Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер    283                 от 22.02.2016 г.           град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд Бургас, петнадесети състав на осемнадесети февруари две хиляди и шестнадесета година в публично заседание в следния състав:

 

Председател: Станимир Христов

        Членове: 1. Лилия Александрова

                          2. Любомир Луканов

 

при секретаря С.К. и прокурор Андрей Червеняков, като разгледа докладваното от съдия Христов касационно наказателно административен характер дело номер 131 по описа за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) гр. Бургас с адрес гр. Бургас, ул. „Перущица“ № 67 против Решение № 1714/ 07.12.2015 г., постановено по НАХД № 4056/2015 г. на Районен съд Бургас, с което е отменено Наказателно постановление № 71/28.08.2015 год., издадено от Директора на РИОСВ гр. Бургас, с което за извършено нарушение на чл. 18, т. 4 от Закона за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ) и на основание чл. 37, ал. 3 от ЗЧАВ на „Кроношпан България“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева. От касационната инстанция се иска да отмени оспорвания акт като незаконосъобразен поради съществено нарушение на процесуалните правила при постановяване на решението. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал.1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В подкрепа на твърденията не са посочени нови доказателства. В съдебно заседание касатора, редовно уведомен,  не се явява и не се представлява.

Ответникът по касация – „Кроношпан България“ ЕООД, ЕИК 102063228 със седалище и адрес на управление гр. Бургас, Северозападна промишлена зона, представлявано от Управителите Н.Б. и А.Н., чрез пълномощника им – адв. Д.З. от АК Стара Загора с адрес за призоваване гр. Бургас, ул. „Рилска“ № 1, редовно уведомен, не се представлява, не ангажира становище по оспорването.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на жалбата, като иска от съда да остави в сила обжалваното решение.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Районен съд Бургас е образувано по жалба на „Кроношпан България“ ЕООД против Наказателно постановление № 71/28.08.2015 год., издадено от Директора на РИОСВ гр. Бургас, с което за извършено нарушение на чл. 18, т. 4 от ЗЧАВ и на основание чл. 37, ал. 3 от ЗЧАВ на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева. За да отмени оспореното наказателно постановление първоинстанционния съд е приел, че то е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, но при нарушаване на приложимия материален закон. За да обоснове този извод, първоинстанционния съд се е позовал на нормата на чл. 37, ал. 3 от ЗЧАВ в която, като административна санкция е предвидена само глоба. В тази връзка, БРС е обосновал извод, че за въпросното деяние е възможно да се ангажира административнонаказателната отговорност само за физическите лица, по отношение на които може да се наложи санкцията глоба, но не и за юридическите лица.

 

Решението на Районен съд  Бургас е правилно и следва да се остави в сила.

Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на БРС само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно. В настоящия случай наведените в касационната жалба доводи са неоснователни.

Настоящата инстанция намира, че съдебното решение не страда от посочените пороци и е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка, като изложените от решаващия съд мотиви относно възможността за ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя са обстойни и се споделят и от настоящия касационен състав. Обсъдени са всички приложени по делото доказателства.

Съдът не споделя заявеното в касационната жалба твърдение, съгласно което, оспорения съдебен акт на БРС е незаконосъобразен, неправилен и неоснователен. Действително, в текста на чл. 18, т. 4 от ЗЧАВ е въведено задължение както за юридическите, така и за физическите лица. Съгласно посочената норма, юридическите и физическите лица, осъществяващи дейности с източници на емисии в атмосферния въздух, са длъжни незабавно да уведомяват общинските органи и регионалните инспекции по околната среда и водите за настъпили производствени аварии и други инциденти, които могат да доведат до увеличаване на емисиите или да предизвикат влошаване качеството на атмосферния въздух, както и да предприемат мерки съгласно нормативната уредба, регламентираща действията при промишлени аварии и бедствия. От друга страна обаче, санкционната норма на чл. 37, ал. 3 от ЗЧАВ предвижда, че при неизпълнение на изискването за уведомление по чл. 18, т. 4 глобата е от 200 до 2000 лв. Видно от цитираната норма, в същата е предвидена единствено санкцията „глоба“, докато в чл. 83, ал. 1 от ЗАНН е указано, че по отношение на юридическите лица и едноличните търговци се налага имуществена санкция, която не е предвидена в текста на чл. 37, ал. 3 от ЗАНН. С оглед вида на указаната в нормата санкция – глоба, правилно и в съответствие с чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, първоинстанционния районен съд е приел, че юридическите лица и едноличните търговци не могат да бъдат санкционирани по този текст. Дори и да се приеме тезата на процесуалния представител на касатора, съгласно която, в нормата на чл. 37, ал. 3 от ЗЧАВ има непълнота по отношение на юридическите лица, то тази непълнота не би могло да се преодолее чрез неправилно и незаконосъобразно разшерително тълкуване.

Предвид изложените мотиви касационната инстанция намира решението на районния съд за валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да се остави в сила.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка  с чл. 63, ал.1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд  Бургас, ХV състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1714/07.12.2015 г., постановено по НАХД № 4056/2015 г. на Районен съд Бургас.

 

 РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

                                    

 

                                                       

          ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

                                                                                                                             

         2.