Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№ 1070

гр. Бургас, 30.05. 2018г.

 

Административен съд Бургас, IIІ-ти състав, в открито съдебно заседание на тридесети май през 2018г., в следния състав:

Председател: Чавдар Димитров

като разгледа докладваното от съдия Димитров административно дело № 1324 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел І от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 111 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Постъпила е жалба от лишения от свобода М.Ц.Г., ЕГН **********, понастоящем в затворническо общежитие Дебелт, против заповед № 162/09.05.2018г. на началника на затворническото общежитие - Дебелт, с която му е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия за срок от 5 (пет) денонощия”. Иска се отмяна на заповедта като неправилна и незаконосъобразна.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и поддържа жалбата съобразно изложените в нея доводи и съображения.

Ответната страна – началник на затворническо общежитие Дебелт, редовно уведомен, оспорва жалбата. Счита същата за неоснователна. Пледира заповедта да се потвърди. Представена е административната преписка по издаване на оспорения административен акт.

Административен съд Бургас, като взе предвид изложените доводи, съобрази приложените писмени доказателства и закона, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.111, ал.1 от ЗИНЗС, от надлежна страна – адресат на заповедта, която има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147, ал.1 АПК, срещу индивидуален административен акт, който засяга права и интереси на оспорващия. Жалбата съдържа необходимите реквизити и форма, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Процесната заповед е издадена от началника на затворническо общежитие Дебелт в гр.Бургас за това, че на 18.03.2018г., в 18:40 часа лишеният от свобода М.Ц.Г. е обиждал и заплашвал със саморазправа длъжностно лице, което било преценено като нарушение на чл.96, т.3 и т.4, вр. чл.100, ал.2, т.5 и 7 ЗИНЗС.

За инцидента била изготвена доклдна записка от дл. лице мл. Инспектор М.В.Н. – сочен като адресат на заканите, с вх. № 384/19.03.2018г., според която жалбоподателят се е опитал да осъществи контакт с лишени от свобода лица, изтърпяващи наказанието си в сектора на затворническото общежитие, който е от открит тип. Този опит бил преустановен от мл. Инсп. Н., което довело като резултат до отправяне на ругатни, заплашване със саморазправа и премахване на пагоните, като му били поискани обяснения по случая, каквито той отказал да даде. Като свидетели в докладната записка са посочени мл. Инспектор М.Д.Д. и л.св. А.Ж.С.. Последното лице е представило писмени обяснения, именовани „Изяснения“, представени по делото, в които се сочи, че в същия ден – 18.03.2018г. около 19,00 часа е чул М. как псува надзирателя, за което изразява готовност да свидетелства. Налично по делото е и обяснение от М.Г. от 23.03.2018г., според което той извикал на свой приятел през решетката да му изпрати една цигара, но така и не успял да вземе цигара. Обяснява, че не се е доближавал до него, а го е повикал от 3-4 метра.

Относно инцидента началникът на затворническото общежитие Дебелт е разпоредил да бъде извършена проверка от инспектор СДВР М.а М. с цел изясняване на спорните факти и обстоятелства. Същата е достигнала до извод за действително извършване на нарушението, както и за авторството му в лицето на жалбоподателя, въпреки оспорването на тези изводи от М.Г., тъй като се е позовала и дала вяра на докладната записка на мл. Инспектор М. Н. и на писмените обяснения на л.св. А.С.. 

На 09.05.2018г. лишеният от свобода бил изслушан от началника на затворническото общежитие във връзка с извършеното от него дисциплинарно нарушение на 18.03.2018г., за което бил съставен протокол, подписан от жалбоподателя /лист 9 по делото/.

На същата дата 09.05.2018г. е издадена обжалваната заповед на началника на затворническо общежитие Дебелт, с която на лишения от свобода М.Г. е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия за срок от 5 (пет) денонощия” на основание чл.101, т.7 от ЗИНЗС, за извършено нарушение на чл.96, т.3 и т.4 във вр. с чл.100, ал.2, т.5 и т.7 от ЗИНЗС.

Недоволен от наложеното му дисциплинарно наказание Г. го обжалвал пред Административен съд Бургас.

Съгласно разпоредбата на чл.100, ал.1 от ЗИНЗС дисциплинарно нарушение е деяние – действие или бездействие, извършено виновно от лишените от свобода, с което се нарушава вътрешния ред, уврежда се имуществото или представлява физическо увреждане или обидно отношение към служители или лишени от свобода.

Според чл.100, ал.2, т.5 от ЗИНЗС за дисциплинарно нарушение се смята неизпълнение на задълженията или неспазване на ограниченията, предвидени в този закон, а според т.7 на същата норма такова е и физическата саморазправа с лишени от свобода или служители, както и закана за такава;

Нормата на чл. 96, т.3 и т.4 от ЗИНЗС задължава лишените от свобода да спазват установените за тях правила и да изпълняват точно нарежданията и заповедите на съответните длъжностни лица;

От съвкупната преценка на доказателствата по делото се установява, че при провеждане на дисциплинарното производство и издаването на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от страна на дисциплинарно-наказващия орган, които да са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.

Съдът намира, че приетата от административния орган фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в процеса на извършената проверка, като споделя напълно направените въз основа на нея правни изводи.

По съществото на спора, съдът намира фактът на извършеното нарушение и неговото авторство за безспорно доказани от неоспорените официални писмени доказателства, които имат обвързваща за съда материална доказателствена сила. Извършването на дисциплинарното нарушение от жалбоподателя се отрича, но не е подкрепено с доказателства. Последният заявява, че свидетели на ситуацията са станали и други лишени от свобода, но отказва да ги посочи, за да бъдат разпитани за установяване на обективната истина. По този начин, жалбоподателят не проявява процесуална активност, за да опровергае доказателствената сила на писмените доказателства, приети с административната преписка.

Настоящият съдебен състав намира, че в издадената заповед за налагане на дисциплинарно наказание е налице съответствие между описаната фактическа обстановка и посочените за нарушени правни норми, а вида и размера на наложеното дисциплинарно наказание съответства на характера и тежестта на извършеното нарушение.

С оглед изложеното съдът счита, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на административно-производствените правила и в съответствие с материалните разпоредби и целта на закона, поради което е законосъобразна и следва да бъде потвърдена.

По разноските:

Жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати дължимата за производството държавна такса по сметка на съда в размер на 10.00 (десет) лева.

Ответникът по оспорването не претендира разноски и съдът не дължи присъждането им.

Така мотивиран и на основание чл. 111, ал.5 и ал.6 от ЗИНЗС, Административен съд Бургас, двадесет и първи състав

Р   Е   Ш   И:

ПОТВЪРЖДАВА заповед № 162 от 09.05.2018г. на началника на затворническо общежитие Дебелт, с която на лишения от свобода М.Ц.Г., ЕГН ********** е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия за срок от 5 (пет) денонощия”.

ОСЪЖДА М.Ц.Г., ЕГН **********, да заплати на Административен съд Бургас, адрес гр. Бургас, ул. „Александровска“ № 101, сумата от 10.00 (десет) лева, представляваща държавна такса по административно дело № 1324 по описа за 2018г. на Административен съд Бургас.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

СЪДИЯ: