О  П  Р  Е  Д  Е  Н  И  Е 

 

 

гр.Бургас, 30.06. 2011г.

 

 

            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в закрито съдебно заседание на тридесети юни, през две хиляди и единадесета година, в състав:

                                                                                     СЪДИЯ:  ЛИЛИИЯ  АЛЕКСАНДРОВА

като разгледа докладваното от съдия Александрова, административно дело номер 1322 по описа за 2011 година, за да се произнесе взе в предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.135, ал.5 от АПК.

Образувано е по повод на изпратена по подсъдност от Административен съд София жалба вх.№11615/27.05.2011г. на П.В.П. срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-6500/23526 от 13.04.2011г., издаден от Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”.

С Разпореждане № 2866 от 07.06.2011г., на основание чл.135 ал.2 от АПК жалбата е оставена без разглеждане, а делото изпратено по подсъдност на Административен съд гр.Бургас. В мотивите на този съдебен акт е посочено, че производството ще бъде значително затруднено поради отдалечеността на земеделските парцели, за които се отнася обжалвания административен акт и не би могло да приключи в разумен срок пред Административен съд София- град, което от своя страна би лишило страните от реален достъп до правосъдие.

Направена е констатация за противоречие в конкретния случай на разпоредбата на чл. 133 ал.1 АПК с нормата на чл. 47 от Хартата за основните права в Европейският съюз (ХОПЕС), гарантираща право на реален достъп до правосъдие, последното е предпоставило извод, че „ тълкуването на нормата на чл. 133 ал.1 от АПК в смисъл, че делото следва да се разгледа от съответния административен съд по местонахождение на земеделските стопанства”.

В разпореждането са посочени факти за натовареността на всеки от съдебните състави, като е направен извод, че високата натовареност прави невъзможно спазването на всякакви процесуални срокове по АПК.

Настоящият състав на съда не споделя, така изложените доводи на Административен съд София- град по следните съображения:

1. Разпоредбата на чл. 133 ал.1 АПК определя местната подсъдност, като предвижда, че делата се разглеждат в района на който е седалището на органа, издал оспорения акт. Изключения от правилото не са предвидени. В настоящия случай седалището на издателя на оспорения акт е гр. София.

АПК не предвижда възможност за изменяне на местната подсъдност служебно от съда, по съображения напр. изхождащи от високата натовареност. Изрично е въведена забрана с разпоредбата на чл. 134 ал.1 за изменяне на местна подсъдност по съгласие на участващите в делото лица.

Единствената възможност за „стабилизиране” на неспазена местна подсъдност е предвидена с нормата на чл. 134 ал.2 АПК и то при хипотеза обратна на настоящата – когато жалбата е подадена пред местнонекомпетентният съд.

2. Не е налице и твърдяното противоречие с чл.47 от ХОПЕС. Тълкуването на разпоредбата е едностранчиво и не се споделя от настоящият състав. В случая не е налице ограничаване на реалният достъп до правосъдие, тъкмо обратно – той е гарантиран. Правото на жалба е уредено от закона, регламентиран е процесуалния ред, по който жалбата следва да бъде разгледана, както и съда компетентен да разреши спора по същество.

Дори да са създадени известни териториални затруднения за защита правата на отделна категория лица, определени по професионален признак („уязвима обществена група-земеделски производители”), то това не е основание за дерогиране на определената със закон местна подсъдност ad hoc, от сезирания с жалба съд.

В случай, че бъде установена тенденция на възникнали затруднения за гражданите по отношение на определена категория дела, с оглед техния предмет или друг критерий, то този въпрос следва да се реши на законодателно ниво, а не по способа на тълкуване на разпоредба (чл. 133 АПК), която не се нуждае от такова. Този си извод настоящия съд излага и с оглед разпоредбата на чл.6 ал.2 от Конституцията на РБългария за равенство на гражданите пред закона. Предоставяйки по такъв начин на определена група лица право да търсят съдебна защита по техният адрес, а не по този на административният орган, и по този начин неприлагайки само по отношение на определена част от гражданите на нормата на чл.133 АПК грубо се нарушава конституционно гарантираното равенство на всички граждани пред закона.

3. Ако се приеме логиката на изпращащия делото административен съд, изградена на база разпоредбата на чл. 4 § 3 от Лисабонския договор, то би се обезсмислила изцяло тази на чл. 133 АПК. В този случай би следвало всеки един, сезиран съд сам да преценя дали той или друг, равен нему съд по териториален принцип би реализирал в по-пълен обем гарантирания реален достъп до правосъдие, така както това се разбира от Административен съд София- град.

Изложените от последния аргументи по отношения на затрудненията за страните в настоящия случай, биха били относими към всеки друг, при който издателя на оспорения акт и неговия адресат са с различна териториална принадлежност.

4. На последно място мотивите на изпращащият съд, свързани с правото на бърз и ефективен процес, обосновани в високата натовареност, нямат правно значение при тълкуване нормите на местната подсъдност. Независимо от това, за целите на съпоставимостта и обективността, настоящият съд намира за необходимо да отбележи, че към същата релевантна дата (на постановяване на разпореждане № 2866) – 07.06.2011г. в Административен съд – Бургас са образувани над 1300 дела, които разпределени на 7 (седем) действащи съдии определят натоварване от 185 дела на съдия, за разлика от сочените като образувани пред АССГ 5000 дела, които разпределени на 36 съдии определят натоварване от 138 дела на съдия. Тези данни се подкрепят и от публикуваните на сайта на ВСС статистически данни за действителната натовареност на АС през първото шестмесечие на 2010г. и за цялата 2010г. Горната статистика сочи, че ефикасното приложение на принципите на бързина и ефективен съдебен процес е в по-голяма степен затруднено пред настоящия Административен съд – Бургас и достъпът до правосъдие в разумен срок се ограничава в не по-малка степен, сравнена с този в изпращащия съд.

            Извън горните мотиви следва да се посочи, че разширителното тълкуване на нормите на местната подсъдност не само при приложението на този закон, но и при спорове, основани на други обществени отношения, обосновано с висока степен на натоварване на определен съд, би довело до разколебаване принципите на местната подсъдност, с което в още по-голяма степен биха били застрашени процесуалните права на страните.

Предвид горното Административен съд – гр.Бургас счита, че разглеждането на спора по жалбата на П.В.П. срещу Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/23526 от 13.04.2011г., издаден от Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” изпратен от Административен съд София- град, не му е подсъден и е налице спор за подсъдност между административни съдилища, поради което и на основание чл.135, ал.5 във вр. с ал. 3 от АПК   

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОВДИГА спор за подсъдност между Административен съд – гр.Бургас и Административен съд София- град, по повод жалбата на П.В.П. срещу Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/23526 от 13.04.2011г., издаден от Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело № 1322/2011г. по описа на Административен съд – гр.Бургас.

ИЗПРАЩА делото на ВАС на Република България за определяне на подсъдността.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                       СЪДИЯ: