Р Е Ш Е Н И Е 

 

Град Бургас, 22.10.2008 г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А :

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГРАД БУРГАС, ХІV-ти административен състав, на двадесет и пети септември 2008 година, в публично заседание в състав :

 

      ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Г.Р.

     ЧЛЕНОВЕ: 1. С.Д.

                             2. Л.А.

 

при секретаря Г.Ф. и в присъствието на прокурора Т. С., като разгледа докладваното от съдия Д. касационно нак.а.х.д. № 1326 по описа за 2008 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на ОДП - Бургас, сектор „ПП-КАТ” Бургас, против решение № 786 от 17.07.2008г. на Районен съд – гр.Бургас, постановено по н.а.х.д. № 237 по описа на БРС за 2008г., с което е отменено  наказателно постановление № 17684/28.11.2007г., издадено от Началник група в сектор „ПП-КАТ” при ОДП Бургас, с което за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.”в”, предл. второ от ЗДвП, на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП на И.Д.Г. *** АДРЕС *** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец.

Касаторът оспорва решението на районния съд като незаконосъобразно и необосновано. Счита, че БРС е постановил съдебният си акт при непълнота на доказателствата, като е приключил събирането на доказателствата без действителната фактическа обстановка да е била изяснена безспорно. Твърди, че жалбоподателят И.Г. е участник в ПТП, като между участниците няма никакво съгласие по обстоятелствата, тъй като пред тях е извършена неправилна маневра от неизвестно МПС, което не е установено и е допринесло за допускането на ПТП. Сочи, че като служител на МВР и водач на МПС е длъжен да изпълнява законоустановените разпореждания на органите на КАТ, с цел осигуряване на обективност при установяване и доказване виновното поведение на водачите на основание чл.23, ал.1, т.11 от ЗМВР. Според него съдът неправилно е тълкувал понятието участник в ПТП, като счита, че участието може да е само от психологическо естество, което е налице при извършване на спасителна маневра, произтичаща от внезапна принуда на друг участник в движението, който е останал незасегнат, какъвто счита че е и този случай. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени решението на районния съд и да потвърди издаденото наказателно постановление като правилно и законосъобразно или да върне делото на БРС за разглеждане от друг състав. В съдебно заседание не се явява и представлява и не взема становище по подадената касационна жалба.  

Ответникът оспорва жалбата в съдебно заседание като неоснователна и моли съдът да остави в сила постановеното решение на БРС като законосъобразно и правилно. Счита, че от проведените разпити на очевидци и на служителите се установява безспорно, че не е участник в ПТП, няма никакви нанесени материални вреди по служебния автомобил. Съгласно т.27 от ПЗР от ЗДвП няма качеството на участник в ПТП и след като това е така, за него не възникват и задължения, каквито законът вменява на участници в подобен род събития.

Представителят на Бургаска окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и моли решението на Районен съд – гр. Бургас да бъде оставено в сила, тъй като съгласно т.27 от ПЗР на ЗДвП, а и от събраните гласни и писмени доказателства по делото, касационният ответник няма качеството на участник в ПТП.

Бургаският административен съд, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба по наведените в нея касационни основания, предвидени в чл.348, ал.1 от НПК, съгласно разпоредбата на чл.218, ал.1 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, ангажираните по делото доказателства и съобразно закона, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

В оспореното решение районния съд е приел от фактическа страна, че на 2.11.2007г., около 13,10 ч. жалбоподателят И.Г., към датата служител на РПУ гр.Созопол, управлявал в гр.Бургас служебен лек автомобил, собственост на ОДП-Бургас. В посочения час се намирал с автомобила в кръговото движение на ул.„Транспортна” и бул.„Ст. Стамболов” на входа на гр.Бургас за сектор „ПП-КАТ”. Зад него се движел лек автомобил „Тойота Корола”, зад последния товарен автомобил „Форд”. Жалбоподателят спрял да изчака преминаващите по бул.„Ст.Стамболов” и влизащите в града автомобили, за да пресече в посока ж.к. „Славейков”. Водачът на лек автомобил „Тойота Корола” спрял непосредствено зад полицейския автомобил, управляван от Г.. Водачът на лекотоварния автомобил „Форд” обаче не успял да спре своевременно и на нужната дистанция в резултат на което е последвал удар, при който лекотоварният автомобил „Форд” ударил задната част на лекия автомобил „Тойота Корола”, който, от придадената инерция от удара, се придвижил напред и се допрял до задната броня на полицейския автомобил, управляван от Г.. Предвид изнесения от задния контур на полицейския автомобил ауспух, вследствие на съприкосновението, в предната броня на лекия автомобил „Тойота Корола” се получила дупка. След инцидента жалбоподателят излязъл от автомобила, уверил се че другите двама участници в произшествието не са пострадали от него и предприел действие автомобилите да бъдат изведени извън зоната на кръстовището, за да не пречат на движението. Под негово ръководство те били придвижени до ул.„Транспортна”, където били огледани пораженията по тях. Провел телефонен разговор и заявил на другите участници, че се отправя към сектор „ПП-КАТ”, като им указал да изчакат на място служители от сектора, които да обследват произшествието. На място пристигнали младши контрольор Б. от сектора, който беседвал с водачите и организирал изтеглянето на автомобилите в сградата на сектора, където им бил извършен оглед. Такива следи от участие в ПТП не били открити по управлявания от жалбоподателя Г. служебен автомобил, с изключение на трудно забележима драскотина по задната броня. Съставен бил акт за установяване на административно нарушение срещу жалбоподателя Г., в който е посочено, че като участник в ПТП, за което няма вина, не изпълнява задълженията си като участник в такова, и го напуска, и е бил установен допълнително. За нарушена е посочена разпоредбата на чл.123, ал.1, т.3, б.”в” от ЗДвП. Въз основа на АУАН е издадено обжалваното пред районния съд наказателно постановление, в което при същата фактическа обстановка като нарушение е посочено, че при наличие на разногласия относно обстоятелствата за ПТП, не уведомява службите за контрол за него, и при идентична правна квалификация на нарушението е наложил административна санкция по чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП.

Съдът от правна страна е приел, че жалбоподателят не е извършил нарушението, за което е била ангажирана административнонаказателната му отговорност. Приел е, че в случая И.Г. няма качеството на „участник в пътнотранспортно произшествие”, както този институт е дефиниран в § 6, т. 27 от ДР на ЗДвП, понеже е безспорно, че не е пострадал от инцидента, както и че в никаква степен не е допринесъл за неговото настъпване с поведението си. От доказателствата е приел, че жалбоподателят се е уверил в липсата на пострадали сред участниците в произшествието и е предприел мерки автомобилите да бъдат отстранени от мястото, с оглед да не възпрепятстват движението. Приел е, че доколкото сам той не е участник в ПТП в легалния смисъл на това понятие, за него не е съществувало задължението по чл.123, ал. 1, т .3, б.”в”, предложение второ от ЗДвП, в което се състои нарушението според акта и наказателното постановление, поради което липсва извършено от жалбоподателя нарушение по този текст и неправилно и незаконосъобразно същият е санкциониран за нарушение, което не е извършил. По изложените съображения съдът е отменил обжалваното пред него наказателно постановление.

Тези изводи на съда са правилни и при постановяване на обжалваното решение не е допуснато соченото в касационната жалба отменително основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК за отмяна на съдебното решение, поради неправилно приложение на закона.     За яснота следва да се посочи, че съдът не разглежда релевираното в жалбата касационно основание необоснованост поради непълнота на доказателствата, тъй като не е сред изчерпателно изброените такива в нормата на чл.348, ал.1 от НК, приложима съгласно препращащата разпоредба на чл.63, ал.1 от ЗАНН.

С оглед установената по делото фактическа обстановка, правилно районният съд е приел, че деянието, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, сега касационен ответник, е несъставомерно. Приетото като установено в съставения акт за установяване на административно нарушение и издаденото наказателно постановление нарушение се изразява в това, че като участник в ПТП, за което няма вина, при наличие на разногласия относно обстоятелствата за ПТП, Г. не уведомява съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи за него. Хипотезата на посочената за нарушена правна норма – чл.123, ал.1, т.3, б.”в” от ЗДвП, изисква специфичен субект на извършване на деянието, а именно – участник в пътнотранспортно произшествие. Само лице, имащо тази характеристика, може да бъде нарушител на тази правна норма. По смисъла на специалния закон “участник в пътнотранспортно произшествие” е всеки, който е пострадал при произшествието или с поведението си е допринесъл за настъпването му – § 6, т.27 от ДР на ЗДвП. Съгласно точка 30 от същата разпоредба, “пътнотранспортно произшествие” е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети.

В случая, от събраните по делото писмени доказателства и свидетелските показания се установява, че пътнотранспортното произшествие е настъпило не между управлявания от наказаното лице автомобил и друго МПС, а между лекотоварния автомобил „Форд”, който не успял да спре своевременно и на нужната дистанция, в резултат на което последвал удар, при който лекотоварният автомобил „Форд” ударил задната част на лекия автомобил „Тойота Корола”, спрял непосредствено зад полицейския автомобил, управляван от Г.. Последният, с действията си, не е причинил неговото възникване, не е пострадал от произшествието и по управлявания от него автомобил не са нанесени материални щети.

По изложените съображения правилно районният съд е приел, че административнонаказаният не е участник в ПТП по смисъла на ЗДвП и за него не е възникнало задължение да спазва предвидените в закона задължения на участниците в ПТП, като съдът не споделя изложеното в касационната жалба тълкувание на понятието “участник в пътнотранспортно произшествие”, тъй като не е в съответствие с визираната в закона легална дефиниция.

От друга страна, с действията си наказаният не е нарушил задължението по чл.123, ал.1, т.3, б.”в”, предложение второ от ЗДвП. Обстоятелството, че същият след инцидента е напуснал местопроизшествието с оглед необходимостта от уведомяване на служители от Сектор “ПП-КАТ”, като преди това се уверил в липсата на пострадали и предприел действия автомобилите да бъдат изведени от зоната на кръстовището, за да не пречат на движението, не може да се приеме за виновно поведение от негова страна, още повече, че сам по-късно е уведомил контролните органи.

Предвид изложеното съдът намира, че не е налице от обективна и субективна страна нарушение по чл.123, ал.1, т.3, б.”в” от ЗДвП, поради което наказаното лице неправилно е санкционирано на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП.

Като е отменил обжалваното пред него наказателно постановление, районният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна. 

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. І-во от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГРАД БУРГАС, ХІV– ти административен състав,

 

Р   Е   Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 786 от 17.07.2008г. на Районен съд – гр.Бургас, постановено по н.а.х.д. № 237 по описа за 2008г. на БРС.

Решението е окончателно.

                                                                     

           

ПРЕДСЕДАТЕЛ:   

 

          ЧЛЕНОВЕ:     1./                                         

                                    2./