РЕШЕНИЕ

 

№………….                      дата 14 април 2009 год.                     град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас,    ХІІІ-ти състав,

в публично заседание на 05 март 2009 год.,  в следния състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т.Е.

                                                     ЧЛЕНОВЕ:          1. П.С.

                                                                                   2. Ю.Р.

 

Секретар: Г.Ф.

Прокурор: С.Х.

 

разгледа докладваното от съдия С.

КАХ дело № 131 по описа за 2009 год. и за да се произнесе

взе предвид следните обстоятелства:

 

Производството се движи по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на С.М. *** против Решение № 63/22.12.2008 год., постановено по НАХ дело № 56/08 год. по описа на Районен съд – Поморие, с което е потвърдено НП № 937/18.08.2008 год., издадено от началник на РПУ - Поморие, с което на касатора М. е наложено административно наказание “глоба” в размер на 400 лв., за нарушение по Кодекса за застраховането.

Касаторът счита решението за незаконосъобразно, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Възразява, че Районният съд неправилно е потвърдил наказателното постановление, тъй като не е взел предвид обстоятелството, че не е посочена правната норма, която е нарушена, както и обстоятелството, че актосъставителя е посочил като нарушена норма на отменения Закон за застраховането.

В съдебно заседание касаторът се явява лично и с пълномощник, като поддържа подадената жалба.

Ответникът не се явява, не се представлява и не взема становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава становище за неоснователност на жалбата.

Касационна жалба е процесуално допустима, подадена от надлежна страна, в законоустановения срок, а разгледана по същество, настоящият съдебен състав преценява като неоснователна.

         Административният съд обсъди доводите на касационния жалбоподател, а съобразно разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК извърши и служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон.

         Постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и постановено съобразно нормите на материалния закон.

Установява се по делото, че на 10.08.2008 год., жалбоподателят е управлявал притежаваният от него лек автомобил “Трабант”, като при извършена проверка от контролните органи на КАТ, е било констатирано, че представената от него задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите е със срок на действие от 00.00 часа на 11.08.2008 год. до 24.00 часа на 10.08.2009 год., т.е. към момента на проверката застраховката все още не е породила своето действие. Съставен бил АУАН, въз основа на който е издадено и оспореното наказателно постановление, като административнонаказващият орган се е позовал на нормата на чл.259, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането, съгласно който договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е било спряно от движение, поради което е приложил санкционната норма на чл.315, ал.1, т.1 от с.к., съгласно която лице, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка или което управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 до 600 лв. - за физическо лице. Установени са правнозначимите обстоятелства, а именно – липса на задължителна застраховка “Гражданска отговорност”, валидна към момента на констатиране на нарушението. Нарушението е формално, такова на просто извършване и с факта на неговото установяване законът свързва настъпването на съответните неблагоприятни последици.

В своя защита, касаторът излага аргумента, че актосъставителят е посочил като нарушена нормата на чл.259 от отменения Закон за застраховането, поради което е налице несъответствие в правните норми, посочени в акта и наказателното постановление, в което административнонаказващият орган е посочил нормата на чл.259, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането. Подобно несъответствие не само не е съществено нарушение, както правилно е посочил решаващият съд, но следва да се има предвид, че именно посредством наказателното постановление се ангажира административнонаказателната отговорност на лицето, поради което от правно значение е  именно посочената в наказателното постановление норма и съобразно нея следва да се преценява дали е осъществен състава на нарушението. Правото на защита на нарушителя не е нарушено, тъй като в съставения акт словесно е подробно описано констатираното нарушение, поради което за лицето е обективно и субективно възможно да узнае вмененото му нарушение и да организира защитата си.

Като е формирал правилна фактическа обстановка, подкрепена изцяло от събраните по делото доказателства и въз основа на тях е извел правните си изводи, Районният съд е постановил един обоснован и правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

Ръководен от горните съображения и на основание чл.221, ал.2, предл. 1-во, Бургаският административен съд

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 63/22.12.2008 год., постановено по НАХ дело № 56/08 год. по описа на Районен съд – Поморие.

 

Решението е окончателно.

 

 

                                                                      

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:……………...…...

 

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1…………………..

 

                                                                                       2…………………..