Р Е Ш Е Н И Е

 

       Номер 1646                     от 04.10.2018г.                 град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – гр.Бургас, втори състав, на четиринадесети септември две хиляди и осемнадесета година в публично заседание в следния състав:

 

Председател: Станимир Христов

 

при секретаря Йовка Банкова като разгледа докладваното от съдия Христов административно дело номер 1323 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 64, ал. 4 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба от лишения от свобода Д.Я.Г. с ЕГН **********, понастоящем в ЗО „Дебелт“ към Затвора Бургас против Заповед БС № 100/ 03.05.2018 год. на Началник на Затвора – Бургас, с която на основание чл. 64, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗИНЗС е отказал на жалбоподателя да бъде преместен в затворническо общежитие от открит тип. В жалбата е заявено несъгласие с оспорения административен акт, като е заявено твърдение за наличие на законовите предпоставки за допускане на поисканото преместване, като в подкрепа на това твърдение са разпити подробни доводи и аргументи. В съдебно заседание, жалбоподателя лично поддържа жалбата по заявените доводи и формулира искане за постановяване на съдебен акт, по силата на който да бъде преместен в затворническо общежитие от открит тип.

Ответната страна - Началник на Затвора-Бургас, чрез процесуалния си представител – Д. А. - инспектор „СДВР“ при Затвора-Бургас, надлежно упълномощена с представено по делото пълномощно оспорва жалбата, като заявява твърдение за законосъобразност на оспорената заповед. Представя допълнителни писмени доказателства и формулира искане за отхвърляне на жалбата.

Встъпилият в производството прокурор Андрей Червеняков при Окръжна прокуратура гр. Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването, като заявява твърдение, че оспорената заповед е правилна и законосъобразна.

            След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

            Жалбата е подадена от надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването, в законоустановения по чл. 149, ал. 1 от АПК срок и отговоря на изискванията за форма и съдържание, поради което се явява процесуално допустима.

            Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна по следните съображения:

            Жалбоподателят Д.Я.Г. изтърпява наказание „Лишаване от свобода“  в размер на 3 години с начало на наказанието 20.07.2017 год. за извършено престъпление по чл. 243, ал. 1 от НК. Първоначално определения режим на изтърпяване на наказанието е „Строг“, считано от 09.01.2018 год. Към момента, Г. изтърпява наказанието в Затворническо общежитие (ЗО) „Дебелт“. В затвора е за девети път.

            На 31.01.2018 год., лишения от свобода (л.св.) Д.Я.Г. е подал до Началника на Затвора-Бургас молба, в която е формулирал искане за определяне на по-лек режим на изтърпяване на наказанието – от „Строг“ на „Общ“, както и прекатегоризиране на затворническото общежитие, в което да изтърпява наказанието от такова от закрит тип в такова от открит тип. По повод така подадената молба и в изпълнение на изискванията на чл. 64, ал. 2 от ЗИНЗС, Директора на Затвора Бургас е изискал становище от инспектор социални дейности и възпитателна работа („СДВР“), заместник-началника по режимно-охранителната дейност (ЗНРОД) и на началника на затворническото общежитие „Дебелт“. Видно от приложените становища, както Инспектора „СДВР“, така и ЗНРОД и началника на ЗО „Дебелт“ са изразили мнение, че във връзка с пълноценното и ефективно изпълнение на целите на наказанието, както и предвид установяване в тенденция на положителна промяна в поведението на л.св. Д.Я.Г., режимът на изтърпяване на наказанието може да бъде изменен от „Строг“ на „Общ“ и да бъде преместен в затворническо общежитие от открит тип.

            Във връзка с така изразените становища, със Заповед БС № 99/03.05.2018 год., на основание чл. 66, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗИНЗС, Началника на Затвора-Бургас е заменил режима на изтърпяване на наказанието на л.св. Д.Я.Г. ЕГН ********** в следващия по-лек – от „СТРОГ“ на „ОБЩ“. На същия ден – 03.05.2018 год., Началника на Затвора-Бургас е постановил и оспорената в настоящото производство Заповед БС № 100/03.05.2018 год., с която на основание чл. 64, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗИНЗС е отказал на л.св. Д.Г. да бъде преместен в затворническо общежитие от открит тип. В мотивите на заповедта е обоснован отказа с необходимостта от наблюдение в контролирана среда.

            Недоволен от така постановената втора заповед, в която е обективиран отказ за преместване в затворническо общежитие от открит тип, жалбоподателя Г. е оспорил същата, по повод което оспорване е образувано и настоящото производство. В сезиращата съда жалба е заявено, че заповедта е необоснована и неоснователна, тъй като не е налице нито една причина, която да възпрепятства преместването в общежитие от открит тип. По мнение на жалбоподателя, по време на престоя си е показал положителна промяна в нагласите и поведението си, трудовоангажиран е и отговорно изпълнява всички изисквания, свързани с настоящата му работа. Заявил е също, че не е конфликтен и се дистанцира от негативни влияния. Не е допускал дисциплинарни нарушения, като същевременно е бил награждаван за добро поведение. С оглед на това, в жалбата е обоснован извода, че са налице предпоставките за поисканата смяна на типа на затворническото общежитие, в какъвто смисъл е и формулираното искане. 

При извършената служебна проверка за законосъобразност на обжалвания административен акт, съда установи, че заповедта е постановена от компетентен орган в кръга на правомощията му, при спазване на административнопроцесуалните правила и в съответствие с приложимата материалноправна норма.

Съгласно чл. 64, ал. 1 от ЗИНЗС, лишените от свобода с добро поведение, които са изтърпели най-малко една четвърт, но не по-малко от 6 месеца от наложеното наказание в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип, могат да бъдат премествани по инициатива на началника на затвора или по тяхна молба за доизтърпяване на наказанието в затворнически общежития от открит тип. В ал. 2 на чл. 64 от ЗИНЗС е предвидено, че началникът на затвора се произнася с мотивирана заповед след вземане на становището на ръководителя на направлението за социална дейност и възпитателна работа, на заместник-началника по режимно-охранителната дейност и на началника на съответното затворническо общежитие относно поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието и съобразно изискването на чл. 43, ал. 4. Екземпляр от заповедта се връчва на осъдения срещу подпис и се изпраща на прокурора, осъществяващ надзор върху изпълнението на наказанието. В настоящия случай, оспорената заповед е постановена от Началника на Затвора-Бургас, който се явява компетентен орган по смисъла на чл. 64, ал. 2 от ЗИНЗС. Спазен е и указания процесуален ред, като преди постановяване на заповедта, административния орган е изискал и е получил становища от Инспектора „СДВР“, ЗНРОД и началника на ЗО „Дебелт“. Препис от заповедта е връчена на л.св. Г., като препис е изпратен и до прокурора, осъществяващ надзор върху изпълнение на наказанията при Окръжна прокуратура гр. Бургас. С оглед така описаното, настоящия съдебен състав приема, че в хода на административното производство не са допуснати нарушения от категорията на съществените такива, които да ограничат правата на жалбоподателя и да обосноват незаконосъобразност на собствено основание.

От описаната в оспорения административен акт фактическа обстановка, имаща характера на справка се установява, че л.св. Д.Я.Г. е с правен статус за изпълнението на присъдата, както следва: престъпление по чл. 243, ал. 1 от НК с размер на наказанието 3 години и начало на наказанието 21.12.2016 год. Към 03.05.2018 год., фактически изтърпяното наказание е 01г., 04м. и 12 дни и от работа 00г., 02м. и 20 дни или всичко изтърпяно – 01г., 07м. и 02 дни и остатък 01г., 04м. и 28 дни. От така приложената справка се установява, че по отношение на л.св. Д.Г. е налице материалноправната предпоставка, регламентирана в чл. 64, ал. 1 от ЗИНЗС, а именно да е изтърпял най-малко една четвърт, но не по-малко от 6 месеца от наложеното наказание в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип. Наличието на тази материалноправна предпоставка обосновава допустимостта на искането за прекатегоризиране на типа на затворническото общежитие.

От друга страна, видно от съдържанието на цитирания по-горе текст на чл. 64, ал. 1 от ЗИНЗС, законът е предоставил право на административния орган да извърши преценка по целесъобразност на исканото преместване, като в нормата е употребен израза „могат да бъдат премествани“. Настоящият състав приема, че единствено наличието на законово изискуемите предпоставки за преместване на определено лице-лишен от свобода в затворническо общежитие от открит тип, не е достатъчно да задължи административният орган да постанови неговото преместване. Срокът на изтърпяното до момента наказание, само по себе си не е достатъчно да обоснове това преместване. В тази връзка, нормата задължава Началникът на затвора да прецени доколко, с оглед поведението на лишения от свобода, това преместване би било целесъобразно. Преценката кое поведение представлява достатъчна и основателна предпоставка за преместване, се взема на база дадени становища на ръководителя на направлението за социална дейност и възпитателна работа (СДВР) и заместник-началника по режимно-охранителната дейност относно поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. В тази връзка преценката на административния орган е по целесъобразност, което от своя страна не подлежи на съдебен контрол. В случая административният орган е отчел поведението на жалбоподателя, данните от изпълнението на присъдата и е формирал вътрешно убеждение, че по отношение на л.св. Д.Я.Г. е налице необходимост от наблюдение в контролирана среда, каквото в общежитие от открит тип не би могло да се осъществи. Така формирания от административния орган извод изцяло се подкрепя от представения в хода на съдебното дирене Текущ доклад (във връзка с промяна в поведението) за л.св. Д.Я.Г.. Видно от този доклад, във връзка с несъгласие със заповед на началника на Затвора-Бургас, Г. е депозирал първоначално отказ за прием на храна, а в последствие и отказ от прием на вода. Поради предприетите мерки за поддържане на здравословното му състояние е преместен в корпуса на Затвора Бургас. Посочено е, че л.св. Д.Г. налага агресивни методи, чрез множество подадени жалби за преместване в друг затвор, като мотив за това е посочил възникване на психологическа несъвместимост с ВПД началник на сектор ЗО „Дебелт“ и Началника на Затвора-Бургас. Поради допуснати дисциплинарни нарушения е освободен от заеманата длъжност работник затворническа кухня. Констатирано е и извършването на две дисциплинарни нарушения – напускане на работното място, което е оставено непочистено и грубо и арогантно отношение към служител, които дисциплинарни нарушения са били своевременно санкционирани с издадени заповеди на Началника на Затвора-Бургас. С оглед на това, правилно и обосновано административния орган е приел, че поведението на л.св. Г. изисква продължаващо наблюдение в контролирана среда, което би могло да се осъществи в затворническо общежитие от закрит тип, поради което, искането за прекатегоризиране се явява неоснователно.

По изложените съображения и мотиви, настоящия съдебен състав намира, че оспорената заповед се явява правилна и законосъобразна и като такава следва да се остави в сила, а сезиращата жалба, като неоснователна, следва да се отхвърли.

Мотивиран от горното, Административен съд – гр. Бургас, втори състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалба на лишения от свобода Д.Я.Г. с ЕГН **********, понастоящем в ЗО „Дебелт“ към Затвора Бургас против Заповед БС № 100/03.05.2018 год. на Началник на Затвора – Бургас, с която на основание чл. 64, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗИНЗС е отказано на жалбоподателя да бъде преместен в затворническо общежитие от открит тип.

 

На основание чл.  64, ал. 4, изр. 2 от ЗИНЗС, настоящото решение е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                                                                                          СЪДИЯ: