобразил обстоятелствата по случая и цялостното поведение на жалбоподателя, вследствие на което е взел едно неправилно, несправедливо и незаконосъобразно решение. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата на посочените в нея основания и моли съдът да я уважи. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът – началникът на сектор „Пътна полиция” при ОД “Полиция” – гр.Бургас, редовно уведомен, не се явява и представлява по делото, не взема становище по подадената жалба. Изпраща административната преписка по оспорената заповед.

Бургаският административен съд, след преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

С оспорената пред съда заповед рег. № ЗК-96/25.07.2008г. на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание порицание” за срок от шест месеца на основание чл.224, ал.2, т.3, чл.226, ал.1, т.3 и чл.228, т.3 от ЗМВР, във връзка с чл.227, ал.1, т.5 от ППЗМВР. Видно от обстоятелствената част на заповедта, административният орган е приел, че на 24.04.2008г. в гр.Бургас, ж.к.”Изгрев”, пред бл.29, жалбоподателят свалил предна регистрационна табела на лек автомобил, с което извършил дисциплинарно нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в превишаване на  правомощията си. Съгласно докладна записка рег. № РК-6176/18.07.2008г. на ВНД началник група „ПК и ОД” при сектор „ПП”, въз основа на постъпило постановление за отказ от образуване на досъдебно производство от 26.06.2008г. на зам.военноокръжен прокурор във Военноокръжна прокуратура – Сливен, е извършена проверка, при която е установено, че на 19.04.2008г., около 17.10 ч., по време на наряд, жалбоподателят подал сигнал за спиране на лек автомобил, който не спрял и продължил в неизвестна посока. При направена справка за собствеността на автомобила било установено, че съгласно договор за покупко – продажба на МПС от 1.02.2006г. собственик на лекия автомобил „Опел Омега”, с рег. № А 8105 АН, е лицето А. М. На 24.04.2008г. жалбоподателят намерил автомобила паркиран пред бл.29 в ж.к.”Изгрев” и свалил предната му регистрационна табела, като поставил призовка с цел установяване на контакт с ползвателя на автомобила. На 25.04.2008г. А. М. се срещнал с жалбоподателя, който му обяснил извършеното от него нарушение на 19.04.2008г. и го уведомил, че ще му бъде съставен акт за установяване на административно нарушение по ЗМВР. На тази среща М. не представил документи – лични и на автомобила. Жалбоподателят не му върнал свалената от него предна регистрационна табела на МПС. На датата 8.05.2008г., автопатрул на сектор „Пътна полиция” констатирал при проверка, че водачът на автомобила М. управлява лекия автомобил без предна регистрационна табела, за което му е съставен и предявен АУАН, отведен е в КПП 1, където му е съставен и АУАН от жалбоподателя за допуснатото от него нарушение на 19.04.2008г.     

Приложено е цитираното в оспорената заповед постановление за отказ от образуване на досъдебно производство от 26.06.2008г. на зам.военноокръжен прокурор във Военноокръжна прокуратура – Сливен. Видно от изложените в него мотиви, по жалба на водача на автомобила М. е образувана преписка, при която е установена гореописаната фактическа обстановка, в резултат на което е прието, че с действията си жалбоподателят е превишил правомощията си и е извършил дисциплинарно нарушение на служебните си задължения, което обаче не следва да се разглежда в кръга на хипотезите по чл.387 от НК, а следва да му бъде наложено дисциплинарно наказание по преценка на началника му, за което да бъде уведомена Военноокръжна прокуратура – Сливен, и е постановен отказ за образуване на досъдебно производство.

По делото е приложен протокол рег. № РК 6553/29.07.2008г. относно изслушване на служител, извършил нарушение на служебната дисциплина, в който е посочено, че жалбоподателят е изслушан от дисциплинарнонаказващия орган и е приета изготвена от него докладна записка рег. № РК 6553/29.07.2008г. за случая. Протоколът отразява фактическата обстановка, приета за установена от наказващия орган преди изслушването на жалбоподателя, и е подписан от страните. В докладната записка жалбоподателят не оспорва установената фактическа обстановка и сочи, че извършеното от него сваляне на преден регистрационен номер на МПС е направено  не с користна цел, а за да бъде предотвратено отнемането на регистрационната табела или евентуалното й загубване, за което са поставени и съответните лепенки и собственика е уведомен.

Жалбоподателят е обжалвал по административен ред издадената му заповед за налагане на дисциплинарно наказание, но по-горестоящият административен ръководител е приел същата за неоснователна с мотиви, че дисциплинарното наказание е наложено законосъобразно и в изпълнение конкретните указания на ВОП – Сливен в постановлението за отказ от образуване на досъдебно производство. Счел е, че в жалбата не се съобщават нови факти и обстоятелства по случая, поради което е оставил в сила вече наложеното наказание.

При тази установена по делото фактическа обстановка, съдът обосновава следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна – адресат на акта, в законоустановения срок по чл.149, ал.1 от АПК, против подлежащ на оспорване административен акт и отговаряща на изискванията за редовност.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му по закон правомощия, съгласно чл.228, т.3 от ЗМВР, при спазване на административнопроизводствените правила, след приемане на писмените обяснения на служителя по реда на чл.229, ал.1 от ЗМВР, и е в предвидената в чл.246, ал.1 от ППЗМВР форма.

Неоснователни са доводите за незаконосъобразност на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание поради неспазване на сроковете по чл.225, ал.1 от ЗМВР за издаването й. Съгласно посочената норма, дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от една година от извършването на нарушението и два месеца от откриването му. Изпратеното от Военноокръжна прокуратура – Сливен постановление е постъпило в ОДП – Бургас на 4.07.2008г. и на него е положена резолюция ”Г-н Гюлев за доклад” на 14.07.2008г. Дисциплинарно производство е започнало с докладна записка рег. № РК-6176 от 18.07.2008г. на ВНД началник група „ПК и ОД” при сектор „ПП” до началника на сектор „ПП” при ОДП - Бургас, върху която последният е положил резолюция „За отношение по дисциплинарен ред”. Видно от докладната записка, жалбоподателят е бил уведомен за това на същата дата – 18.07.2008г. От посочената дата на компетентния ръководител на служителя са предоставени достатъчно данни за извършеното нарушение и самоличността на нарушителя. Според разпоредбата на чл.223, ал.1 от ППЗМВР нарушението се счита за открито когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, разполага с достатъчно доказателства за извършеното нарушение и самоличността на нарушителя, като нарушението се установява след събиране на всички допустими по закон доказателства, данни от проверки, обясненията на служителя, посочените от последния доказателства, обстоятелствата при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на служителя –  чл.223, ал.2 от ППЗМВР, вр. с чл.229, ал.1-4 от ЗМВР. Предвид изложеното, оплакването за пропускането на двумесечния преклузивен срок за налагане на наказанието по чл.225, ал.1 от ЗМВР е неоснователно.

Неправилно жалбоподателят сочи, че откриването на нарушението следва да се счита от датата 9.05.2008г., на която в ОДП – Бургас е постъпила молба от А. М., в която той се жалва за неправомерните действия на жалбоподателя и на ръководството е станало известно твърдението за извършено дисциплинарно нарушение. По делото липсват данни, от които да е видно, че на същата дата е доведена до знанието на дисциплинарнонаказващия орган – началникът на сектор „ПП” при ОДП – Бургас. Както се посочи, последният е уведомен за нарушението с докладната записка на ВНД началник група „ПК и ОД” при сектор „ПП” на 18.07.2008г., в която се съдържа и предложението за налагане на дисциплинарно наказание, поради което едва на тази дата дисциплинарнонаказващият орган е бил уведомен и е узнал за извършеното нарушение, и в съответствие с разпоредбата на чл.223, ал.1 от ППЗМВР от този момент за него тече двумесечния срок за налагане на наказание.

Съвкупната преценка на приобщените към преписката писмени доказателства налага извод, че фактическата обстановка е правилно установена в хода на дисциплинарното производство. Поради това обосновано от издателя на процесната заповед е прието, че при осъществяване на полицейските си функции В.Г. виновно е нарушил служебната дисциплина. Правилно деянието е квалифицирано като нарушение по чл.224, ал.2, т.3 от ЗМВР, каквото според чл.227, ал.1, т.5 от ППЗМВР е превишаване на правомощия. Съгласно разпоредбата на чл.224, ал.1 от ЗМВР държавните служители в МВР, които са нарушили служебните си задължения, се наказват с предвидените в този закон наказания, а в ал.2, т.3 на същия член от закона е посочено, че дисциплинарно нарушение е неспазване на служебните правомощия. В разпоредбата на чл.226, ал.1 от ЗМВР са посочени видовете дисциплинарни наказания, едно от които по т.3 е „порицание”. Същото е наложено съобразно изискванията на чл.227 от ППЗМВР, в който текст е конкретизирано за кои нарушения се налага това наказание. Съобразен с изискванията на чл.227, ал.2 от ППЗМВР е и срока му, определен на шест месеца.   

Съдът намира за правилен и изводът на наказващия орган, че е налице извършено нарушение. От приложените по делото доказателства безспорно се установява, че жалбоподателят е превишил правомощията си, произтичащи от процедурите в ЗМВР, ЗДвП и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, като е иззел от лекия автомобил на Александър Мирчев предната регистрационна табела и е отнесъл със себе си, каквито правомощия като служител в сектор „Пътна полиция” няма. В конкретния случай не е била налице и някоя от хипотезите на чл.11, чл.17 и чл.19 от Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркетата, теглени от тях – при използването на издадени не по съответния ред регистрационни табели, при промяна в регистрацията или прекратяване на регистрацията, за да се приеме, че жалбоподателят е действал в съответствие с предоставените му от закона правомощия. В тази връзка съдът намира за неоснователно твърдението в жалбата, че в конкретния случай не е имало друг начин да бъде установен собственикът на автомобила и нарушител на правилата за движение.  Според чл.61, ал.1 и ал.2 от ЗМВР полицейските органи могат да извършват проверки за установяване самоличността на лице, като установяването на самоличността се извършва чрез представяне на документ за самоличност на лицето, сведения на граждани с установена самоличност, които познават лицето, или по друг начин, годен за събиране на достоверни данни. Като такъв обаче друг начин, годен за събиране на достоверни данни за установяване самоличността на лице, не би могло да се квалифицира извършеното от жалбоподателя деяние.

Що се отнася до твърдяното от жалбоподателя в докладната записка до административния орган, че е предприел тези действия, за да предотврати евентуалното открадване или загубване на регистрационната табела, това твърдение е несъответно на предвидената в чл.172 от ЗДвП процедура за прилагане на принудителни административни мерки по чл.171 от ЗДвП с цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, и е извън правомощията на младши контрольор в сектор „ПП” при ОДП – Бургас.

Предвид изложеното административният орган не е допуснал нарушение на материалния закон като е приел, че извършеното от жалбоподателя деяние представлява дисциплинарно нарушение, което правилно е квалифицирано по чл.224, ал.2, т.3 от ЗМВР, във връзка с чл.227, ал.1, т.5 от ППЗМВР.

Оспорената пред съда заповед се явява законосъобразна, като издадена при спазване на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби на закона и не са налице основания за нейната отмяна. Жалбата следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана.

Воден от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд– град Бургас, пети състав,

 

Р   Е   Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Б.Г. *** ***, полицай І-ва степен – мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция” при отдел “ООРП” към ОД “Полиция” – гр.Бургас, против заповед рег. № ЗК-96 от 25.07.2008г. на началника на сектор „Пътна полиция” при ОД “Полиция” – гр.Бургас, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание порицание” за срок от шест месеца.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред тричленен състав на Върховния административен съд на Република България, в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.                                                       

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: