Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№:1509                                           25.07.2018г.                            гр.Бургас,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – гр.Бургас                                                        VІІ-ми състав

На десети юли                                                   две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател:….Румен Йосифов

Секретар: С.Х.

Прокурор:

като разгледа докладваното от Румен Йосифов

административно дело № 1326 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе пред вид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК), вр. чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на Т.Г.Г., ЕГН-**********,*** Аспарух 27, против заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 18-0769-000694 от 26.03.2018г., издадена от полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция”-Бургас при ОДМВР-Бургас, с която на основание чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, временно е отнето свидетелството му за управление на моторно превозно средство (МПС), до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

В жалбата се изразява становище за неправилност на обжалваната заповед и се прави искане за нейната отмяна. Твърди се, че жалбоподателят не е извършил нарушението посочено в процесната заповед, тъй като на инкриминираната дата не е управлявал автомобила си, а същият е бил управляван от негова позната чиято самоличност не уточнява, поради което е ирелевантно дали е употребил алкохол или не. В съдебно заседание, жалбоподателят чрез редовно упълномощения от него адв.Б. Д. от АК-Бургас, поддържа жалбата и пледира за отмяна на оспорената заповед.

Ответната страна – полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция”-Бургас при ОДМВР-Бургас, редовно уведомен, не се явява и не изпраща представител. Представя административната преписка по която е издадена процесната заповед.

 

След като прецени твърденията на страните, събрания по делото доказателствен материал и съобрази закона, Административен съд - Бургас в настоящия си състав намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Атакуваната заповед е връчена на жалбоподателя на 13.04.2018г., видно от отбелязването в нея (л.6 задната част). Жалбата срещу същата е подадена на 19.04.2018г. по пощата (вж. клеймото на плика на л.5). Разпоредбата на чл.172, ал.5 от ЗДвП регламентира, че обжалването на заповедите по ал.1, включително ПАМ по чл.171, т.1 от ЗДвП, се извършва по реда на АПК, т.е. приложим е срокът по чл.149, ал.1 от АПК, който е 14-дневен от деня на съобщаването. Предвид изложеното настоящият състав намира, че жалбата е подадена от активно легитимирана страна – адресат на акта, при наличието на правен интерес от търсената защита срещу годен за обжалване административен акт в законоустановения срок за обжалване, пред компетентния съд и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Със заповед за прилагане на ПАМ № 18-0769-000694 от 26.03.2018г., полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция”-Бургас при ОДМВР-Бургас наложил на жалбоподателя Г. принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС, до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, на основание чл.22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП. Като фактическо основание за издаване на заповедта е посочено обстоятелството, че на същата дата е съставен  акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № Д27017/26.03.2018г. против Т.Г. за това, че на 26.03.2018г., около 04:06 часа, в гр.Бургас по ул.Родопи до бл.46, в посока ул.В.Михайлов, управлявал личния си лек автомобил Опел Астра с рег.№ А-7103-ВК, след употреба на алкохол. Изпробван бил с техническо средство Дрегер 7510 № ARBB 0068, който отчел 0,90 промила алкохол в издишания въздух. Издаден му бил талон за медицинско изследване № 0002706.

Към преписката е приложен цитирания АУАН № Д27017/26.03.2018г., в който е изложена същата фактическа обстановка, както и в оспорената заповед, като свидетелството за правоуправление на нарушителя е иззето със съставянето на акта, видно от отбелязването в него. Приложен е и цитирания талон за изследване № 0002706 (л.9). Представено е наказателно постановление (НП) № 18-0769-000530/03.04.2018г., с което началник-група в сектор „Пътна полиция”-Бургас при ОДМВР-Бургас наложил на Г. за нарушението, квалифицирано по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, административни наказания на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП – глоба в размер на 1000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца. По делото не са ангажирани доказателства дали НП е влязло в сила. Представена е справка за извършените други нарушения на ЗДвП от жалбоподателя.

При служебно извършената проверка за законосъобразност на оспорвания административен акт, настоящият съдебен състав констатира, че същият е произнесен от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените правила за неговото издаване и в съответствие с приложимия материален закон. Този извод се налага по следните съображения:

Нормата на чл.168, ал.1 от АПК определя, че съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания за оспорване на административните актове по смисъла на чл.146 от АПК.

Оспорената заповед е издадена от административен орган с териториална и материална компетентност, тъй като съгласно чл.172 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат с мотивирана писмена заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон. В случая това е полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция”-Бургас при ОДМВР-Бургас, на когото са делегирани правомощия да издава заповеди за прилагане на принудителни административни мерки със заповед рег.№ 251з-209/18.01.2017г. на директора на ОДМВР-Бургас (л.13 от делото).

Съдът приема, че процесната заповед отговаря на изискванията за форма. В нея е посочено, че се издава въз основа на АУАН № Д27017/26.03.2018г., като са описани и установените с акта обстоятелства. Съдът намира, че оспорваната заповед съдържа необходимите реквизити, посочени в разпоредбата на чл.59, ал.2 от АПК, тъй като в текста й фигурира позоваване на фактическото обстоятелство, съставляващо едновременно с това и възприетото от органа при произнасянето му материалноправно основание за прилагане на принудителната административна мярка. След като е посочено, че заповедта се издава на основание чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, поради това, че лицето е управлявало МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително, установено по надлежния ред, обосноваващи преценката за приложението на тази разпоредба се съдържат както в обстоятелствената част на заповедта, така и в цитирания в същата АУАН, то процесната заповед се явява мотивирана.

 При издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Същата се основава на акт за установяване на административно нарушение, съставен от компетентен орган, при спазване на задължителните реквизити по съдържанието му и процедурата за съставянето и връчването му. Административният орган е изпълнил задължението си по чл.36 от АПК за служебно събиране на доказателствата, необходими за установяване на релевантните за спора юридически факти. Към административната преписка са приложени писмени доказателства, удостоверяващи наличието на фактическите основания, мотивирали органа да издаде заповедта.

Заповедта е съобразена с материалния закон и неговата цел. С нормата на чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП е предвидено налагането на принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на водач на МПС, който управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установено в случая с медицинска експертиза. От приложения АУАН се установи, че на 26.03.2018г., около 04:06 часа, в гр.Бургас по ул.Родопи до бл.46, в посока ул.В.Михайлов, Т.Г. управлявал собственото си МПС след употреба на алкохол в нормативно запретената концентрация, установено по надлежния ред. Нарушението на задължението на водача в случайя е констатирано със съставен акт от компетентно длъжностно лице – А.И., мл.автоконтрольор в сектор „Пътна полиция”-Бургас при ОДМВР-Бургас.

В настоящото производство жалбоподателят твърди, че не е извършил посоченото в акта и заповедта нарушение, защото не той е управлявал автомобила си, но не ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си, въпреки предоставената му от съда възможност да ангажира свидетелски показания. С това си бездействие той не обори нормативно предвидената презумптивна доказателствена сила на акта за установяване на административно нарушение съставен за нарушение по ЗДвП, на основание чл.189, ал.2 от ЗДвП. Факта, че именно жалбоподателят е управлявал автомобила си при извършената му проверка, а не друго лице, се установява по безспорен и категоричен начин и от показанията на разпитаните от съда свидетели – полицейските служители П.П. и П.Ч., които са установители на нарушението и А.И., който е актосъставител. Показанията на тези свидетели са от съществено значение и допринасят за изясняването на фактическата обстановка по делото, досежно събитията непосредствено предшестващи и последващи извършването на деянието, установяват отделни елементи от състава на нарушението – времето за неговото осъществяване, мястото, начина по който е извършено, предмета и неговото авторство. Показанията им са логични, последователни, кореспондират по между си и взаимно се допълват, поради което съдът ги кредитира. Обстоятелството, че при депозирането им в съдебно заседание, същите не си спомнят някои подробности и констатирането на известни противоречия, не внася съмнение в тяхната правдивост и достоверност и не намалява тяхната доказателствена стойност. Обяснението за тези констатации е изминалия период от време от дата на извършването на нарушението и разпита им в хода на съдебното следствие, което неминуемо се отразява на спомените относно възприятията и впечатленията свързани с установяване на нарушението.

Съдът намира, че оспорената заповед съответства и на целта на закона. Съгласно разпоредбата на чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП административният орган действа при условията на обвързана компетентност, което означава, че при установяване на фактическите основания, визирани в хипотезата на правната норма, както е в случая, същият няма право на избор или на свободна преценка дали да наложи принудителната административна мярка или не, а в условията на обвързана компетентност е длъжен да издаде административен акт с указаното от закона съдържание. (Вж. в тази насока решение № 5226 от 03.05.2016г. на ВАС по адм. д. № 8650/2015г., VII о.) Анализът на разпоредбата на чл.171 от ЗДвП сочи, че мерките от вида на процесната имат две цели. Те са с превантивен характер и целят осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни нарушения и едновременно с това имат преустановяващ ефект, тъй като са насочени към прекратяване на деянието, осъществяващо състав административно нарушение по смисъла на специалния закон – в случая чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на нарушението, мярката се прилага под прекратително условие – до решаване на въпроса за отговорността на водача на МПС, но за не повече от 18 месеца. При произнасянето на компетентния орган относно осъществяването на административната или наказателна отговорност на водача или след изтичане на нормативно определения максимален 18-месечен срок (ако до този момент въпросът за отговорността не е решен), ПАМ следва да се счита автоматично за отпаднала с оглед настъпилото прекратително условие, с което е обвързано действието й.

С оглед изложеното съдът намира, че са били налице материалноправните предпоставки и административният орган с основание е издал атакуваната заповед, с която на жалбоподателя е наложена предвидената в закона принудителна административна мярка. Същата е съобразена и с целта, преследвана от закона, доколкото е установена както в обществен интерес, така и в интерес на самия водач. Тя е наложена в нормативно определения размер, който не може да бъде намаляван.

 По изложените съображения съдът приема, че жалбата срещу заповед за прилагане на ПАМ № 18-0769-000694 от 26.03.2018г., издадена от полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция”-Бургас при ОДМВР-Бургас, е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

На основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд - Бургас, седми състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.Г.Г., ЕГН-**********,*** Аспарух 27, против заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0769-000694 от 26.03.2018г., издадена от полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция”-Бургас при ОДМВР-Бургас, с която на основание чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, временно е отнето свидетелството му за управление на моторно превозно средство до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца..

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

                                                        СЪДИЯ: